Начало » Мисли » Николо Макиавели
Николо Макиавели
(ит. Niccolò di Bernardo dei Machiavelli) (1469-1527)
италиански държавник, историк и философ
Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите-добри, а третите безполезни.
Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.
Времето не чака, добротата е безсилна, късметът непостоянен, а добротата ненаситна.
Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.
Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда.
От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност-силите си.
По-безопасно е да се страхуват от теб, отколкото да те обичат.
Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.
Който сам е добър приятел, той има добри приятели.
Хората трябва или да се ласкаят, или да се отстраняват. А тъй като за леките обиди те отмъщават, а за по-тежките не са в състояние да го сторят, то когато нанасяме някому оскърбление, то трябва да бъде такова, че да не се опасяваме от отмъщение.
За да постигнеш целите си трябва да се прикриваш.
Жаждата за надмощие е онази, която последно угасва човешкото сърце.
Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво.
Хората са по-склонни да грешат в изводите си, отколкото в наблюденията.
Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, понеже общата беда се понася по-леко от личното оскърбление.
Които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал дан затъват все по-дълбоко в робство и нищета.
Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби.
Врагът не бива да бъде довеждан до крайно отчаяние.
Най-трудното положение е, когато мирът е необходим, а войната неизбежна.
Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.
Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива.
На древните писатели принадлежи мисълта че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи-но и двете пораждат едни и същи последици.
Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето.
Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече, а други да не загубят и това което притежават.
Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.
Хората винаги са лоши, докато не бъдат принудени да вършат добро чрез необходимост.
Победата, постигната с чуждо оръжие е фалшива.
Хората отмъщават или от страх, или от омраза.
Войната не може да бъде избегната, можете само да я забавите.
Наемниците се славят с това, че бавно и вяло настъпват и с невероятна бързина отстъпват.
Хората по-скоро ще простят смърта на бащата си, отколкото загубата на имущество.
Всяко решение е съмнително, защото е в реда на нещата, че като избягваш един проблем, попадаш в друг.
Добрите дела могат да ти навлекат омраза също така, както и лошите.
Всички грешки в други области могат да бъдат коригирани по някакъв начин, но грешките във войната са непоправими, защото се наказват незабавно.
За царстването му не му достигаше само царство.
Историята е наставница на нашите постъпки.
Този който има добра войска ще намери и добри съюзници.
Стремежа на народа към свобода поражда тирания.
С врагът можеш да се бориш само по два начина: първият със закони, вторият чрез сила.
Господарите винаги предпочитат да имат работа със собствената си армия.
Хората обикновено се утешават с видимото, а не с това, което съществува в действителност.
Където съществува религия, лесно се създава армия, там където, има армия, но няма религия, да насаждаш последната е твърде сложно.
Не е истинска тази победа, която е постигната с чуждо оръжие.
... свидетелство за моята вярност и честност е моята бедност.
Ако суверенът разчита изцяло на съдбата, той не може да устои срещу ударите й.
... при управляването хората или е необходимо да ласкаят, или да потискат.
Войната е справедлива за тези, на които е необходима, и свещено оръжие, в което се крие всяка надежда.
Невъзможно е да удържиш това, което може да бъде завоювано.
Няма добри закони там, където няма добра войска, и обратно, където има добра войска, там има и добри закони...
... главното вълшебство на меча е неговата способност да превръща чуждото в свое.
Истинската доблест се познава в трудни времена.
Големите градове не се интересуват от личното, а от общото благо.
В добре устроените републики цялото общество е богато, а отделните граждани са бедни.
Подигравките само разпалват врагът, а не му пречат да напада.
Хората често са измамени, надявайки се чрез своето смирение да победят чуждата гордост.
Войната не може да се избегне, може само да се отложи в полза на противника.
Съветвай се с много за това, което ще предприемеш; съобщавай само на избрани това, което вече е решено.
Природата рядко ражда храбреци. Мнозинството от тях се създават с труд и обучение.
Най-добрият замисъл е този, който е скрит от неприятеля, докато още не си го изпълнил.
Никога ли не знаеш несъответствието между това, което човек търси и какво намира?
Човек не трябва нито да се разкайва, нито да се срамува, понеже победителите, независимо как печелят, никога не ги съдят.
XV век | XVI век | Италия | философи | историци |
Италия философи | Италия историци | Италия XV век | Италия XVI век | философи XV век | философи XVI век | историци XV век | историци XVI век
Коментар #5 от: 23-07-2013, 23:35:09
Коментар #4 от: 23-07-2013, 22:25:02
Коментар #3 от: 07-12-2010, 13:20:47
Коментар #2 от: 02-12-2009, 20:40:04
Коментар #1 от: 30-07-2008, 22:25:42
Коментар #6 от: 23-07-2013, 23:50:27