Начало » Мисли » Василий Гросман
Василий Гросман
Василий Семьонович Гросман (рус. Василий Семёнович Гроссман) истинско име Йосиф Соломонович Гросман (рус. Иосиф Соломонович Гроссман) (1905-1964)
руски, съветски писател и журналист
Знаете ли, каква е разликата между добрият и лошият човек? Добрия човек прави неохотно подлости.
Този, който враждува с теб по протежение на целия живот, става по неволя и участник в твоя живот.
Надеждата почти никога не е свързана с разума. Те е безсмислена и аз мисля, че я е родил инстинкта.
Свещено право на всеки народ е да има свои герои, светии и подлеци.
Всички хора са виновни пред майката, която е загубила сина си във войната, и напразно се опитват да се оправдаят пред нея през цялата история на човечеството.
Приятелството е огледало, в което човек вижда себе си. Понякога, разговаряйки с приятел, разпознавате себе си - говорите със себе си, говорете със себе си.
В него има много добро, а лошото е неизбежно.
Ако не спорят, няма истинска дружба.
Нашият уважаем сержант владееше всички езици, с изключение на чуждите.
Само великата теория поражда велика практика.
Нека да няма дума по-величествена и свята от думата "народ"!
Струва ти се, че ни мразиш, но изглежда: мразиш себе си в нас.
Насилието на тоталитарната държава е толкова голямо, че престава да бъде средство, то става обект на мистично, религиозно преклонение, възторг.
В края на краищата науката е хляб, хляб за душата.
Живота презира смъртта и я побеждава.
Това е вълче време, време на фашизъм. По това време хората живеят вълчи живот, вълците живеят човешки живот.
...човек извън лагера не може да бъде нещастен...
...войната идва и си отива, но политиката остава.
Човек умира за кратко време, но ако е глупав, тогава е завинаги.
- Имам добър апетит - каза Женя, - както в детството, вълнението не го засяга.
Никой не чувства музика като онези, които са опитали лагера и затвора, в който отиват на смърт.
И като цяло, грешите, жените са навсякъде. В пустинята няма вода, това е вярно, но има дами.
Историята показва, че няма непобедими армии и не е имало.
Необходимостта да се жертват хората в името на каузата винаги му се струваше естествено, безспорно, не само по време на войната.
Лишаването на човек от правото на съвест е ужасно. И ако човек намери сили да действа според съвестта си, той чувства такъв прилив на щастие.
...Истинското приятелство се обръща към вътрешните качества на душата и е безразлично към славата, външната сила.
Загубата на свобода е същата като загубата на здраве.
Всичко живо е неповторимо.
Цялата им сила е в това че те не щадят хората.
Не вярвам, че комунистите могат да направят хората по-добри. В историята няма такъв случай.
Дъхът на лагера се усещаше от много километри...
Природата не търпи празнота...
В името на дружбата винаги жертваме руския народ.
Природният стремеж към човек към свободата е неразрушимо, понеже може да се потисне, но не може да се унищожи.
Животът на евреите при фашизма беше ужасен, а евреите не бяха нито светии, нито злодеи, те бяха хора.
Да убиеш враг е много по-лесно, отколкото да убиеш приятел.
В света няма цели, заради които може да се принесе свободата на човек.
XX век | Русия | журналисти | писатели |
Русия журналисти | Русия писатели | Русия XX век | журналисти XX век | писатели XX век