Начало » Мисли » Рю Мураками

Рю Мураками

(1952)
японски писател, есеист и режисьор

За детето загубата е същото усещане все едно за възрастен качващ се по кариерната стълба: неувереност, страх и чувството все едно преди секунда си направил нещо, което вече никога няма да поправиш.

Смеещ се американец с чаша бира е нещо което се подразбира от само себе си, като японец с фотоапарат на шията, вежливо кланящ се наляво и надясно.

Ако всичко около теб ти се струва ново - това е типичен признак за остаряване.

Не плачи при никой случай. В нашият свят има хора, които могат да те убият само заради това, че те гледат, че ти плачеш или се молиш на площада.

Единственото средство за да се освободиш от травмите си е да се стараеш по-често да забравяш за тях, но даже и това не помага.

Да живееш означава да използваш предоставените ти възможности да живееш.

Когато флиртуваш със смъртта, ставаш романтик.

Не само в Америка, но и във всяка друга страна по света хора са далеко от съвършенството.

Да разбереш другите е трудно. Понеже ние съдим за чуждите постъпки, изхождайки от собственото разбиране на фактите, в своята система от ценности, от своите чувства.

Когато чужденците старателно изговарят японски думи това се получава много забавно и даже мило.

Силата на въображението побеждава силата на власта!

Разговора с други хора му помагаше да неутрализира силата на въображението си.

Бъдещето означава загуба на това, което имаш в сегашният момент, и раждане на това, което още нямаш.

Неговият живот напомняше дом от рекламна брошура за продажба на недвижимост. Безупречен и безжизнен.

Когато с някого се съветваш по повод своето нещастие, то нещастието ти автоматически започва да се разпространява и на този човек.

Всички мои малки страхове и подозрения с е сливат в едно огромно лошо предчувствие.

Опитвам се да забравя всички неприятности, но единственият начин да го направя е да започна нов живот...

Трудно е да живееш с мисълта за това, че ти си абсолютно безполезен и никому ненужен.

Ние хората, сме единствените животни, при които има развито въображение. Именно затова ние се оживели и станали най-силни от видовете.

Дългият живот в някакъв смисъл е постоянна отсрочка на смърта.

Мъжа винаги се чувства щастлив, когато му се усмихва млада и красива девойка, независимо, от каква националност.

Всички ние понякога лъжем. Но ако човек лъже ден след ден, без да престава, то в един момент той вече сам няма да може да различи своята лъжа от истината.

Липсата на свобода на тялото поражда липса на свобода на духа.

Аз трябва да стана силен. Да стана силен означава, да се отърва от тези, които ме обичат.

Колкото по-стар ставаш, толкова повече искаш да се върнеш там, където си бил в детството.



XX век | XXI век | Япония | есеисти | писатели | режисьори |
Япония есеисти | Япония писатели | Япония режисьори | Япония XX век | Япония XXI век | есеисти XX век | есеисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | режисьори XX век | режисьори XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе