Начало » Мисли » Симон Вейл

Симон Вейл

(фр. Simone Weil) (1909-1943)
френски философ, религиозен мислител и социален активист сестра на Андре Вейл

От двама човека, които не са убедени лично в съществуването на Бог, по-близко към него е този, който не го отрича.

Културата е оръдие на университетските професори за производството на професори, които също ще произвеждат професори.

Опиумът за народа е не религията, а революцията.

Дистанцията е душата на красотата.

След гибелта идеите остават трупове.

Справедливостта е вечната бегълка от лагера на победителите.

Всички грехове са опити да се запълни празнотата.

Унищожението на миналото е възможно най-лошото от всички престъпления.

За да избираш от мечтите е нужно да се докоснеш до невъзможното. В мечтите няма невъзможно, а само безсилие.

Много красива жена, разглеждаща своето отражение в огледалото, напълно може да предполага, че та е това. Грозната жена знае, че тя не е това.

Не е нужно да плачеш, за да бъдеш утешен. Всяка болка, която не води до откъсване е напразна болка,

Няма време по-подходящо за вашето раждане от това в което всичко е изгубено.

Чистотата е способността да се съзерцава мръсотията.

Радостта е нищо друго освен усещане за реалност...

Уязвимостта е най-скъпото нашите неща. Тя е прекрасна, понеже уязвимоста е признак на съществуването.

Любовта не е утеха, а е светлина.

Бог е сътворил човек в състояние на немощ. Да го създаде в състояние на святост би било равносилно на това, да не го създава въобще.

Всичко, което е в мен, без изключение, няма абсолютно никаква стойност; и между всички дарове, които идват отвън, онова, което придавам на себе си, веднага губи всяка стойност.

Пустотата е висша пълнота, но човек няма право да знае това.

Дружбата трябва да бъде безкористна радост, такава, като даровете от изкуството или живота... Дружбата не бива да се търси, за нея не може да се мечтае, тя не бива да се желае; тя може да се осъществява.

Да обичаш чисто означава да се съгласиш на дистанция, означава с възторг да приемеш тази дистанция между себе си тези, които обичаме.

Само статичният театър е наистина прекрасен.

Да бъдеш невинен означава да носиш на себе си тежестта на цялата вселена. Означава да станеш противотежест.

Всяко същество крещи мълчаливо, за да го четат по различен начин.

Насилието на времето разбива душата, през тази пролука в нея се влива вечността

Желанието е невъзможно; то разрушава своя собствен обект.

Всяко търсене на удоволствие е търсене на изкуствен рай, пиянство, растеж. Но той не дава нищо друго, освен опитът на неговата безполезност.

Сатанинското начало в нас - ето това е именно въображението.

Празнотата в усещанията ни отвежда извън границите усещането.

Истината стои рамо до рамо със смърта.

Настоящето, но ние сме привързани към него. Бъдещето, но ние го приспособяваме към себе си чрез мярката на въображението. Само миналото, ако не започнем да го преначертаваме, е чиста реалност.

Ние нямаме нищо против да поглъщаме всички останали обекти на желанието, а красотата е такъв обект на желание, който не искаме да абсорбираме. Искаме просто да бъде.

Разумът никога не може да проникне в тайната, но той и само той сам ще може да даде сметка дали думите, които изразяват тази мистерия, са подходящи.

Веднага щом точката на вечността се появи в нашите души, ние вече не трябва да правим нищо - освен да се грижим за нея, защото тя расте от само себе си, като зърно. Необходимо е да се постави около въоръжената си неподвижна охрана и да я нахрани със съзерцанието на числата - постоянни и стриктни корелации.

Самоубийството, без съмнение, винаги е въображаемо, именно затова то е забранено.

Вниманието в най-висшето си проявление е същото като молитвата.

Бог създаде свят, който изобщо не е възможно най-добър, но който съдържа всички степени на добро и зло. Ние сме на мястото, където е възможно най-лошото. Защото отвъд неговите граници това е степента, в която злото става невинно.

Отстраняването ни от Бога не е плът, а само завеса, която висим, за да установим разделение между нас и Бога.

Трагедията за онези, които, от любов към доброто, тръгват по пътя, по който страданието ги дебне и в някакъв момент достигат своя край, и още по-далеч - само позор.

Всеки път, когато мисля за разпятието на Христос, аз изпадам в грях от завист.

Разумът, ограничен от езика се намира в затвор.

Бъдещето е направено от същите вещества, от които и настоящето.

Ако има нещо наистина добро в човека, тогава може би е нещо, за което самият той не знае.

Нашият реален живот в повече от 3/4 се състои от въображения и фантазии.



XX век | Франция | философи | мислители |
Франция философи | Франция мислители | Франция XX век | философи XX век | мислители XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе