Начало » Мисли » Пърси Биш Шели

Пърси Биш Шели

Пърси Биш Шели (Percy Bysshe Shelley) (1792-1822)
английски поет

За да бъде добър, човек трябва да притежава живо въображение; той трябва да умее да представя себе си на мястото на друг. Въображението е най-доброто оръжие за нравствено усъвършенстване.

Приятелството и общността се раждат при хора, които имат общ враг.

Този, който не обича ближните си, живее безплоден живот и готви себе си за старост в жалко убежище.

Обичайните постъпки стават прекрасни благодарение на любовта.

Добродетелта се състои в това, да се постъпва правилно, пренебрегвайки непосредствена полза.

Излишъка от зло поражда добро.

Никой не може да бъде опозорен от действия на друг.

Разумът представлява сумата от най-добрите наши чувства.

Най-разрушителната грешка, която е направена някога на света, - това е отделянето на политическите науки от нравствеността.

Поезията е паметник, в който са запечатани най-добрите и щастливи мигновения на най-добрите и щастливи умове.

Висшочайшо назидание - това е да научиш човешкото сърце на самопознание чрез страдание и гняв; и колкото по-дълбоко е това самопознание, толкова човек е по-мъдър, по-справедлив, по-искрен, по-търпелив и по-добър.

Поета гледа на пороците на съвременниците си като на временa дреха за своето съзнание, прикриващо, но не скриващо вечната хармония



XVIII век | XIX век | Англия | поети |
Англия поети | Англия XVIII век | Англия XIX век | поети XVIII век | поети XIX век

Кин Войло
Гниещ спомен
Коментар #1 от: 20-01-2014, 23:57:14
"Приятелството и общността
се раждат при хора,
които имат общ враг."


Нещо повече - който и да е от нас се самоутвърждава като реален човек само тогава, когато съумее да си завъди врагове. Разбира се има и такива, които прекарват целия си живот без врагове, но те едва ли са човеци в истинския смисъл на думата. От друга страна притежаването на врагове е лошо нещо, защото предполага душевно ожесточение, което на всекидневен език се нарича "омраза", "ненавист", "злоба" и т.н. Все неща, които съвсем не са ни чужди и затова неусетно се превръщаме в хора-развалини.

С други думи, тотално сбърканият ни живот е устроен така, че или си мъртвороден (сиреч, без врагове), или пък (след като си имал цял рояк врагове) си приживе гниещ спомен за човешко съществование.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе