Начало » Мисли » Валентин Пикул

Валентин Пикул

(рус. Валентин Пикуль) (1928-1990)
руски (съветски) писател

Земният съд е по-страшен от небесния!

Историята обича жестоко да отмъщава на тези, които не познават историята!

Младостта е щедра: тя прахосва време и разстояние, тя не жали парите.

Войната е като покера: у когото нервите са по-силни, той печели!

Човек не винаги избира съдбата си сам - понякога съдбата те хваща за гърлото и те хвърля в най-тъмният ъгъл на живота.

Всяка жена има право сама да реши, на колко е години.

В политиката, както и в любовта, всичко е възможно.

Романът е като дом с отворени врати и прозорци. Всеки може да се настани както на него му е удобно.

Младоста не иска да мисли, че всеки живот има тъжен финал.

В този проклет свят ти винаги ще бъдеш прав, а другите ще останат винаги виновни.

Лошо е, когато има много пари, но малко традиция.

Човек става силен, когато остане сам. Самотният отговаря само за себе си . В тълпата индивида е обречен да живее с мнението на тъппата, стадото! А най-добрите мисли от всички се раждат трагична самота.

Истината никога не може да бъде окончателна: след построяване на първата, следва търсенето на втората, а след това третата. Истината е постоянен процес на унищожение на старото и възраждане на новото.

Понякога най-нищожните поводи водят към най-сериозните последствия.

Силата в политиката е добра само тогава, когато ти си прав.

Войната е времето на голямото доверие към младоста.

В крайноста винаги има част безобразие.

Можеш да съдиш за културата на народа по състоянието на гробищата и по чистотата на тоалетните им.

А в съседство на рая се намира ада

Изучавайки миналото, можеш да предусетиш бъдещето. Историята ни помага да разпознаем границите на възможното: политика е длъжен да знае, къде свършва пътеката, водеща го в пропаста.



XX век | Русия | писатели |
Русия писатели | Русия XX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе