Начало » Най-разпространените заблуждения » СЛОНЪТ

СЛОНЪТ

СЛОНЪТ не си пробива път през джунглите и храсталаците с шум и пращене на клони както някои други животни - с едка дума „като слон". Тъкмо обратното. Въпреки неговия размер и тегло, невероятно, но факт, той се движи и през най-гъсто обраслите места като горски дух, тихо, без да строши даже клонче, ако, разбира се, не е гладен и не реши да се напасе с клони. Затова пословицата „върви като слон" съвсем не отговаря на истината.

  В древните войни слоновете съвсем не са били „изключително оръжие". Нападнатите веднага разбирали, че върху тях се нахвърлят крайно страхливи животни, които могат лесно да се изплашат. Това разбрали войниците на Александър Македонски след битката при Гавгамел (191 г. пр. н. е.) и войниците от римските легиони във Втората пуническа война (218-201 г. пр. н.е.). От този момент престанали успехите па Ханибал, които се дължели на слоновете.

  Впрочем слоновете на Ханибал не били първнте неприятелски живи танкове на територията ка Римската империя. Още през 280 г. пр. н. е. със слонове нахлул в Южна Италия от Епир цар Пир. Римските войници нарекли слоновете хераклийски волове в чест на местността, където станало сражението.

  Слонът фактически стъпва с върха на пръстите си, а върху мазолестото стъпало се,разпределя тежестта на тялото (индийският слон тежи до 5000 килограма, а африканският достига даже 7500 килограма) и служи като буфер. Това, което смятаме за коляно, всъщност е глезенът на слона.

  Възрастта на слона може много точно и сигурно да се определи по зъбите. От всички бозайиици слонът е единственият, конто има шест генерации зъби (кътници), които се сменят. В природата слонът живее средно 35 години. След като се изтъркат зъбите, той не е в състояние да дъвчи храната, започва постепенно да линее и накрая умира. Храненето на слона в зоологическите градини с храна във вид на каша може да удължи живота му максимално до 65 години. Съобщенията за столетнци и по-стари слонове са чиста измислица.

  В разрез с всеобщата представа мамутите не са били по-едри от днешните слонове. Те са притежавали само по-дълги и по-великолепни бивни, достигащи 5 метра. Бивните на мамутите и слоновете са се появили в резултат на удължаването на резците, а не на кучешките зъби. Слонът заедно с хипопотама и носорога се отнася към т. нар. дебелокожи. Но с тях той няма никакво родство. От неговите братовчеди днес живеят само даманът, гаа кол кото питомен заек, и морската крава. Иначе кожата на слона е нежна и много чувствителна, с дебелина едва 2-3 см.

  Ниската температура не пречи на слона. Без затруднения той се движи по заснежени планини -височина до 4000 м. Затова слоновете на Ханибал при преминаването на Алпите не са страдали от студ, а от недостиг на храна. Слонът изяжда дневно 300 кг. зелен фураж и изпива по 100 литра вода...



Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе