Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции, тестове, хумор, биографии и други интересни неща

...Да, човекът при всички случаи е разумно същество, защото такъв е бил замисълът на Бога: трябвало е да бъде създадена на Земята една разумна твар и толкоз. Това, обаче, не се отнася за човечеството като цяло. То не е творение на Бога, а на Хаоса.

Разбира се, Бог многократно се е опитвал да изтръгне човеците от Хаоса, вмествайки ги в някаква схема, която обозначаваме като "цивилизация". Цивилизацията е явление, наблюдавано не сред индивидите, а сред обществата. Макар обществата все пак да са съставени от индивиди, това са не "индивидуални индивиди", а индивиди, свързани помежду си посредством нишките на взаимните отговорности. Тези нишки, за съжаление, са тънки и лесно се късат, а изпокъсат ли се прекомерно, Хаосът се възвръща и всички усилия на Бога-Цивилизатор се оказват опропастени.

Съществува мнение, според което човекът е социално същество. Също така - в тона на едно неоправдано оскърбление към земната фауна, намираща се изцяло под контрола на Бога - се казва и че "човекът е социално животно". Наистина, без съжителството на други хора отделният човек не би могъл да просъществува. Що се касае до неговата телесна обвивка, това е самата истина, но у човека-душа винаги може да се открие и противоположната тенденция: индивидът, който се противопоставя срещу всякакво съжителство със себеподобните му. Това вече е наченка на Хаос!

Не ни остава друго, освен да се питаме: що за инфернално творение е човешката душа?

---------------------

"Расизмът - това е снобизъм на бедняците."

Като вземем под внимание, че "снобизмът" е арогантност, подхранваща честолюбието на така наречените "персони без покритие" и като си спомним също, че расизъм манифестират не само бедняците, но и всички (в том числе и доста заможни личности), то тогава верността на горното твърдение остава под въпрос.

Расизмът е непоносимост към онези, които са различни от нас. Разбира се, безусловна е постановката: "няма такъв, който да е еднакъв с когото и да било другиго". Човеците са чисто и просто РАЗЛИЧНИ - всеки по свой начин. От постановката за различието следва, че расизмът трябва да е неизбежен и то не само когато се касае за непоносимост на някой, който е "висш", спрямо някой, който е "низш", но и обратно: непоносимост на "низшия" спрямо "висшия". Кой, обаче е "висш", и кой "низш" - изобщо не е ясно! Всеки за себе си е по своему "висш".

Основното в "непоносимостта спрямо РАЗЛИЧНИЯ", която е обозначена като "расизъм" е, че тя окончателно унищожава перспективата за цивилизация. Разбира се, цивилизацията - която и да е тя - се справя успешно с прекомерните различия, като налага някакви специфични за нея стандарти, в които различията трябва да се вместят и да станат "координирани различия". Но това също е расизъм, макар и да е дистанциран от всякакъв вид снобизъм на "личностите без покритие".

------------------

"Във всяка общност трябва да има
някаква обща ценност."

Общите ценности са именно факторите, които водят до "координираност на различията" в една цивилизация, за които стана дума по-горе. Без общи ценности няма общество, а има "сган".

------------------

"Човек, оставен сам на себе си,
се движи от безгранични желания."

Именно безграничните желания на човека обуславят неговия индивидуален натюрел, който го прави РАЗЛИЧЕН от останалите.

Ако искаме да изградим една цивилизация ние трябва да ограничим БЕЗГРАНИЧНИТЕ ЖЕЛАНИЯ на човешкото създание. Ако искаме, обаче, да унищожим една съществуваща цивилизация (която поради ред причини не ни харесва), то тогава трябва да направим така, че желанията на индивида да бъдат ОТПРИЩЕНИ. Това ще направи индивида да бъде още по-"индивидуален" и още по-неспособен за цивилизация.

-------------------

"На нас са ни нужни ценности, не задължително
противоречащи една на друга, но не и задължително
съвместими."

Несъвместимостта на координиращите ценности са задължително условие при изграждането на обществата (и на цивилизацията, приютяваща обществата в черупката си), ако държим на ВИСОКИЯ ТОНУС на "человеческото общожитие". Ако всички ценности са непротиворечиви и взаимно съвместими, ще се стигне лесно до явлението "социална ентропия", изразяващо се в аморфни струпвания на хора, между които ги няма онези "приливи и отливи", които зареждат индивидите с духовна енергия. При различията в ценностните системи се получава "поляризация", висока потенциална разлика - досущ като в електродинамиката. С така получената енергия се подхранва човешката цивилизация.

-------------------

"Да живееш като човешко същество -
за това е нужно да живееш в среда от личности."

Всяка личност е личност със свой специфичен "размер на личностността".

Едни личности - да речем - са "личности само до степен на 70 %", други са "личности до 80 %", а има и личности, стигащи до много високо "ниво на личностност" - повече от 95 %. Човешкото същество заживява като личност до степен 70 %, ако се "разтвори" в среда от други личности, чиято степен е 70 %. Ако човекът иска да стигне по-висока степен, например 95 %, той трябва да се приобщи към среда със съответното измерение на "личностността".

А има ли 100 % личностност? На практика - не! Но човешкото същество може да стигне до задоволителен ефект в тази насока, ако се отдаде на духовни практики, присъщи на един отшелнически стил на съществуване. Тогава на такъв много неща в света, който всички ние обитаваме, му стават ясни, защото до него достига ШЕПОТЪТ...