Начало » Мисли » Вилхелм Винделбанд

Вилхелм Винделбанд

(нем. Wilhelm Windelband) (1848-1915)
немски философ

Бягството в миналото, строго погледнато, е същото, като бягството в идеала.

Великият художник не се води от правила, той ги създава.

В дълбоката си същност културата не е нищо по-различно от творчески синтез.

Даже най-откъснатият от обществото отшелник е обусловен в своят духовен живот от обществото, което го е създало.

За да откриете в историята разум, трябва да притежавате не само знание за историята, но и знание за разума.

Геният в този свят е осъден на откъснатост.

Всяка културна работа е съзнателно творчество на живота.

Задачите не се реализират сами, те трябва да се реализира.

Всичко, което се случва с нас, е овързано с нашето собствено дейно участие.

Всяка наша нравственост се корени в нравите.

Идеите могат да се намерят само в главите на мислещите хора.

Изменението не е прогрес.

Нелепо би било да очакваме, че едно и също дърво едновременно да ражда цветя и плодове.

Няма истинска гениалност и пълен разцвет на духовните сили без величие на характера.

Моето право се състои в това, че другите имат отговорности по отношение на мен.

Парламентаризъм - това е господстваща форма на дилетантизъм.

Правото на мнозинството е правото на силният и то няма нравствено основание.

Представленията идват и си отиват.

Светът на вечността сияе за мен не в знанията, а в съвестта.

Най-тежкият и мъчителен труд е мисловната работа.

Свободата е господство над съвестта.

Отговорността достига само до тези граници, в които действа причинната връзка.

Народ, който учи, е длъжен да стане народ, който действа.

Обществото е неспособно да чувства, а само отделно индивиди могат да бъдат щастливи или нещастни.

Никога свободата не се явява абсолютна.

Трудно е да умрете за истината, но още по-трудно е да живеете за нея.

За да бъда безсмъртен, аз трябва да умра.

Чувството за свобода се корени в съвестта.

Често човек сам губи своите надежди с мними и безсмислени съмнения.

Изкуството никога не би трябвало да се превръща в действителност.

Моралността не дава преимущества в борбата за съществувание.

Истината е съвместно мислене.

Културният човек притежава не само нравствена, но логическа и естетическа съвест.

Всяко човешко мнение е относително: всеки гледа на нещата, както му е удобно.

Да се намираш в оковите на съзерцанието на времето, такъв, боя се е наследствения грях на интелекта.

Отделните личности понякога изпреварват своето време, понякога изостават от него.

Много често това, което ние наричаме знания, представлява просто асоциация.



XIX век | XX век | Германия | философи |
Германия философи | Германия XIX век | Германия XX век | философи XIX век | философи XX век

Кин Войло
Без обжалване
Коментар #1 от: 31-01-2014, 16:48:47
"Геният в този свят
е осъден на откъснатост."


Естествоизпитателите отдавна са установили право-пропорционалната връзка между размера на мозъка на даден биологичен вид и потребността му да живее в общество. С други думи - колкото по-малък ти е мозъка, толкова по-лесно ти е да живееш в изолация. И обратно.

Ако е истина, че гениите са създания, надарени с едромащабен мозък, следва, че това са люде, за които съществуването в общество е от съществено значение. Заключението е, че в този свят гениите са осъдени с най-жестоката присъда, която могат да си представят. И при това - без право на обжалване...

---------------------

"Изменението не е прогрес."


В историята на нашата страна има няколко критични момента, които могат да бъдат квалифицирани като ИЗМЕНЕНИЯ:

1/ Съединение на Княжеството с Източна Румелия;

2/ Присвояване на България статута на Царство;

3/ Решение за участие на България в Първата световна война;

4/ Установяване на Отечествено-фронтовска власт на 9-ти септември 1944-та г.;

5/ Установяване на либертарианистичен хаос на 10-ти ноември 1989-та г. (който продължава и до ден днешен).

Е, от всичките тези неща какво бихме могли да възприемем като ПРОГРЕС?
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе