Начало » Мисли » Октавио Пас
Октавио Пас
(исп. Octavio Paz) (1914-1998)
мексикански писател, поет, преводач, дипломат, носител на Нобеловата награда за литература
Самотата е най-важната съставка на човешкият живот. Човек разбира, какъв е, само когато е сам.
Те мислят, че светът може да се поправи, а ние знаем, че само може да се изкупи.
Смехът разтриса Вселената, завива и открива нейната душа.
Моралът на писателя не е в темите и не е в мислите, а в поведението на самият език.
При влюбеното безмълвие на поета има само едно спасение - речта.
Стихотворението трябва да провокира читателя, заставяйки го да слуша - и да бъдат изслушано.
Основа на любовта е свободата: в нея е тайната на човешката личност.
Никой не избира за себе си родителите, децата, братята и сестрите, затова всички ние избираме любимите.
Многообразието на формите, в които любовта се проявява е достойно за цяла енциклопедия.
Времето е хранилище на смисъла.
Любовта е признание за това, че всеки от нас е неповторим.
Заслужи мечтата си.
Всеки от нас рано или късно открива неговото съществуване - отделен, неповторим и безценен свят.
Стиховете не могат да се обяснят, а само да се разберат.
Мъката на любовта е мъка на самотата. Съпричастност и самота се взаимоизключват и се допълват една друга.
Нищо не въодушевява жената, като възможността да спаси мъжа.
Стиховете се раждат от отчаяние пред безсилието на думите, които в края на краищата се прекланят пред всесилното безмълвие.
Любовта е избор. Свободен избор - това не е ли съдбата? - внезапно прозрение на най-съкровените ъгли от нашето същество.
Езиците са по-голяма реалност от политическата и историческата цялост, която наричаме нации.
Желание за минал живот е предчувствието за бъдещ.
Думата е символ, раждащ символи.
Да разбереш стихотворението означава преди всичко да го чуеш.
Човек е такова същество, което е изобретило само себе си, казвайки "не" на природата.
Смъртта е разбираме като меланхолия, а не резултат или край на живота, както би казал: ние сме деца не на живота, а на смърта.
Думата е самият човек. Ние сме направени от думи.
Всяка дума или съчетание от думи е метафора. Но това още е и оръдие на магията, с други думи, нещо способно да се превърне в друго нещо и да се преобрази това, което то касае.
... за живопис от такъв размах е нужна опората на философията, която се е спуснала под нейната база.
XX век | Мексико | поети | дипломати | писатели | преводачи | Нобелова награда литература |
Мексико поети | Мексико дипломати | Мексико писатели | Мексико преводачи | Мексико XX век | поети XX век | дипломати XX век | писатели XX век | преводачи XX век