Начало » Мисли » Подбрани мисли 2

Подбрани мисли 2

Плачеш ли, рискуваш да излезеш сантиментален.
Протегнеш ли ръка към другиго, рискуваш да се ангажираш.
Изложиш ли идеите и мечтите си пред множеството, рискуваш да ги изгубиш.
Обичаш ли, рискуваш да не споделят обичта ти.
Живееш ли, рискуваш да умреш.
Вярваш ли, рискуваш да се откажеш, но рисковете трябва да се поемат, защото най-голямата опасност в живота е нищо да не рискуваш.
Хората, които нищо не рискуват, не правят нищо, нямат нищо, не са нищо. Могат да избегнат страдание и мъка, но няма да се поучат, променят, пораснат,обичат, живеят. Оковани са от своите разбирани, те са роби, те са се отказали от свободата.
Само онзи който рискува е свободен.
П. Шумър 1999

Както ни учи Kама Сутра загубата се поражда от:
-слабо разбиране
-прекомерна страст
-изключителна надменност
-изключително лицемерие
-прекомерна прямота
-прекомерно доверие
-прекомерен гняв
-невнимателност
-дързост
-съдбовност
В резултат на тези обстоятелства се пораждат безрезултатно направени разходи, липса на шансове, недостигане на очакваните печалби, изгубване на постигнатото, приемане на неприятелското поведение, безпътство, влошаване на здравословното състояние, падение и нараняване. Основните фактори,които определят печалбата са парите, правата и любовта, а загубата- .... безправието и омразата

Прекомерното съзнателно контролиране на процеса на общуване е бариера пред неговата непосредственост, поражда спънки и може да се появи като нарастване степента на рисковете и опасности и пропускане на рисковите шансове.



тематични |
Kin Voilo-y-Cabala Vovan
...върху човешки гръб...
Коментар #1 от: 20-05-2013, 16:14:26
"...Оковани са от своите разбирания, те са роби,
те са се отказали от свободата..."

Интересно вплитане на две представи, нямащи нищо общо една с друга:
1/ роби са тези които са се отказали от свободата;
2/ роби са тези, които извършват работата, която никой друг не иска да върши.

А ето и две "разбирания" които ОКОВАВАТ:
1/ работата, която никой не иска да върши (защото е изморителна, досадна, мръсна, тежка, опасна и т.н.), може да бъде извършена единствено само чрез довеждане на нечия свобода до пренебрежими измерения;
2/ човешкият живот на тази планета е невъзможен, ако не се извършват и непривлекателни дейности (...изморителни, досадни, мръсни, тежки, опасни...).

Следователно: РОБИ ТРЯБВА ДА ИМА!

Въпросът е: Кои да бъдат робите?

Ако едни човешки същества са роби, а други не са, то това е върховна несправедливост. С какво робите са заслужили незавидната си съдба и - респективно - с какво свободните от робство люде са заслужили облагодетелствуваното си положение?

Има готов отговор на този въпрос: ХОРАТА НЕ СА ЕДНАКВИ - едни от тях са способни на едно, а други на друго; едни са способни да вършат само приятни дейности, които им носят наслада и слава, а на други възможностите стигат само до извършване на непривлекателен труд.

Трябва да се има предвид, че с малко повече старания и добра организация мнозина от онези, за които се счита, че са способни само на отблъскващи трудови усилия, могат да бъдат ЕМАНЦИПИРАНИ и да станат способни и те на възвисяващите дейности, инак запазени за творческия елит. Несправедливостта в живота, обаче, се изразява в мерките, които се вземат, за да не се стига до такава ЕМАНЦИПАЦИЯ.

За тези мерки има сериозни основания: животът на нашата планета може да мине известно време и без плодовете на възвисяващите деятелности на духовния елит, но без отвратителните за нас робски напъни на хората с по-скромни възможности всяка проява на човешко съществуване бързо ще изгасне. Защо ще изгасне, ли? Защото тялото на всеки от нас по три пъти на ден "крещи" от желание да получи полагаемата (???) му се дажба храна, а месото, от което сме направени, е уязвимо и склонно да се гърчи от студа и жегата, както и да се задушава от вонята на естествено натрупващата се - при функционирането на самата ни плът - мръсотия. Някой трябва да ни доставя храната за която "квичим зад преградката", да ни топли, когато ни е студено, или да ни разхлажда, когато се топим от жега, а също - да мие кенефите и да отвежда съдържанието им в отредените за целта септични зони (от които нямаше да има потребност, ако на земята нямаше човеци, а само животни и растения).

Има и такива цинични хора, които намират решение на проблема за "справедливостта" по следния начин. Те си представят съществуванието на човечеството като един басейн, напълнен с феклни води и изпражнения - на дълбочина един човешки бой и половина. Хората, които могат да плуват, се справят някак си с необходимостта да държат лицето си на повърхността, за да могат да дишат. Мнозинството, обаче, не умее да плува и затова застава на дъното на басейна, където не може да се издържи дълго, тъй като дълбочината е по-голяма от ръста и на най-високия човек. Едно "добро" решение е, ако по-ловките измежду човеците съумеят да се метнат на раменете на останалите и така главите им да се покажат над повърхността. Истински комфорт!

Това, разбира се, е палиативно решение, защото този, който стои отдолу и те носи на раменете си, неминуемо започва да се задушава и даже умира, при което ти отново се оказваш на дъното. Но при всички случаи, ти - ловкият представител на "елитните" три процента от човечеството - си в далеч по-изгодно положение от останалите 97 процента, защото си дишал по-дълго време въздух. Още повече, че, озовал се на дъното, ти веднага започваш да се озърташ за друга жертва, на чиито рамене да се метнеш - тактика, за която се сещаш само ти, но не и масите, защото теб специално са те тренирали да бъдеш ловък, докато те трябва да разчитат само на някакви свои вродени качества.

Още по-циничните мислители, които са разсъждавали задълбочено над стратегиите и тактиките на оцеляването в инферналния БАСЕЙН на всечовешката реалност, предлагат и друго решение: алтернативна смяна на позицията "върху човешки гръб" ("По коня-я-я-м!"). Което ще рече, че известно време едни са по раменете на други (и дишат над повърхността), а след това се разменят - тези, дето са били отдолу свалят от раменете си яздещите ги и се качват - сега пък те - на техните рамене.

Ясно е, че такава алтернативна смяна може да се осъществи или чрез избори, спечелени от една партия измежду няколко други (хазартен стил), или пък чрез насилствено сваляне на една доминираща класа и поставянето на друга класа в доминиращо положение (революционен стил). Очевидно е, че при хазартния стил на решаване на проблема за оцеляването се дава шанс на всички прийоми на измама и мошеничество, които са характерни за хазарта. При революционния стил пък се пролива много кръв, което е неоправдана загуба на човешки материал. (Сладките приказки за "кадифена" или "безкръвна" революция са мит, зад който се прикрива факта, че не е извършвана никаква революция, а нещата продължават да са си все така хазартно-мошенически.)

Стои открит също и въпросът: какви да са признаците, по които би се отличавала една партия от друга (при хазартния стил) или - една класа от друга (при революционния стил). Признакът, който най-често хрумва на хората в такива случаи е - "бедни-богати", или "роби-господари". В такава концепция, обаче се спотаява едно мисловно "подхлъзване", тъй като двойките категории "бедни и богати" и "роби и господари" са конвертируеми: това, което днес е "бедняк" и "роб", след една радикална промяна за кратко време се превръща в "богаташ" и "господар"; и обратно - довчерашните богаташи и господари след промяната затъват в участта на бедняка и роба.

В това беше и фундаменталната грешка на Маркс, който се самозаблуждаваше, че робите, които са "естествените носители" на социалната справедливост, ще се запазят такива и след като се качат върху раменете на довчерашните си господари.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе