Начало » Мисли » Владимир Одоевски

Владимир Одоевски

(рус. Владимир Фёдорович Одоевский) (1803-1869)
княз, руски писател, философ, педагог, меценат, музиковед и музикален теоретик

Не вярвайте на този човек който може да разбере музиката отведнъж. Това е невъзможно. Към нея трябва първоначално да се привикне.

Бъдете себе си, и мъжа и бебето, за да се научи детето.

Говорейки за чест, за правда, вие действително ли сте честни и правдиви? Ако не, то с вашите думи излъгвате възрастният човек, но не излъгвате детето; не думите ви ще слуша, а вашият взор, вашият дух, който вие притежавате.

На този който е недостъпно убеждението, на него може да се подейства с нравствено влияние.

Музиката е в по-голяма връзка с нравствените постъпки на човека, отколкото обикновено мислят.

Поезията е предвестник на това състояние на човечеството, когато то престава да достига и започва да ползва достигнатото.



XIX век | Русия | писатели | философи |
Русия писатели | Русия философи | Русия XIX век | писатели XIX век | философи XIX век

Кин Войло
Лебедова песен
Коментар #1 от: 06-02-2014, 02:35:43
"Не вярвайте на този човек, който казва,
че може да разбере музиката отведнъж.
Това е невъзможно. Към нея трябва
първоначално да се привикне."


Така е не само с музиката, а и с абсолютно всичко друго на света. Ние нищо не разбираме. Ние просто свикваме с това или онова и то ни става "интимно". Именно тази "интимност" сме свикнали да обозначаваме като "разбиране". Но за да станем интимни с даден феномен, някой трябва да ни помогне да преодолеем първичното си отчуждение от него. Обикновено такава помощ ни оказва обществото. Ако помощта е формализирана, както би трябвало да е в съответствие с цивилизованите обществени порядки, тя се нарича "възпитание", "образование", или друго от този сорт. Ако не е формализирана, помощта е чисто и просто въздействие върху нашата впечатлителност - посредством силата на нечий личен пример, или чрез убеждаващата ловкост на нечия бляскава логика.

Всичко това - и образованието, и възпитанието, и въздействуващия личен пример, и логиката - са въпрос на привикване. При такива неща като поезията и музиката пък се налага да свикваме и със стереотипи на конкретната култура, които ни подсказват какво е талантливо и какво е посредствено. ("Чалгата" е адекватен стереотип от същия сорт - сиреч има "талантлива чалга", както и "посредствена чалга" и - съответно талантливи хора, както и посредствени хора, които се задоволяват с разновидностите на чалгата.)

-----------------

"Музиката е в по-голяма връзка
с нравствените постъпки на човека,
отколкото обикновено мислят."


По нашенски казано: "Който пее - зло не мисли! Но който мисли - въобще не му е до песни!"

-----------------

"Поезията е предвестник на това
състояние на човечеството, когато
то престава да достига и започва
да ползва достигнатото."


Но ако си спомним, че "да преставаш да достигаш" (т.е., да правиш достижения) е всъщност попадане в "зоната на насищането" - т.е., на "нивото на некомпетентността", от което нататък става немислим подемът на качеството на човечеството - то тогава на поезията трябва да се гледа като на "лебедова песен".
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе