Начало » Мисли » Патриша Хайсмит

Патриша Хайсмит

Мери Патриша Хайсмит (Mary Patricia Highsmith) (1921-1995)
американска писателка романистка

Няма нищо по-прекрасно, от гордостта за човек, когото обичаш.

Ако искате да сте весели, меланхолични или внимателни или да сте грижливи или да сте учтиви, просто трябва да играете, изобразявайки тези чувства и качества.

Юни. Каква красива дума, как сладко звучи.! От него вее блажен мързел и слънчева светлина.

Занятията със живопис запълват живота ми, отнемайки трудностите и притесненията.

- Хората винаги ли се влюбват в това, което не могат да имат? - Винаги.

Няма покой за виновният.

Разбира се, Райдел е джентълмен. Но нима джентълмените не спят с жени?

Логиката не винаги сработва, понеже я използват хора.

Той беше от тези мъже, който за седмица може напълно да завладее твоят живот и да го сложи в джоба си.

Животът само потвърди това, което той предполагаше: няма никакви изненади.

Без съмнение, той беше измамник и то много талантлив измамник. От тези, които, убеждавайки другите, започват да вярват в собствените си лъжи.

Жените винаги са ревниви към чуждата привлекателност.

Паметта е най-удивителната от всички способности, с които природата е надарила човека. Тя му дава най-голяма радост и болка и винаги безмилостно заблуждава.

Приличаше на човек, който беше нещастен, че не му е позволено да плаща, въпреки че в действителност се радваше на това.

Придобиването на вкус винаги е приятно... и от него е трудно да се избавиш от него.

Тя си спомни това лице. Беше толкова уморен и някога я бе поразил толкова много, че оттогава започна да обръща внимание на лицата на други хора.

...хората често се опитват да намерят с помощта на секса това, което е много по-лесно да открият с други начини.

- Класика... - тук гласът й звучеше напрегнато и сподавено, - класика - е това, което е свързано с основните човешки проблеми.

- А вие също ли сте художничка? - Не, - каза Керъл и още веднъж се усмихна. - Аз съм никой. - Най-трудната роля.

Младата, умна, симпатична жена не трябва да обича мошеника.

Френският е език като език. Италиански, даже немски. Но гръцкият!

Под прикритието на тъмнината е най-подходящото време да пуснеш на воля животинското начало, да станеш по-близко до природата.

Законите на обществото са много по-милосърдни отколкото законите на съвестта.

Дали в света всички са възнаградени според заслугите си? Нима самият той е получил това, което е заслужил?

Това е много странно чувство: ти си съвсем сам и в същото време неотменна част от всичко обкръжаващо.

Колко привлекателни са хората, в които се усеща някакъв поразителен контраст.

- Ето къде е грешката, - произнесе Гай на глас. - Никой не знае как изглежда убиеца. А той може да изглежда всякак!

Детското съзнание не е могло да достигне тънката, едва доловима граница между истината и измислицата.

Честър несъмнено притежаваше чар и, което е важно, никога не изпитваше финансови затруднения - ясни доказателства, че се справя добре.

Ако той наистина се е самоубил, това е би могло да стане понеже, той се знаел за своя основен недостатък: несъответствие на собствените възможности и претенции.

- Неспособността да обичаш се превърна в болест, нали? - А може би времената са такива.

Смятам, че приятелството е резултат от определени потребности, които могат да бъдат напълно скрити от двамата човека, а понякога е възможно така и да не се проявят.

Отчаяната скука на богатите... Скука, която има по-скоро разрушителна отколкото съзидателна сила. Тя е не по-малко от нужда, тласка хората към подлостта.

При художника всичко се получава естествено, без усилия; неговата ръка я води някаква сила. Когато художникът прави съзнателни усилия, и ако той достигне успех, това е художествено постижение.

...любовта е винаги не повече от илюзия, правдоподобна, но не лъжлива, дразнеща, мъчителна.

На този свят трябва да се гледа с пияни очи. Светът е създаден така, че само един пиян може да го види в истинската си светлина. На трезва глава всичко е много по-лошо.

Във всеки човек живеят двама. При всеки от нас има пълна противоположност, неизвестна на половината личност, която чака някъде в засада.

Те бяха чист лист, който те можеха да запълнят. А вече изпълненият човек ги раздразваше неимоверно.

Порядъчният човек е длъжен да направи всичко, за да не накара да страда този, когото обича.

Човек без увереност е нищо.

Нейният разум възприемаше смисъла на всяко предложение по отделно, фраза за фраза, сякаш някакъв бавен преводач, който изоставаше, изоставаше и накрая напълно се изгуби.

Тази музика беше жива, но светът беше мъртъв.

- Тереза, приличаш на човек, който вече е толкова обезумял, че смята себе си за по-здрав от всякога!

Неподготвеността за възприемане на живописното произведение може да го лиши от естетическа ценност.

Демокрацията зависи от определено минимално ниво на образование за всеки човек, а Америка се опитва да го даде на всички, но ние нямаме истинска демокрация.

Френската провинция е известна с разнообразието от мухи, превишаващо разнообразието от сирена.

Рисуването за художника е като подпис и е много сложен подпис!

- Какво странно момиче си. - Защо? - Като че ли не си от тази планета.

- Мистър Чембърлейн, или Макфарланд, е мошеник. А мошениците не се доверяват на никого.

И тази песен ще умре един ден, помисли си тя, но как светът се връща към живота? Как се връща назад солта на този живот?

Съвест няма този, който е твърде глупав, и този, който е твърде порочен.

Колко скучно е престъплението. Колко често се случва точно така, без причина.

...очакването вълнува много повече от осъществяването.

Смята се, че когато гледаш в очите на човек, виждаш душата му, любовта му; само в очите може да прочетете какво се случва вътре в нас.

Ако искате да бъдете весели или тъжни, замислени или любезни, просто трябва да изобразите това настроение, да го предавате с всеки жест и изражението на лицето.

Научавам как да бъда крадец, лъжец и поет едновременно.

Тя все още се усмихваше, сякаш току-що се беше научила да го прави и сега не знаеше как да спре.

Безсънието можеше да отвори очите на човека към истината.

Рискът е просто страхотен, за който си струва да се живее.

Не можеш да доставяш страдания на този, когото те обича.

Всеки човек носи в себе си всичкото добро и всичкото зло на света.

Правилното време никога не настъпва.

Всичко има двойна природа. Доброто и злото съжителстват едни с други. За всяко решение има доводи против.

Откъде идва този неизбежен ентусиазъм преди войната, ако хората не се радват на удоволствието от убийството?

Отново почувства странната изолация на духа от плътта и дори от разума.

Но ако всичко в света се балансира между добро и зло, възможно ли е да бъдем уверени в нещо?

... той се скита по живота, без да знае пътя; Неговото търсене нямаше посока и находките нямаха никакъв смисъл.

Домът е построена под навиците на онези, които ще живеят там.

Създаването на сграда си струва духовната работа.

Но жените забелязват всякакви малки неща.

Мъжете живеят много по-свободно.

Неговите версии са безупречни, защото във всеки възможен ход на събитията той се губи във въображението си с такава максимална точност, че сам започва да вярва в своята реалност.

Вярвам, че в живота трябва да опитате всичко възможно. И може би да умрем, опитвайки се да направим невъзможното.

Всеки бизнес е узаконено прерязване на гръкляна.

Любовта може да бъде чиста само в този случай, когато тя е безкористна.

Може би самосъзнанието, по дяволите, е само мнението на другите за вашата личност.

Вината е като айсберг, голямата част която е скрита от любопитните очи.

Венеция е твърде красива, за да си тръгнеш от нея!

Казвам ви, целият живот се състои изцяло от неудобства. И все пак животът е интересно нещо.

В хладният прозрачен въздух думите й изглеждаха сухи и ясни.

Вечният неуспех в преследването на съвършенството - това е единственото нещо, което ограбва акта на създаване на присъщия праведен ужас.

Не, Том не смята, че е по-трудно с френските жени, отколкото с останалите, понеже те имат своя собствена представа за това как трябва да се държат с тях.

- Какво може да бъде по-скучно от историите за миналото? Това ли е бъдещето, което все още няма история.

...в суетата няма достойнство.

В съзнанието му тежестта на вината безнадеждно накланяше везните. От другата страна лежеше аргументът за самозащита и той беше по-лек от перо.

Какво е това състояние на ума, когато не знаете в какво състояние сте? Обреченост? Желание да умрете? Тъпа апатия?

...дуализмът прониква в цялата природа до безкрайно малките протони и електрони в съставът на атома.

...причината за всички мъчения беше в собствената душа, в непрестанната битка със себе си.



XX век | САЩ | романисти | писатели |
САЩ романисти | САЩ писатели | САЩ XX век | романисти XX век | писатели XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе