Начало » Мисли » Самюъл Хънтингтън

Самюъл Хънтингтън

Самюъл Филипс Хънтингтън (Samuel Phillips Huntington) (1927-2008)
американски социолог и политолог

В развитието на свободата на Запад е внесъл неоценим принос за отделянето на църквата от държавата. Бог и кесар, църква и държава, духовна и светска власт - такъв е бил и преобладаващият дуализъм в западната култура. В исляма Бог е кесар; в Китай и Япония кесаря е Бог, в православието кесаря е младши партньор на Бог.

Множеството теории за развитие на цивилизацията се свеждат в една: всички цивилизации в своята еволюция с течение на времето на безпорядък или конфликт, след създаването на единна държава, и накрая, упадък и разпад.

И цивилизацията, и културата се отнасят към образа на живот на народа, и цивилизацията е явно изразяване на културата. И двете понятия включват в себе си ценности, норми, манталитети и закони, на които многочислените поколения в тази култура и придават първостепенно значение.

Империи, царства, политически системи се явяват недълготрайни средства за постигането на целите на повърхността на цивилизацията, и съдбата на всяко общество, обединено лингвистично и духовно, зависи в крайна сметка от оцеляването на определени фундаментални идеи, около които се събират многочислени поколения и които символизират приемствеността в обществото.

Ние знаем кои сме, само след като ни стане известно които не сме.

Необходимо е да започне конструктивен диалог между културите.

Всяка култура е уникална по рода си, и не бива да се създава скала за превъзходство.

Не виждам основание за твърдението, че тази или онази култура е несъвместима с демокрацията.

Нито една мюсюлманска държава, освен Турция, до сега не е могла дълго време да поддържа демокрация.

Процесът на преход, от авторитарност към демокрация, сам по себе си се явява фактор на дестабилизация.

Само руската, японската и етиопската цивилизации са могли да се противопоставят на бясната атака на Запада и да поддържат самодостатъчно независимо съществуване.

Страни, намиращи се в процес на преход от авторитарност към демокрация, по-често встъпват в конфликти, отколкото страни абсолютно демократични или абсолютно авторитарни.

Сега е много по-уместно да се групират страните, основавайки се не на техните политически или икономически системи, не по нивото на икономическо развитие, а изхождайки от културните и цивилизационите критерии.

Западната вяра в универсалността на западната култура страда от три недостатъка: тя е невярна, тя е аморална и тя е опасна.

"Защо ние убиваме децата?" - зададе въпроса през 1992 година един сръбски войник и сам отговори на него: "Понеже те някога ще порастат и ще дойдат да ни убият вече възрастни".

Западът е завоювал светът не от превъзходството на своите идеи, ценности и религия, а по-скоро от превъзходството в използването на организирано насилие. Жителите на Западът често забравят този факт; жителите на не-Западът никога няма да го забравят.

Цивилизацията, следователно, е най-висшата културна общност на хората и най-широката културна идентичност, която отличава човека от други биологични видове.

Културата е относителна; моралът е абсолютен.

Всяка цивилизация вижда себе си като център на света и пише своята история като централен сюжет на историята на човечеството.

Европа и Русия са демографски зрели държави с ниска раждаемост и застаряващо население; такива общества нямат младежка енергия за експанзионистична политика.

Тероризмът исторически е бил и остава оръжие на слабите, тоест на тези, които обичайно не притежават военна мощ.

Двойният стандарт на практика е неизбежната цена на универсалните стандартни принципи.

За човек е характерно да мрази. За са самоопределянето и мотивацията на хората са нужни врагове: конкуренти в бизнеса, съперници в постиженията, опоненти в политиката.

...идентичността на всяко ниво - личност, племе, раса, цивилизация, може да се определи чрез отношението към "другите": другият човек, племена, раси, цивилизации.

Безопасността на света изисква признаване на глобалната мултикултурност.

Хилядолетната история на човечеството доказва, че религията не е "малка разлика", а може би най-дълбоката разлика между хората. Повторението, мащабът и тежестта на войните по разломите се увеличават значително с вяра в различни богове.

Ако Съветският Съюз беше свръхдържава с глобални интереси, Русия е крупна държава с регионални и цивилизационни интереси.

Културните и регионалните взаимоотношение най-открито се проявяват в икономическите интеграции.

Регионите служат като основа за сътрудничество само когато географията съвпада с културата. Разделени в културата, съседството не води до общности и може да има точно обратния резултат.

...линиите на разлом между цивилизациите стават централните линии на конфликти в глобалната политика.

Разпределението на културите в света отразява разпределението на властта. Търговията може или не може да следва знамето, но културата винаги следва властта.

...очевидно е, че основните различия в политическото и икономическото развитие на различните цивилизации се коренят в различието на културите.

Международните организации, основани на културно подобни държави, като Европейския съюз, са много по-успешни от онези, които се опитват да се издигнат над културите.

В този нов свят местната политика е политика на етническа или расова принадлежност; глобалната политика е политиката на цивилизациите.

Центърът на световната политика се придвижва на юг.

Европа свършва там, където завършва западното християнство и започва ислямът и православието.

...младежта е олицетворение на протеста, нестабилността, реформата и революцията. Историята познава много примери, когато значителен дял от младите хора в обществото съвпада с такива явления.

Численото нарастване на една група създава политически, икономически и социален натиск върху други групи и предизвиква реципрочна опозиция. По-важното е, че той предизвиква военен натиск върху демографски по-малко динамичните групи.

В края на краищата, Съветският Съюз претърпя поражение заради съвкупността на три фактора, на които не съумяха да се противопоставят: американска технология, саудитски пари и мюсюлмански фанатизъм.

Именно защото хората искат да запазят собствената си култура, те използват английски език, за да общуват с хора от други култури.

Основните различия между групите хора са в техните ценности, вярвания, традиции и социални институции, а не в тяхната височина, размер и цвят на кожата.

Човешката история е историята на цивилизациите.

Във войната между цивилизациите загубата понася културата.

Отъждествяването на благополучието със Западът, а недоразвитостта с не-Западът не преживява двадесетият век. Скоростта на тази трансформация поразява.

Свидетели сме на "края на прогресивната епоха", когато доминираше западната идеология и навлизаме в епоха, в която много и различни цивилизации ще си взаимодействат, ще се конкурират, съжителстват и се адаптират.

Слабо образованието желаещи да завоюват автономия, разполагат само с едно оръжие - терористични атаки.

Ислямът в Съединените Щати е подложен на значителна "американизация".

Основополагащи се явяват създаването на всеобщи антитерористични коалиции.

Правителствата трябва да разберат, че тези терористи представляват най-голямата заплаха за днешният ден.



XX век | XXI век | САЩ | социолози |
САЩ социолози | САЩ XX век | САЩ XXI век | социолози XX век | социолози XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе