Начало » Мисли » Томазо Кампанела

Томазо Кампанела

Томазо Кампанела (итал. Tommaso Campanella) християнско име (Giovanni Domenico Campanella) (1568-1639)
италиански философ, теолог, астролог и поет.

Не съществува нито ад, нито рай, нито дяволи, така както никога и никой няма да ги види; това са басни, съчинени за сплашване.

Не са ли подобни свещенослужителите ползвайки особена почит като жонгьлорите, призовавайки нас да се взираме в небето, междувременно изпразвайки нашите джобове?...

Истинно е само това, което съответства на разума и природата.

Критерий за истината се явява опита.



XVI век | XVII век | Италия | поети | философи | теолози |
Италия поети | Италия философи | Италия теолози | Италия XVI век | Италия XVII век | поети XVI век | поети XVII век | философи XVI век | философи XVII век | теолози XVI век | теолози XVII век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
пъклени души
Коментар #1 от: 18-05-2013, 22:17:11
"Не съществува нито ад, нито рай, нито дяволи,
така както никога и никой няма да ги види..."

Напротив, ние непрекъснато се любуваме на гледките на Ада и Рая, защото тези две "съкровени" места са размесени тук, на Земята.

Достатъчно е да погледнем величествената природа, която ни заобикаля на тази планета в цялото й екзалтиращо многообразие, и ще разберем, че се намираме не другаде, а в Рая. Но достатъчно е да се сетим, че дори и да сме надникнали за миг, за да доловим разстилащите се пред погледа ни прелести, то е за измамно кратко време, защото ние не принадлежим на този смайващ свят, а сме осъдени да тънем в мизерията на градовете, които именно са Ада, дори и да сме се изхитрили да си осигурим в тях лукс и плътски наслади. Раят ни е достъпен само като предизвикателство, което да ни накара да почуствуваме безнадеждната си принадлежност към печалните урбанистични струпвания от непотребни човешки маси.

Ние не можем да съществуваме по друг начин, освен като нещастници, нуждаещи се от присъствието на другите нещастници от урбанистичната среда, защото разполагаме с уязвими човешки тела, които могат да поддържат нормалното си функциониране, само ако са обвързани със системите на "човешко-телесна" организация, без която - в най-елементарния случай - ще умрем от глад и от студ. Освен това лесно наранимите ни човешки тела се нуждаят от някаква здравеохранителна подсигуреност. Животът в урбанистичния Ад ни принуждава да се съобразяваме и с УСЛОВНОСТИТЕ на съжителството с другите човешки тела, които също искат да ядат, а трябва да стигне за всички. Ако не се съобразяваме с условностите, има опасност да получим по-малко, или нищо и да се окажем в положението на клошари. Разработени са даже "образователни центрове", чиято единствена цел е втълпяване в главите ни на цялата система от условности. "Който се учи, той ще сполучи!" - сиреч, колкото по-бързо усвоим условностите (които често са безумно сложни) и започнем да се съобразяваме с тях, толкова по-сигурно е, че ще избегнем поне част от проблемите.

Всичко изброено по-горе са типичните симптоми на Ада. Понякога Адът става и болезнено груб и брутален: изпраща ни да живеем с назидателна цел в по-суровите условия на институтите за "лишаване от свобода". В по-тежките случаи Адът причинява изтезания от телесно и душевно естество, а даже и ликвидира живота на обитаваното от теб тяло - чрез окачване на бесилка, отсичане на главата, давене в подходящ флуид, набучване на кол, изгаряне на клада, или разстрел.

А що се касае до дяволите - да, всички ние сме сами на себе си дяволи, защото сме събрани тук все "пъклени души", за да "излежим" някакви наши незнайни престъпления, обозначавани като "грехове".
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе