Начало » Мисли » Вероника Рот

Вероника Рот

(Veronica Roth) (1988)
американска писателка с немско-полски произход

Може би, във всеки има капчица алтруизъм, даже ако той не знае.

Самото понятие "зло" зависи от това, на чия страна си.

Нашата способност да познаем себе си и света е най-безпрецедентното което е станало за цялата история на еволюцията, и именно това ни прави хора.

Ако той е страхливец, то не е защото, той се бои от болката. Това е, понеже не иска да действа.

Това, че не искаш да причиниш на другите болка, все още не означава, че ти си страхливец.

Сплетните са признак на самолюбие.

Във всеки има лиша страна. Дявол седящ вътре в човек и първата крачка към това, да го заобичаш е осъзнаването на това, че такъв дявол има и в самите нас.

Един избор може да те промени.

Понякога смелостта се явява не съпротива, а готовност да посрещнеш идващата смърт лице в лице.

Когато имаш сила и власт, можеш да твориш зло, като Джанин, а можеш и добро, като нас. Сама по себе си властта не е зло.

Понякога хората просто искат да бъдат щастливи. Дори когато това не е истина.

Истината, както и дивият звяр е твърде силен, за да остане в клетка.

Вземете на човек паметта, и вие ще присвоите неговата личност.

Навярно, именно на това е способна любовта: тя те кара да бъдеш нещо повече, отколкото си всъщност.

Какво могъщество - да контролираш нещо, способно да нанесе толкова вреда... да и въобще да контролираш нещо.

Храбрият човек признава силата на другите.

Лесно е да бъдеш смел, когато това не са твои страхове.

Вежливостта е измама в красива опаковка.

Смисъла е не в това, да станеш безстрашен. Това е невъзможно. Смисъла е в това да се научиш да контролираш страхът си и да станеш свободен от него.

Гордостта ни заслепява и не ни дава да разберем истината за самите себе си.

Отчаянието кара човек да ходи по края на пропастта.

Не можеш да бъдеш напълно безстрашен. Понеже на теб не всичко ти е все едно. Понеже искаш да живееш.

По-добре да бъда мъртва, отколкото опустошена...

Хората не могат дълго да търпят пустотата.

Мисля, че ние плачем, за да освободим животинската същност, без да губим човечността.

Понякога най-добрият начин да помогнеш на някого е просто да бъдеш заедно с него.

Имам теория, че всеотдайността и храбростта не са толкова различни.



XX век | XXI век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе