Начало » Мисли » Труман Капоти

Труман Капоти

Труман Гарсия Капоти (Truman García Capote) (1924-1984)
американски журналист и романист

Живота е прилична пиеса с лошо написано трето действие.

Това е научно доказан факт - ако ти живееш в Калифорния, всяка година губиш точки от своят коефициент за интелигентност.

Старая се да пиша по пет часа на ден, но аз губя два часа от тях в дреболии. Аз съм един от най-великите точилари на моливи на света.

Ако можех да променя нещо в живота си, то това би била банковата сметка.

Журналистиката е най-недооценения и неизследван литературен жанр.

След като произведението види бял свят аз искам да слушам само похвали.

Перфекционизмът е болест. Аз бих написал пет пъти повече, ако не боледувах от него.

Приятелството е работа на пълен работен ден, ако питате мен.

Разговорът е диалог, не монолог. Затова има толкова малко добри разговори: заради недостиг, двама интелигентни говорещи рядко се срещат.

Едно от многото чудеса на света е да наблюдаваш любимия си докато спи. Тъй като той не вижда, че го гледаш, може за няколко секунди да държиш сърцето му в ръцете си.

Все още не съм светец. Аз съм алкохолик, наркоман, хомосексуалист и гений.

Да завършиш книга е все едно да дръпнеш дете на задния двор и да го застреляш.

Провалът е подправката, която придава вкус на успеха.

Аз лично вярвам в ножиците повече, отколкото в молива.

В по-голямата си част животът е толкова скучен! Сменяме марката цигари, жилището си, вестника, в който пишем, влюбваме се и губим любовта – това са нашите начини лекомислено и сериозно да възстанем срещу небивалата скука на всекидневието.

Рядко обичаме онези, на които няма за какво да завиждаме.

За мен, прекрасното на писането е не това, което казваш, а музиката, която думите казват.

В този свят нищо не ни принадлежи. Просто ние и вещите понякога се намираме едни до други.

Така и не разбираш какво е твое, докато не го загубиш...

На всеки е приятно да чувства своето превъзходство. Но би било хубаво да имаш основания за това.

Пътя към щастието не винаги е асфалтов.

Домът е мястото, където се чувствате като у дома си. И все още не съм намерила такова място.

Всичко на света е неповторимо.

Богатството лишава човек от чувство за мярка.

Любовта не трябва да бъде забранявана.

Твоята беда е в това, че ти не изпитваш никакво уважение към човешкият живот. Включвайки и своят собствен.

Винаги е приятно да чувстваш своето превъзходство. Но е хубаво да имаш някакво основание за това.

С мимолетна среща няма голяма разлика между истината и лъжите и може да бъдете каквото искате.

Всеки я обича, макар че не много.

Лесно е да не забележиш дъжда, когато си с дъждобран.

Обаче той разбра, че не е обичан; това разбиране биеше в него като допълнително сърце.

Удивително късно ние откриваме самите себе си...

При мен е пълно с познати, имам малко приятели, а тези, които действително ме познават, са още по-малко.

Все едно, твоят дам е там, където се чувстваш като у дома.

Когато се научи да се преструва, че знае френски, стана по-лесно да се преструва, че тя знае английски.

Беше приятно да го гледам и освен това не беше много противно да слушам.

Историята беше твърде невероятна, за да не вярваме в нея.

Казват, че колкото по-глупав е човекът, толкова по-смел е той.

Щастието изглежда се състоеше в това, че да не се чувстваш нещастен.

Никога не свиквам с нищо. А ако свикна, то спокойно може да умра.

Със сигурност знаех, че няма да стана звезда. Твърде трудно е, ако имате мозък, а също е и отвратително.

Понякога е много изгодно да изглеждате като глупачка.

Така и трябва да бъде: младите трябва да се женят за млади.

Какъв е смисълът на птицата, ако не може да лети?

Разбира се, ще се оженим! Никога не съм се женил...

На света нищо не се повтаря два пъти.

Започнахме да се разбираме толкова дълбоко, че можем да го правим без думи.

Защо написаното е с три различни почерка? Понеже аз още не съм достатъчно възрастна, да бъда една личност и да имам един почерк.

Току-що се срещнахме веднъж в реката - и това е всичко. Ние сме чужди. Ние нищо друго не сме обещавали.

Но е евтино - да носите диаманти, докато не сте четиридесет. И даже на четиридесет е рисковано. Те истински отиват само на старите жени.

Ти ще се почувстваш добре, когато сам си добър със себе си.

Смъртта на една мечта е не по-малко тъжна от смъртта като цяло и наистина изисква същата дълбока скръб.

По-добре рак, отколкото нещастно сърце. От рак можеш да умреш, но с това като цяло не можете да живеете.

Самотата, като треската, се разхожда нощем.

Ако е глупав, значи е глупав.

Никога не е чела нищо, освен комикси и Библията.

... вземете друга стая в друг живот.

Човек живее, докато не умре.

Любовта е верига от привързаности, точно както природата е верига от животи.

Всичко е възможно, небето навсякъде е същото, само това, което е под него, е различно.

Живота в голямата си част е толкова скучен, че не си заслужава да се говори - и това не зависи от възраста.

Говорят, че колкото е по-глупав човека, толкова е по-храбър.

По-добре да гледаш в небето, отколкото да живееш там.

Мъртвите са толкова самотни, колкото живите.

Когато ужасът избухне, умът става безсилен...

Светлината на рампата също така дава неприятни сенки, които не украсява лицето.

Всички изкуствени те карат да тъгуваш. Така ли е?

Неговият собствен свят винаги е добър по свой начин, и без значение какви страсти го изпълват, той никога не е груб и вулгарен.

Кой е по-самотен ястребът или червея?

Ще се чувстваш добре, когато самия ти си добър.

Ще ви трябват четири секунди, за да отидете оттук до вратата. Давам ви две.

Когато човек няма къде да отиде, той се устремява към небето.

Необходимо е да се защитиш - от самият себе си.

Запомнете: главното е дома, а всичко останало е маловажно.

Не знаеше нищо за живота, само четеше за него в книгите.

Всеки, който чете вестници, знае толкова, колкото и аз. Даже повече. Понеже аз не ги чета.

Суеверният човек, като правило, сериозно вярва в съдбата.

Всичко бъдещо съществува в миналото.

Любовта е непрекъсната цел на привързаноста, както природата е непрекъсната цел на живота.

Да не мечтаеш е все едно да не се потиш: в организма се натрупват вредни вещества.

И като цяло, какво е толкова добро дело? Не оставяй да се заблудиш - всяко добро дело се прави, за да получиш нещо в замяна.

Винаги се нуждаете от човек, на когото можете да кажете всичко безрезервно. Ние се крием през целия си живот...

... нейните посещения в дамската стая продължаваха понякога по-дълго, отколкото бременността на слоница.

При слабоумните, невротиците, престъпниците, а също така, вероятно, художниците име нещо общо - непредсказуемост, извратена невинност.

Умът може да приеме съвет, но не и сърцето.

... какво е смъртта, ако не принос на олтара на времето и вечността?

Искам да бъда себе си, когато в една хубава сутрин се събуждам и отивам на закуска до Тифани.

Има ограничение за обвиненията, които могат да бъдат повдигнати срещу вас.

Времето за сватба е далечно бъдеще, когато живота ще стане безцветен и сериозен.

Не можеше да разбере защо чувството на възторг трябва непременно да се превърне в болка.

Между мъжете и жените отдавна няма никаква разлика.

... пред себе си е нужно да бъдеш честен.

Истината и свободата са състояние на духа.

Тревата и любовта са все по-зелени.

Всички деца са болезнено впечатлителни.

На човек трябва да бъде позволено да се ожени за всеки.

Колкото повече давате на дивите същества, толкова по-силни стават.

И между другото, забелязах скрита жестокост в онези, които наистина обичат кучета, котки и коне повече от хората.

Вероятно е ужасно усещане - да преминете през тълпа от непознати, които знаят кой сте и какво правите.

Законът не позволява никакви отклонения от стандартната рамка.

Яснотата вдъхва в душата покой.

Наистина вярвам, че няма кой да обвиняваме за това, което правим с живота си.

Имате скъпи фантазии.

Господи, позволи, да ме обичат.

... защо човек има приятели, ако не може да ги обсъжда открито?

Всички актриси трябва да бъдат повече от жени, а всички актьори по-малко от мъже.

Аз станах режисьор, защото вече не можах да гледам как хората се подиграват на моите текстове.

Любовта е нежност, а нежноста, въпреки разпространеното мнение не е съжаление...

Хората се влюбват, хората искат да принадлежат един към друг, защото това е единственият шанс да станат щастливи.

Моята мярка е как човек се отнася към мен.



XX век | САЩ | журналисти | романисти |
САЩ журналисти | САЩ романисти | САЩ XX век | журналисти XX век | романисти XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе