Начало » Мисли » Роберт Валзер
Роберт Валзер
(нем. Robert Walser) (1878-1956)
швейцарски писател писал на немски език
Когато сами се харесваме, при нас има по-големи шансове да се понравим и на света.
Колко е прекрасно да говориш за себе си, че можеш още да растеш, и аз смятам, че е приятно чувството, че аз съм малък.
Най-баналното е било и винаги ще бъде най-трудно за изобразяване.
Човек живее в търсения.
Треперя по-малко пред чуждите капризи и ексцентричности, от колкото пред своите собствени.
Всички жени заслужават комплименти. Във всяка жена има нещо благородно. Виждал съм, как перачките се движат, като кралици.
Не мисли добри дела, а прави добро.
Наистина силните не изваждат своята сила на показ.
Защо любовта и приятелството не могат да бъдат безсмъртни, като слънцето.
Миналото прегражда пътя на бъдещето.
Да гледаш в бъдещето е много по-добре, отколкото да мечтаеш за миналото.
Винаги ще бъдеш невежлив, когато казваш истината.
Глупостта живее наблизо до подлоста.
Глупостта е нещо много аристократично.
Геният по своята природа е неуютен. А народа обича уютността.
Живота ни прави добри, а не книгите.
Както е известно, който е щастлив, мълчи.
Който много мисли, той натрупва за себе си врагове.
Който не умее да отказва, той не изпитва дълбоки наслаждения.
Най-лесно е да излъжеш този, който е влюбен в себе си.
Единствената ми известна потребност е да се чувствам щастлив.
Един щастлив човек може да изгуби много щастие, защото е убеден, че го очаква навсякъде.
И ангелът трябва да чака, докато не го уведомят, че има нужда.
Искреността рядко се оказва прилична.
Знаеш, че тези, които пренебрегват себе си, обичайно не обичат и другите.
Светът стана поема, а вечерта съновидение.
Тайните владетели са най-горделивите и безмилостни.
Това, което разбираме и обичаме, разбира и ви обича.
Всяко истинско мъжество води до загуба.
Красотата е в борбата.
Не мога да живея, презирайки собствения си живот. Трябва да търся нов живот, дори ако цялото ми време е прекарано в търсене.
Случайното винаги е най-ценното.
Това, което мислят и измислят, не може да се нарече чувство.
Всъщност аз никога не съм бил дете и затова вярвам, че ще остана дете завинаги.
Симон е юноша на двадесет години, беше беден, но не правеше нищо, за да подобри своето положение.
Не можеш да пренебрегваш вкусната храна.
Не обичам тези думи: щастие - нещастие, те не изразяват същността.
XIX век | XX век | Швейцария | писатели |
Швейцария писатели | Швейцария XIX век | Швейцария XX век | писатели XIX век | писатели XX век