Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции, тестове, хумор, биографии и други интересни неща

Начало » Мисли » Октавио Пас

Октавио Пас

(исп. Octavio Paz) (1914-1998)
мексикански писател, поет, преводач, дипломат, носител на Нобеловата награда за литература

Самотата е най-важната съставка на човешкият живот. Човек разбира, какъв е, само когато е сам.

Те мислят, че светът може да се поправи, а ние знаем, че само може да се изкупи.

Смехът разтриса Вселената, завива и открива нейната душа.

Моралът на писателя не е в темите и не е в мислите, а в поведението на самият език.

При влюбеното безмълвие на поета има само едно спасение - речта.

Стихотворението трябва да провокира читателя, заставяйки го да слуша - и да бъдат изслушано.

Основа на любовта е свободата: в нея е тайната на човешката личност.

Никой не избира за себе си родителите, децата, братята и сестрите, затова всички ние избираме любимите.

Многообразието на формите, в които любовта се проявява е достойно за цяла енциклопедия.

Времето е хранилище на смисъла.

Любовта е признание за това, че всеки от нас е неповторим.

Заслужи мечтата си.

Всеки от нас рано или късно открива неговото съществуване - отделен, неповторим и безценен свят.

Стиховете не могат да се обяснят, а само да се разберат.

Мъката на любовта е мъка на самотата. Съпричастност и самота се взаимоизключват и се допълват една друга.

Нищо не въодушевява жената, като възможността да спаси мъжа.

Стиховете се раждат от отчаяние пред безсилието на думите, които в края на краищата се прекланят пред всесилното безмълвие.

Любовта е избор. Свободен избор - това не е ли съдбата? - внезапно прозрение на най-съкровените ъгли от нашето същество.

Езиците са по-голяма реалност от политическата и историческата цялост, която наричаме нации.

Желание за минал живот е предчувствието за бъдещ.

Думата е символ, раждащ символи.

Да разбереш стихотворението означава преди всичко да го чуеш.

Човек е такова същество, което е изобретило само себе си, казвайки "не" на природата.

Смъртта е разбираме като меланхолия, а не резултат или край на живота, както би казал: ние сме деца не на живота, а на смърта.

Думата е самият човек. Ние сме направени от думи.

Всяка дума или съчетание от думи е метафора. Но това още е и оръдие на магията, с други думи, нещо способно да се превърне в друго нещо и да се преобрази това, което то касае.

... за живопис от такъв размах е нужна опората на философията, която се е спуснала под нейната база.

Добави коментар

Обратно горе