Начало » Мисли » Урсула Познански

Урсула Познански

(нем. Ursula Poznanski) (1968)
австрийска писателка

Но унищожението е нещо завладяващо. Чарът му е, че е окончателно и безвъзвратно.

Сега съм тяхното въже, тяхната лопата, стълбата им, водеща към свободата. Те просто чакат подходящия повод да се възползват от мен.

Ти си най-красивото нещо, което някога съм срещал в живота си, и ти си последното, което ще видя.

Жертвата не може да бъде гледана в очите.

Хубаво е, че звездите на място са отделни искрящи точки в небето, убеждавайки го, че все още не е ослепял.

- Ако те питах: какво е да си жив? Какво бихте ми отговорили? Всеки живее сам. И всеки има своя смърт.

Да направиш поне нещо е по-добре, отколкото да чакаш и да умреш от страх, мислено да рисуваш най-неправдоподобните картини.

Тринадесет живота буквално висяха на тънка нишка - на мизерно конопено въже.

Вие, земните сили, вие, четирите стихии, пазите ни, защитавате ни, спасявате ни от неприятности. Вие, земните сили, вие, четирите елемента...

Не бъдете лош лекар - това изобщо не означава да не сте лекар. Да не си лош лекар е да си добър лекар.

Познавате някои хора от години, без дори да осъзнавате истинското им лице.

Неизвестността е най-лошото.

Любовта е тайна, необяснима и удивителна.

- Няма странни места, - каза тя. - Има само странни хора.

Оттеглям съгласието си от реалността. Отказвам се от моето съдействие. Аз се посвещавам на изкушенията на ескапизма и се хвърлям от все сърце в безкрайността на нереалността.

Глава нагоре, моето момиче. Дори ако шията е мръсна.

Който открадва мечтите ни, ни убива.



XX век | XXI век | Австрия | писатели |
Австрия писатели | Австрия XX век | Австрия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе