Начало » Мисли » Орсън Уелс

Орсън Уелс

Джордж Орсън Уелс (George Orson Welles) (1915-1985)
американски актьор, сценарист, режисьор и продуцент

Аз съвсем не казвам, че трябва да се държите зле, но трябва да създавате впечатление, че умеете да го правите.

Киностудията е най-добрата детска играчка.

Всеки актьор в дълбоко в душа си вярва на най-лошото което пишат за него. Режисьорите са все едно като събирачи на плодове - където има работа, там и отиват.

Да работиш за пари е вулгарно; да работиш за потомството - съвсем не по-малко вулгарно.

Лакомията, слава богу, не е таен порок.

Италианците са нация от актьори, най-лошите от които излизат на сцена.

Вие възразявате против това, че аз съм гений, понеже още никой не ме е нарекъл така.

В Италия по време на тридесет годишното управление на семество Борджия ние виждаме непрекъснат терор, убийства, кръвопролитие, войни. Но също така тази епоха ни е дала Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ренесанс. В Швейцария ние виждаме непрекъсната любов към ближният, петстотин години мир и демокрация. И какво излезе от това? Часовник с кукувичка.



XX век | САЩ | актьори | сценаристи | режисьори | продуценти |
САЩ актьори | САЩ сценаристи | САЩ режисьори | САЩ продуценти | САЩ XX век | актьори XX век | сценаристи XX век | режисьори XX век | продуценти XX век

Кин Войло
Търсещия човешки дух
Коментар #5 от: 18-01-2014, 20:11:16
Добре, нека погледнем към Микеланджело и Леонардо. Те наистина са гении, пред чието величие можем само да немеем и да сторим дълбок - до земята - поклон. Но както Микеланджело, така и Леонардо, а така и всички титани на онази епоха, които биха ни дошли на ум, са били професионалисти, които са изпълнявали поръчките на могъщите люде на своето време - строили са дворци и катедрали, творили са стенописи и грандиозни платна... И всичко това е било предназначено да удовлетвори вкусовете на една точно определена тънка прослойка на човешкия вид - тази, която е могла да си го позволи. Претворявали са в музика също тъй и най-възвишените въжделения на най-изискания духовен елит на аристокрацията... Все неща, за които незнайният труженик из полята или в опушените бордеи не е можел и да си помисли.

И не щеш ли, появяват се суровите и строги калвинисти, които прокарват една либерална идея. (По същото време лютераните в Германия не са либерали в пълния смисъл на думата, каквито са калвинистите; те само критикуват папството в Рим.) А калвинистките потомци - хугенотите - изклани в Париж през Вартоломеевата нощ, чиито жалки остатъци са изгонени безкомпромисно в Швейцария, се захващат в новата си родина с една "миниатюрна духовност" - да творят странни механизми. Часовникарството е само страничен ефект на техния удивителен експеримент - нещо като опит да се придаде прагматичен нюанс на тяхната дейност. Иначе, основната им цел е била да се създаде механично човешко същество (надарено с изкуствен интелект) - праидея на днешните роботи и на утрешните кибернетизирани глобални производствени системи. С други думи: часовниците - за препитание, а протокибернетиката - за удовлетворявяне въжделенията на търсещия човешки дух.

Днешният Европейски съюз е инструмент на един прикрит калвинизъм, диктуван от потайните кътчета на Швейцария, която - самата тя - никога няма да стане територия, намираща се под контрола на еврокомисарите от Брюксел, но в нейния Давос периодично ще бъде свиквана на инструктаж най-префинената еманация на световния ръководен елит. И каква е целта на "Давоския либерализъм"? Целта е да няма повече елит... Парадоксално, но факт!

Либералната идея, стара като света, включва в себе си и важния компонент "демокрация", който е призван да ни приучи ДА ИЗБИРАМЕ тези, които ще ни управляват (временно - докато не се стигне до там, че да няма нужда да бъдем управлявани), а не да са потомствени властелини, озарени от някакъв измислен "божествен лъч", пронизал космическия мрак през легендарните нивга несъществували епохи. Либералната идея ни учи също така да бъдем еднакви, защото РАЗЛИЧИЯТА пораждат омраза между хората (а може би и вътре в тях, в душите им - превръщайки ги в същества, които не знаят що е "консенсус сами със себе си").

Но под повърхността на либералната лагуна се влачи страховито мъртво вълнение, което в наше време се проявява в неговия екстремален вид - либертарианизъма. След като направи така, че всички да сме еднакви и да не познаваме различията, либертарианизмът очаква всички да станем най-щастливите създания на света. Да, ще станем, но това, което ще бъдем, ще бъдат най-щастливите каменни отломки, стърчащи под либералното слънце, защото ще бъдем НЕПОДВИЖНИ - всеки от нас ще бъде превърнат от злата магия на века в каменен обелиск. Никакво движение напред, никакъв прогрес! Защото движението напред се осъществява от двигателя на състезателността между същности, които са различни. Ако няма различност, няма и порив към прогрес, при който всеки провокиран към състезателност да даде най-доброто от себе си. Това е, което либертарианистите не разбират и вероятно разчитат "светлите бъднини на човечеството" да бъдат достигнати чрез еволюция на биологичния вид (хипотезата, за която все още не са се намерили ясни научни основания). И най-лошото е, че те вярват в стимулирането на еволюциония процес посредством "хигиенизиращи" революции.

...А ние видяхме как "хигиенизиращите" революции - "френската буржоазна" и "руската болшевишка" не доведоха до нищо.
Vassil
Но има и проблем
Коментар #4 от: 18-01-2014, 11:15:52
Специално за това, Кин Войло, не смея да се нарека прав (или автора на когото се позовах на мисълта му). Тази сама по себе си материалност за някои не е достатъчна. Дали е напълнил човек корема е необходимо но не и достатъчно условие за някои. Не е достатъчен и часовникът с кукувичката. Затова отново се връщаме към вулгарните и греховни неща за работата, поглеждаме към Микеланджело, Леонардо и се питаме достатъчен ли е този мир който ражда часовник с кукувичка. Не говоря за войната извън нас, а за тази вътре в нас. А това е нещо което не опира до материалните глезотии които са създадени така, че да бъдат дефицитни и бързо изхърляеми и подменяеми.
Кин Войло
База и надстройка
Коментар #3 от: 18-01-2014, 03:05:02
Май ще излезе, че сте напълно прав, Васил. Зашеметяващо прав! Като размисли човек, неминуемо накрая ще стигне до извода, че часовникът с кукувичка съвсем не е глупост. Това е нещо, съвършено различно от всички прагматични събражения. Прагматиката се грижи да не останем без храна, без дрехи, без покрив над главата си, без отопление през зимата, или без освежително раздвижване на въздуха през горещите летни дни. Но когато имаш всичко това, става ти ясно, че има и нещо друго, без което не може. Нещо, което винаги ще ни заплашва с дефицита на онези "глезотии", за които всекидневието обикновено забравя. Това дефицитно нещо, именно, е часовникът с кукувичка, който може да е такъв, че да показва вярно времето и без кукувичката, но когато има и кукувичка, всеки от нас се чувствува малко повече човек... Такова дефицитно нещо е и ветропоказателят, който би показвал моментната посока на вятъра, дори ако е едно най-обикновено парче ламарина, но който би повдигнал нашия дух, ако ламарината е изрязана като наперен петел...

Ето го онова, което оправдава съществуването и на хугенотска Швейцария.
Vassil
Е, как защо...
Коментар #2 от: 17-01-2014, 22:48:24
...за часовник с кукувичка :-j
Кин Войло
Защо е нужно...
Коментар #1 от: 17-01-2014, 13:29:55
"Да работиш за пари е вулгарно;
да работиш за потомството -
съвсем не по-малко вулгарно."


Да работиш, за да увековечиш пък собствената си личност, е направо богохулство!

Тогава - кажете ми - защо изобщо е нужно да се работи?
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе