Начало » Мисли » Владимир Набоков

Владимир Набоков

Владимир Владимирович Набоков (рус. Владимир Владимирович Набоков) псевдоним В.Сирин (1899-1977)
руско-американски писател, поет, драматург, преводач и литературовед

Към Бог не се ходи на екскурзия с екскурзовод, а като самотни пътешественици.

Животът е голяма изненада. Възможно е смъртта да се окажа още по-голяма.

Мечтата и действителността се сливат в любовта.

Редно е да направим разлика между сантименталност и чувствителност. Сантименталният човек може да бъде в своя живот необичайно жесток. Тънко чувствителният човек никога не е жесток.

Ако в първото действие на сцената се появи някоя пушка, до последното тя непременно трябва да гръмне.

Гордея се с този който никога не се стреми към признание в обществото.

Еволюцията на смисъла в някакъв смисъл се явява еволюция на безсмислиците.

Живота е само процеп на слаба светлина между две идеално черни вечности.

Във всеки човек в една или друга степен си противодействат две сили: потребноста от уединение и жажда за общуване с хора.

Всичко, което имам е моят език.

Поне едно нещо в живота си е нужно да направите първокласно.

Най-добрата реакция на вражеската критика е да се усмихнеш и да забравиш.

Внезапно ние се оказахме влюбени един в друг - безумно, несръчно, безсрамно, мъчително, а аз бих даже добавил безнадеждно.

Почти всички глухарчета вече са се превърнали от слънцето в луната.

Преминах в същият ден от единият полюс на лудостта към другия.

Нито един човек не е способен сам по себе си да направи идеално престъпление; случаят обаче е способен на това.

Мъглата на нежността обгръщаше планините на меланхолия.

Винаги избирах моралната хигиена на ненамесата.

Промяна на обстановката е традиционно заблуждение, на което възлагат надежди обречената любов и неизлечимата консумация.

Живота е серия от комични номера.

Това беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед.

Не, никакви желания, с изключение на желанието да се говори - всички глупави лъжи в света.

Това, което не е наречено не съществува. За съжаление, всичко е кръстено.

Възможно ли е волята на човека да е толкова силна, че да може да превърне друг в кукла?

Човек не вижда това, което не иска да види.

Литературата е любов към хората.

Кражбата е най-добрият комплимент, който можеш да направиш на вещите.

Любовта към ближният не се котира на борсата на съвременните отношения.

Всеки, който се бръсне, всяка сутрин става по-млад за деня.

Любовните писма е нужно да бъдат изгорени безпроблемно. От миналото се получава благородно гориво.

Всичко свръхестествено притежава удивителното качество да остарява по-бързо от всичко.

Той беше сляп като Милтън глух като Бетховен, и глупав като бетон.

Всичко в света свършва, другари.

Моите книги, моето слънце - какво друго ми трябва?

Целият свят е мокър от сълзи.

Той беше от тези впечатлителни хора, които се изчервяват до сълзи от чуждата неловкост.

Не можеш да строиш живота на пясъка на нещастието. (...) Това е грях против живота.

... гъстото щастие от първата любов беше неповторимо.

Книгите които обичате, трябва да четете, да треперите и да се задъхвате от възторг.

Аз съм достатъчно горд, че да знам нещо което скромно да призная, че не знам всичко.

Той продължи да мълчи, и тя също замълча, и започна да рови в чантата си, мъчително търсейки в нея тема за разговор...

Висша мечта на автора: да превърне читателя в зрител...

Усети, че идва отзад и се страхуваше да забави темпото, така че щастието да не го изпревари.

Ние живеем не само в света на идеите, но и в света на нещата. Думите без практически опит нямат смисъл.

В Русия отдела по цензура е възникнал по-рано от литературата.

Сърцето ме засърбя - това е ужасно усещане.

Физическата слепота е в някакъв смисъл духовно прозрение.

Тя имаше много малко неща и твърде много безпорядък.

Раят е място, където един безсънен съсед чете безкрайна книга в светлината на вечна свещ!

Животът е серия от комични номера.

Но аз ще простя всичко, ако си ти.

Любовта към майката е първата нещастна любов.

Акуратността украсява живота на самотният човек.

Художникът, по мое мнение, трябва да се ръководи само от чувството за прекрасното - то никога не лъже.

Ако две паралелни линии не се срещат, то не е защото не могат да се срещнат, а понеже, при тях има други грижи.

Нищо не подтиква решителната натура към действие, както признаването на собствените грешки, когато е съзряло желанието да ги поправиш.

Порядъчност плюс сантименталност са равни на глупост.

Ако струната на цигулката може да страда, аз страдам, като струна.

Всяка вещ, попаднала във фокуса на човешкото мислене се одухотворява.

Франц възмъжа от любов. Неговата любов беше един вид диплома, с която може да се гордее.

Паметта на човек е късогледа.

Няма нищо по-страшно и по-безизходно, от колкото когато слепият има виене на свят.

Спирала - одухотворението на кръга. В нея, след като се разширява и разширява, кръгът престава да бъде порочен, понеже той получава свобода.

Странно, е че ето парите ги има, а мечтата остава мечта.

Знаеш, всичко в живота винаги може да се обясни.

Гледам на литературата от единственият интересен за мен ъгъл, тоест като явление на световното изкуство и проявление на личен талант.

Всичко най-очарователно в природата и изкуството е основано на лъжа.

Най-лошият безумец е този, който не отчита възможностите на чуждото безумие.

Историята на човечеството е история на нечовешкото страдание.

Човек, който отнема живота на друг, винаги е убиец, независимо дали той е палач или кавалерист.

Моята треска по родината е само вид хипертрофия на копнеж по изгубеното детство.

Бъдеще може да създаде всеки, но само мъдрият е способен да създаде минало.

Руска проза, какви престъпления се правят в твое име.

Колкото повече отделяте внимание на съвпаденията, толкова по-често те стават.

Има лоша музика и слаби изпълнители, така както има слаба литература и бездарни читатели.

Писателят може да се оцени от три гледни точки: като разказвач, като учител, като вълшебник.

И стана животът от тази простота още по-сложен.

Неизвестността е ужасна.

Париж! Не град, а шампанско, - но на мен винаги ми предизвиква киселини.

В действията на съдбата понякога има нещо гениално.

... композитор е не само и не толкова човек с абсолютен музикален слух, имащ мелодичен талант, колкото архитект, правилно съчетаващ хармонични части за построяване на цяло...

Винаги ще остане загадка, защо една прекрасна книга получава заслужени лаври, а друга, не по-малко прекрасна се проваля.

Да обичаш всичко с цялата си душа, а за останалото да се доверяваш на съдбата - това беше нейното просто правило.

Качеството е не повече от един начин за разпределение на количеството.

Когато някой се обръща към мен за съвети, аз винаги казвам: господа, повече изобретателност.

Убиващият винаги е на по-ниско ниво, от колкото неговата жертва.

... пародията винаги съпътства истинската поезия.

Аз бях така нещастен там, така неприлично и разкошно нещастен.

Майката откри, че всеки труд носещ доход е честен.

Добрите играчи никога не мислят много.

Той не просто се забавляваше с шахмата, той свещенодействаше.

Тройната формула на човешкото битие: неотменимост, невъзможност, неизбежност...

Няма нищо по-банално и по-буржоазно, от параноята.

Хората, както и числата, биват цели и ирационални.

Фантазията е безценна само тогава, когато е безцелна.

Мнозина се отнасят към Толстой със смесени чувства. В него обичат художника и не могат да търпят проповедника.

Дневникът, наистина е най-ниската форма в литературата.

По време на пътешествията си забравяше названията на дните: заменяше ги с градове.

Пролетариати, разединявайте си! Старите книги грешат. Светът е бил създаден в деня за почивка.

Забавно е да присъствате при въплъщението на мечтите, дори когато те не са ваши.

Тук не може да има безпорядък, тук може да има само движение.

Освен скука и отвращение, Европа не възбужда в мен нищо...

Ние всички сме обречени, но някои са обречени по-страшно от останалите.

Има неща, от които никога не трябва да се отказвате.

Чехов е писал тъжни книги за весели хора.

Колкото по-радиклаен е руският човек в своите политически възгледи, толкова обикновено е консервативен в художествените.

В неговата стая беше наивната чистота на бедноста.

Музиката понякога изразява това, което неизразимо с думи.

Дрехата при жената е своеобразен аксесоар на нейната чувственост.

Паметта стана паноптикум.

... безотговорността избира в края на краищата своята логика...



XIX век | XX век | Русия | САЩ | писатели | поети | драматурзи | преводачи |
Русия писатели | Русия поети | Русия драматурзи | Русия преводачи | САЩ писатели | САЩ поети | САЩ драматурзи | САЩ преводачи | Русия XIX век | Русия XX век | САЩ XIX век | САЩ XX век | писатели XIX век | писатели XX век | поети XIX век | поети XX век | драматурзи XIX век | драматурзи XX век | преводачи XIX век | преводачи XX век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
Никаква отговорност за каквото и да било
Коментар #1 от: 13-06-2013, 17:27:00
"Към Бог не се ходи на екскурзия с екскурзовод,
а като самотни пътешественици."

Всъщност, когато се ходи на туризъм, най-досадното нещо са екскурзоводите. Самотните пътешественици, обаче, не са туристи - те поемат рискове, и то огромни рискове! Те са "отшелници в движение", тъй че при тях изобщо не може да се говори за "туризъм".

Очарователното, но и смехотворното при стереотипа на поведение, известен като "туризъм", е, че не носиш никаква отговорност за каквото и да било. Приличаш на "идиот с преметната през рамо фотокамера".

В случая, за който говори Набоков, екскурзовод е пасторът: той може да те изнерви, като ти наговори купчина "богоугодни глупости", но те опрощава и избавя и от мъчителното чувство за надвиснала отговорност за неизбежните ти грехове.

Затова повечето хора с наслада запазват статута си на "екскурзианти" в този живот...
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе