Начало » Мисли » Робърт Пен Уорън

Робърт Пен Уорън

(Robert Penn Warren) (1905-1989)
американски поет, романист и литературен критик

Вярата не се ражда от постъпките на човек. Обратно, вярата диктува неговите постъпки.

А справедливостта е забрана, която ти налагаш на определени неща, въпреки че те с нищо не се отличават от тези, над които няма забрана.

Трябва да правиш добро от злото, защото няма какво друго да сториш.

Когато става въпрос за съвестта, никога няма да предположиш, какъв номер може да ти извърти...

.. живот - това е огромна снежна топка, която се търкаля от планината и никога не се търкаля нагоре по хълма, за да се върне към първоначалното си състояние, сякаш нищо не се е случило.

Гордият човек, който знае собствената си стойност, е недостъпен за ласкателство, защото никой няма да му разкрие такива добродетели, за които самият той не би знаел.

Вие никога не можете да се махнете от това, от което ви се иска да се махнете повече от всичко на света.

Това, което не знаете, не ви вреди, защото не съществува.

Човек е заченат в греха и се ражда в мерзост, пътят му е от миризлива пелена до смрадлива покрова. Винаги има нещо.

Ако човек знаеше, как да живее, той никога не би умрял.

Ако искате да се ожените, не можете да спите през нощта.

Ако чакате нещо твърде дълго, нещо ви се случва. Вие ставате това и само това, което сте искали да станете, и нищо повече, защото сте платили за това с твърде скъпа цена - твърде дълго очакване, твърде дълга жажда, твърде дълги усилия.

Всеки от нас е просто верига от житейски събития, не повече - като мъниста на струна, съсиреци от страх и надежда, любов и ужас, отчаяние и похот, желание и и сметки.

Ако човек се интересува от себе си твърде просто и непосредствено, тогава той се нарича гений.

...ако не можете да приемете миналото и неговото бреме, нямате бъдеще, защото без едното го няма другото и че ако можете да приемете миналото, можете да се надявате на бъдещето, защото само от миналото можете да изградите бъдеще.

Ако човешкият род не помнеше нищо, той би бил напълно щастлив.

...политиката винаги е въпрос на избор, а от какво избираш не решаваш ти.

Бих тръгнал по своят път, ако знаех къде е той.

Има моменти, когато изглежда, че не можеш да изтърпиш друго нещастие, но то идва и продължаваш да живееш.

...късметът винаги идва при някой, който няма нужда от него.

- Винаги нещо се дава от раждането. Съдба. Характер. Дори, - той се поколеба, - дори живот.

Има неща, които всеки е длъжен да се постарае да запомни.

Аз ти прощавам всичко, което аз съм ти сторил.

Мислиш ли, че поне един човек - поне някой - е свободен?

...човек прави всичко, когато настъпят гладни времена.

Някои могат да мислят само в самота.

Казват, че се проявяваш като личност само в общуването с други хора. Ако нямаше други хора, нямаше да ви има и вас, защото това, което правите - и това сте вие - придобива смисъл само във връзка с други хора.

Уили обаче не се възстанови. Имал злокачествена политическа анемия.

Що се отнася до благодарността, вие не работите за нея. Работите, за да живеете в мир със себе си.

Тогава си помислих, че няма смисъл да знам нещо, а да не знам как да се справя с него.

Гласът замлъкна, но думите останаха.

Една умела лъжа, драги Гилфорт, във всеки съд струва милион истински факти. Както във всяко легло. Илюзията, Гилфорт, е единствената истина в света.

В света няма нещо, заради което човек не би трябвало да прави компромиси с достойнството си.

Невъзможно е да говориш безкрайно за това как, по дяволите, си живял добре в детството си.

Ние взехме оръжие, за да защитим Съюза и го защитихме, но сега той е съюз с долара, водещ до гибел. Спасихме Съюза, но загубихме ли душите си?

Всички негри в града бяха в крайна сметка пяната, оставена от могъщия прибой на героичните завоеватели на Запада.

...невъзможно е да унищожиш това, което си създал със своите ръце.

Ние винаги правим това, което сме замислили.

Умирането е нищо. Ако вече сте успели да живеете живот, няма за какво да се страхувате от смъртта.

Продавам бира, ако някой иска. И не принуждавам хората да пият.

Обществото никога не върши самоубийства.

Амбициозният човек е човек, който иска другите да повярват в неговото величие.

Светът беше пълен с курви на кънки, дори някои от тях да бяха без кънки.

Човек никога не знае какъв е, докато не се сблъска със самият себе си.

Продължих да водя живот както преди, обвит в безцелност и незабележимост, като в одеяло.

Всичко ще умре и всички ще умрат, така и ще бъде.

Човек трябва да има поне една страст, напълно лишена от практически смисъл и да няма никакво отношение към реалния живот.

...ранното детство живее в паметта като картини - ярки и странно разпръснати.

Вече не се интересувам от приятни думи. Живееш дълго време сред думи, но изведнъж остаряваш - и остават само нещата, а думите вече не играят роля.

Във всичко, което човек прави добре, има някакво величие, пък било й замъглено или принудено...

...добродетелта на човека не може да бъде нищо друго освен слабостта на неговите желания, а престъплението му не може да бъде нищо друго освен функция на добродетелта.

Няма съвършена любов без велико предателство.

Смачкайте го - и ще е без притеснения, ако го купете - не знаеш колко още ще пъти ще трябва да го купите.

Тъй като е романтик, той създаде картина на света в главата си и когато светът не изглежда като тази картина, той иска да изпрати света в ада.

...малки електрически крампи, оформени в думи.

Той искаше да грабне от всичко на света. Но всичко завърши с юриспруденция.

Джанлуиджи не е подписвал никаква Женевска конвенция.

Възможно е всяко място по света да не се различава от никое друго.

...големите старинни часовници ронеха върху нас малки парченца време.

...хората не се интересуват, коя страна е страната на Бога.

В крайна сметка, дори когато правите всичко правилно, боли.

Всички достойни хора се надяват на мир.

Наистина ли има смелостта да умре само защото му липсва смелостта да живее?

Целият ни живот - тъмното вълнение от кръв и нервни потрепвания.

Аз никога нищо не разказвам. Аз слушам.

Това беше като ледоход след дълга зима. А зимата беше дълга.

Закусих с майка ми. Тя ми задаваше различни водещи въпроси, опитваше се да разбере защо съм дошъл. Но аз се отклоних към десерта.

Заспиват зае дълго и когато се събудите, се оказва, че всичко си е останало същото. Колкото и да спите, нищо не се променя.

Всеки акт на чисто възприятие е подвиг.

Болката е част от злините, но само по себе си още не е зло.



XX век | САЩ | поети | критици | романисти |
САЩ поети | САЩ критици | САЩ романисти | САЩ XX век | поети XX век | критици XX век | романисти XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе