Начало » Мисли » Уила Катър

Уила Катър

(Willa Sibert Cather) (1873-1947)
американска писателка

Старците могат да поучават младите с такъв успех, както покойниците - живите.

Голяма част от най-важния материал, с който разполага писателят, е натрупан до петнадесетата година от живота му.

Никога не поставяйте своята безопасност в зависимост от благородството на друг човек.

А аз ще ви кажа, че съществува и творческа ненавист.

Ако една жена започне да казва, че тя е още млада, това не означава ли, че нещо е счупило в нея?

Всички молитви са добри, ако хората са добри.

Някои неща се учат по-добре в спокойствие, а други в буря.

Каквото и да сме пропуснали, ние сме притежавали заедно скъпоценното, непроницаемото минало.

Всеки художник ражда себе си. Тези родове са много по-трудни от другите... и много по-продължителни.

Нищо не е далечно и нищо не е близко, ако желаеш. Светът е малък, хората са малки, човешкият живот е малък. Велико е само едно - желанието.

Желанието е творчеството, магическият елемент на този процес. Ако имахме инструмент за измерване на желанието, можем да предвидим постиженията.

Чуждата душа винаги е тъмна гора, колкото и да е близка до твоята собствена.

На мен ми харесват дърветата, понеже те изглежда че приемат по-смирено своят образ на живот, отколкото другите същества.

Условието, необходимо за всяко изкуство, не е толкова свобода от ограничения като свобода от фалшификация и от външно вмешателство.

Ние идваме и си отиваме, а земята остава завинаги. Тя е за тези, които я обичат и разбират, че тя принадлежи - поне за известно време.

Историята на всяка страна започва в душата на някой мъж или някоя жена.

Религията е различна от всичко останало, защото търсенето е откриване в религията.

Великите хора са тези, които се развиват бавно или са успели, след като са оцелели в началото на разцвета си, да продължат да се учат от живота.



XIX век | XX век | САЩ | писатели |
САЩ писатели | САЩ XIX век | САЩ XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Кин Войло
Като парче месо
Коментар #1 от: 27-07-2013, 14:00:58
"Никога не поставяйте своята безопасност
в зависимост от благородството на друг човек."


Благородството винаги е една твърде дискусионна тема. За жалост, има такива ситуации, когато човек се оказва "изправен до стената" и даже "притиснат в ъгъла". В такива случаи нямаме много голям избор и ни се налага - щем нещем - да разчитаме на нечие благородство. Случва се да се намерят и наистина благородни хора и приключението да завърши с щастлив край. Но не са редки и случаите, когато някои хора, които иначе владеят до съвършенство изкуството да се представят за благородни, си казват: "Сега ми е паднало да плюя на обичайното си лицемерие и да бъда безогледен, тъй като съм ненаказуем!"

И тогава такива негодници го удрят през просото.

Изглежда, че да си "негодник" е вродено и се проявява още от най-ранна детска възраст. Спомням си за едно от хулиганчетата в моя квартал, което щях един ден да ликвидирам на място, защото пред очите ми хвана едно малко котенце за опашката и го запокити като парче месо някъде надалече зад съседските дворища. Бях забравил за копелето, но наскоро научих, че в наше време то е направило бляскава политическа кариера като ярко изявена мутра. Кой знае как хваща сега "за опашките" реални човешки същества и ги запокитва в НЕБИТИЕТО, ръководен от вродените си "блгороднически" пориви.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе