Начало » Мисли » Роберт Валзер

Роберт Валзер

(нем. Robert Walser) (1878-1956)
швейцарски писател писал на немски език

Когато сами се харесваме, при нас има по-големи шансове да се понравим и на света.

Колко е прекрасно да говориш за себе си, че можеш още да растеш, и аз смятам, че е приятно чувството, че аз съм малък.

Най-баналното е било и винаги ще бъде най-трудно за изобразяване.

Човек живее в търсения.

Треперя по-малко пред чуждите капризи и ексцентричности, от колкото пред своите собствени.

Всички жени заслужават комплименти. Във всяка жена има нещо благородно. Виждал съм, как перачките се движат, като кралици.

Не мисли добри дела, а прави добро.

Наистина силните не изваждат своята сила на показ.

Защо любовта и приятелството не могат да бъдат безсмъртни, като слънцето.

Миналото прегражда пътя на бъдещето.

Да гледаш в бъдещето е много по-добре, отколкото да мечтаеш за миналото.

Винаги ще бъдеш невежлив, когато казваш истината.

Глупостта живее наблизо до подлоста.

Глупостта е нещо много аристократично.

Геният по своята природа е неуютен. А народа обича уютността.

Живота ни прави добри, а не книгите.

Както е известно, който е щастлив, мълчи.

Който много мисли, той натрупва за себе си врагове.

Който не умее да отказва, той не изпитва дълбоки наслаждения.

Най-лесно е да излъжеш този, който е влюбен в себе си.

Единствената ми известна потребност е да се чувствам щастлив.

Един щастлив човек може да изгуби много щастие, защото е убеден, че го очаква навсякъде.

И ангелът трябва да чака, докато не го уведомят, че има нужда.

Искреността рядко се оказва прилична.

Знаеш, че тези, които пренебрегват себе си, обичайно не обичат и другите.

Светът стана поема, а вечерта съновидение.

Тайните владетели са най-горделивите и безмилостни.

Това, което разбираме и обичаме, разбира и ви обича.

Всяко истинско мъжество води до загуба.

Красотата е в борбата.

Не мога да живея, презирайки собствения си живот. Трябва да търся нов живот, дори ако цялото ми време е прекарано в търсене.

Случайното винаги е най-ценното.

Това, което мислят и измислят, не може да се нарече чувство.

Всъщност аз никога не съм бил дете и затова вярвам, че ще остана дете завинаги.

Симон е юноша на двадесет години, беше беден, но не правеше нищо, за да подобри своето положение.

Не можеш да пренебрегваш вкусната храна.

Не обичам тези думи: щастие - нещастие, те не изразяват същността.



XIX век | XX век | Швейцария | писатели |
Швейцария писатели | Швейцария XIX век | Швейцария XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе