Начало » Мисли » Шарлот Гилман

Шарлот Гилман

Шарлот Пъркинс Гилман (Charlotte Perkins Gilman) (1860-1935)
американска писателка-феминистка

Животът не е съществително, а глагол.

Идеята е по-силна от факта.

Това, което ние правим, ни променя повече, от колкото това, което правят с нас.

Честното съревнование на повече добрите качества на мъжете.

Домашният труд на жените, разбира се, позволява на мъжете да произвеждат повече, от колкото ако им се налагаше да се трудят у дома. По този начин самите жени стават икономически фактор. Но това се отнася и до лешоядите.

От момчетата и момичетата ние очакваме съвършено различно поведение. Това различие може да бъде изразено в две думи. На момчетата ние казваме: "Направи това" "", а на момичетата: "Не прави това!"

Не е вярно, че вечността започва след смъртта. Тя същестува винаги. Ние и сега живеем във вечността.



XIX век | XX век | САЩ | писатели | феминистки |
САЩ писатели | САЩ феминистки | САЩ XIX век | САЩ XX век | писатели XIX век | писатели XX век | феминистки XIX век | феминистки XX век

Кин Войло
Любопитството уби котката!
Коментар #1 от: 28-10-2013, 10:39:37
На момчетата ние казваме: "Направи това!",
а на момичетата: "Недей да правиш това!"


Ясно е защо това е така.

Момчетата са мързеливи, тъй като и в Природата мъжките индивиди са лениви. Всяко мъжко животно би предпочело да лежи на сянка и да изяде някой банан, когато женската му донесе. Ето защо на момчетата ние казваме: "Хайде бе, поразмърдай се малко! Направи нещо най-после!"

От друга страна женското начало в природата има и друго название: ЛЮБОПИТСТВО. Казват, че и котките били любопитни - вероятно се касае преди всичко за женските котки. Но има една популярна поговорка в англоговорещия свят, която гласи: "Любопитството уби котката!" Друга поговорка, която още не е била изричана досега, но добре се подразбира, би била: "Любопитството наду корема на момичето!". ...Което само по себе си е пак нещо като убийство, но не само за самото момиче (провалят му се плановете за бъдещето, над него надвисва заплахата от мизерията и от социалната слабост на самотната майка, започва унищожителното за много хора търсене на сметка за проявеното от някого лекомислие и т.н.); то е убийство също и за близките на момичето, които трябва да понесат късането на нервите, свързано с появата под слънцето на един НЕКАНЕН НОВ ЧОВЕК (а и без това под слънцето вече сме твърде много!!!).

Ето защо на момичето се казва: "Я си сядай на задника и недей да правиш всичките тези глупости, които си си наумила!"

Е трябва ли някой да се сърди някому за това, че като общество сме организирани по малко по-различен начин от онези номади, които живеят по своя полуживотински начин, според който никой не брои колко деца се раждат в катуна и чии са те?...
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе