Начало » Мисли » Томас Мор

Томас Мор

(Thomas More) (1478-1535)
английски писател хуманист, юрист и политик

Всички ценим доброто, докато не го загубим безвъзвратно.

Ако искате да имате успех, трябва да изглеждате така, като че ли го имате.

Щастието не е във всяко удоволствие, а само в честността и благородството. За него като висше благо, води природата ни към добродетелта.

Мъдреца по-скоро би избягал от болестите, от колкото да избира средства против тях.

Кой е срамежлива по природа, той не само не е правил смели дела, но си е внушил повече страх.

Във владетелите няма място за философия.

В това, какво трябва да се търси и какво да се избегне, трябва да следва устрема на природата, която се подчинява на ума.

Бързата възможност и шанс може да насърчи човек да посягат дори на това, което той не е смеел да съзерцава.



XV век | XVI век | Англия | писатели | юристи |
Англия писатели | Англия юристи | Англия XV век | Англия XVI век | писатели XV век | писатели XVI век | юристи XV век | юристи XVI век

Лейди
Re:
Коментар #2 от: 24-04-2013, 10:06:24
Прав е Кин-Войло.Такива сме си ние хората,отдавна не ставаме за нищо и твърде неоснователно се пъчим и надуваме в сремежа да докажем ,че "Човек звучи гордо".Неоснователни претенции и пак казани от човек."Нещастните се успокояват с нещастието на другите"-бе казал някой.Де да беше само успокоението-истината е,че чуждото нещастие често предизвиква гнусно доволство ,трудно за криене.Освен още многото за изброяване "човешки" качества ,сме и гадни предатели.
Предателите са много страшни за мен.Винаги с неизчерпаем запас от жестокост,глупост и липса на принципи-вървят гордо в този свят и лишават от смисъл всичко хубаво,надеждно и перспективно.
Такива ми-ти работи!
Кин-Войло
Неземна тръпка
Коментар #1 от: 23-04-2013, 10:30:06
"Ако искате да имате успех, трябва да изглеждате така, като че ли го имате."

Този съвет в наше време е невалиден, защото всички ние, маймуно-човеците, станахме по-завистливи от когато и да било.

Твърде пошла черта на характера...

И наистина - винаги, когато съм си придавал вид, че имам успех (разбира се, не винаги с основание, защото и аз съм с променливо щастие като всички останали!), цялото ми обкръжение е надавало вой на негодувание: "Какво си мисли пък този?! Че трябва да му целуваме подметките ли?!!!"

Обкръжението винаги иска да види в тебе онова изпаднало в беда окаяно създание, което се влачи "по корем" и проси милостиня... Само тогава обкръжението се успокоява и по телесата му се разлива една неземна тръпка на перверзна наслада...
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе