Начало » Мисли » Сьорен Киркегор
Сьорен Киркегор
(дат. Søren Kierkegaard) (1813-1855)
датски философ и богослов
Живота следва да си спомня за миналото, но да живее, устремен към бъдещето.
Да отидеш напред - означава да загубиш душевен покой, да останеш на място - означава да загубиш себе си. В най-висш смисъл движението напред означава постигане на себе си.
Истината съществува до такава степен, до каквато индивида сам я е направил.
Скуката е в корена на всички злини.
Нашият живот е игра, правилата на която не са ни известни.
Висшето, до което може да се стреми човешката мисъл е да излезе от своите собствени граници, отивайки към парадокса.
Нещастен е този, който е отхвърлен от самият себе си.
Свободата е диалектика на възможното и необходимото.
Тиранът умира, и неговата власт свършва; мъченика умира, и неговата власт започва.
Човекът е синтез на безкрайното и крайното, временното и вечното, свободата и необходимоста.
В развлеченията можеш да се разочароваш, а във възможностите никога. Наистина съществува вино толкова искрящо, ароматно и опияняващо, като възможност.
Моят живот е вечна нощ... какво е живота, ако не безумие?
Нашият живот винаги е резултат от преобладаващите в нас самите мисли.
Целувката е символично действие, което губи всякакво значение, ако чувството, което трябва да изрази отсъства.
Да, нечистата съвест може да внесе в живота някакъв интерес и оживление!
Само повече търпение, не бъдете алчни - удоволствието трябва да се поглъща на капчици.
Древен философ е казал веднъж, че ако човек точно записва всичко, което е преживява, той би се оказал, философ, даже ако не подозира това.
Уви, желанието е неизменно красноречиво, и на него под ръка винаги е най-доброто решение.
Колкото повече опит имате, толкова повече сте убедени, че в човек много често има качества, за които не подозирате веднага.
Разговорът за бъдещето идва от факта, че няма нищо, което да запълни настоящето.
Не е нужно да си спомняте миналото, което не е способно да стане настояще.
Нужно е да бъдеш загадка, и не само за другите, но за самият себе си.
Той вярваше в силата на абсурда.
Аз нямам достатъчно търпение да живея ... Не виждам как расте тревата.
Отчаянието е не просто най-лошото от страданията, а наша гибел.
Безкрайното смирение е последният стадий, предшестващ вярата: и който не е направил това душевно движение, той няма вяра.
...вярата е напълно съзнавала невъзможността...
Блажен е този, който съзерцава вярващия.
Веднага щом някой зададе глупав въпрос, важно е да бъдете внимателни и да не отговорите, в противен случай вие ставате толкова глупави, колкото питащият.
Самоубийството е отрицателната форма на безкрайната свобода. Щастлив е този, който намери положителното.
Женската прелест е толкова мимолетна, че само за един момент изчезва във вечноста.
Всичко съществуващо е разумно; аз съм бил и ще бъда оптимист!
Нищо не носи със себе си толкова съблазън и проклятие, като тайната!
Парадоксът на вярата е, че индивидът е по-висш от общото.
Вярата е висшата страст в човека.
Красноречието на тъгата е безкрайно - и в същото време безкрайно изобретателно.
... защото вярата започва точно там, където мисълта спира.
XIX век | Дания | философи | богослови |
Дания философи | Дания богослови | Дания XIX век | философи XIX век | богослови XIX век
Коментар #1 от: 11-11-2021, 20:52:17