Начало » Мисли » Сирил Конъли

Сирил Конъли

(Cyril Connolly) (1903-1974)
английски интелектуалец, критик, есеист и журналист

Вслушвайки се в мнението на другите, писателя губи себе си...

Живота - това е лабиринт, в който ние започваме да скитаме до тогава, докато не се научим да ходим.

Нашата национална болест - самодоволна умствена леност.

Господаря на своите страсти - роб на своя разсъдък.

За характера на мъжа най-добре съответства здравето на неговата жена.

Няма по-силна болка, от тази, която си причиняват влюбените един на друг.

Всички ние заслужаваме доживотен затвор в собствените си тела.

Това което правим, винаги по-лошо от това, за което фантазираме.

Винаги бъдете мил с тези, които са по-млади от вас, защото именно те пишат за вас.

Изкуството - това е памет, а паметта - отново изпитано желание.

По-добре да пишеш за себе си и да загубиш читателя, от колкото за читателя и да загубиш себе си.

Да бъдеш щастлив - основния закона на американската конституция.

Младост - това е епохата на пропуснатите възможности.

Ние живеем в такова безизходно време, в което щастието трябва да се скрива, като физически недостатък.

Никой от писателите не разчита, че неговите книги ще станат бестселъри, но, сами те не осъзнават, как опитват да създадат такава химична реакция на илюзии и разочарования, която в наше време прави бестселър всяка книга.

Егоизма ни избутва към земята, както закона за всеобщото привличане.

Ненавист - това е висша, обективна форма на страха... Ненавист - следствие от страх, защото в началото се боим, а после ненавиждаме. Дете, което се бои от тъмнината, пораства, а после ненавижда тъмнината...

Писателите винаги се надяват, че следващата им книга ще бъде най-добрата, и никога не признават пред себе си, че не са способни да създадат нищо ново.

Наградата за изкуството - не слава или успех, а опиянение. Ето защо даже съвършено бездарни писатели не са в състояние да се откажат да пишат.

Няма ненавист без страх.

Много се спират да извършат самоубийство от страх за това, какво ще кажат съседите.

В младостта си ние вярваме на хората, с възрастта все повече се доверяваме на ситуациите или на определени типове хора.

Литература - изкуството да напишеш нещо, което трябва да бъдете прочетено два пъти, а журналистиката - това, което може да бъде схванато от първия път.

Секрета на журналистиката: да пишеш така, както говорят хората... не задължително за това, което говорят, но не за нещо, което не биха говорили.

От сега нататък художника трябва да бъде оценяван по степента на самота. И по дълбочината на отчаяние.



XX век | Англия | журналисти | есеисти | критици |
Англия журналисти | Англия есеисти | Англия критици | Англия XX век | журналисти XX век | есеисти XX век | критици XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе