Начало » Древноримски афоризми » Теренций
Теренций
Publius Terentius Afer (Публий Теренций Афер, ок. 185-159 г. пр.н.е.)
римски комедиограф
Влюбените са безумни.
Гневът на влюбения е възраждане на любовта.
На приятелите всичко е общо.
Казано – направено.
Всички ние, когато сме здрави, даваме лесно съвети на болните.
За човека няма нищо по-ценно от добротата и любезността.
Съдбата помага на смелите.
Оттук са сълзите (причината е ясна).
Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.
Най-висшето право често е най-висше зло.
Лошо начало - лош край.
Нищо свръх мярката!
На умния му прилича да опита всичко, преди да прибегне към оръжието.
Поверяваш овцата на вълка.
Най-добър е този, който е пръв.
Присъстващ отсъстващ (невнимателен).
Който говори това, което иска, ще чуе и това, което не иска.
Нима с парите си загубил и разсъдъка си?
Глупостта често се крие зад скромността.
Който мълчи, достатъчно хвали!
Ако беше на мое място, щеше да съдиш иначе.
Ти забърка това, ти и ще трябва да изядеш всичко.
Каквито са хората, така се дръж сред тях.
Тежко на нещастния!
Крайното съблюдаване на законността може да се окаже крайно беззаконие.
Колкото хора, толкова и мнения.
Висшето право често е висше зло.
Една лъжа ражда друга.
Любовта може да промени човек до неузнаваемост.
Аз съм човек, и нищо човешко не ми е нужно.
При всекиго свой нрав.
Не купувам надежда за пари.
Старостта сама по себе си е болест.