Начало » Мисли » Николо Аманити

Николо Аманити

(ит. Niccolo Ammaniti) (1966)
италиански писател романист

Лицето е най-важното нещо. По лицето можеш да разбереш всичко.

Понякога разсъдъка играе с човек лоши шеги.

Светът е място, пълно с ями, в които живеят умрелите.

Чудовища не съществуват. Трябва да се боиш от хора, а не от чудовища.

Целият свят е грешка.

Без хумора живота е печален.

Необходимо е да избягате, за да се върнете.

Бях щастлива сама, а с другите трябваше да играя роля.

Няма какво да се вярва на тези, които казват, че ако искате да оцените очарованието на живота, трябва да се напрягате. Не е вярно. Те искат да ви измамят. Удоволствието е религия, а тялото е негов храм.

Провървяло ми е, че имам такъв баща, като теб, който не ми пречи да придобия свой собствен жизнен опит, и да греша, почти винаги ме подкрепя.

От подражанието до карикатурата е само крачка.

Какво може да е по-лошо от лошо копие на лош оригинал?

Но колкото по-дълго играех на фарса, толкова повече се чувствах различен от другите. Линията, която ме разделяше от тях, ставаше все по-отчетлива.

Никой, който е жив, не може да повярва, че е мъртъв. Когато някой е мъртъв е толкова мъртъв. И е в рая. Или в най-лошия случай в ада.

Беше щастлив, като перла в черупката.

Но тази вечер танцувах. И преживях съвсем ново чувство - жив съм.

Бях направо незабележим като сардина в буркан между другите сардини.

Нужно е да бъдеш много уверен в себе си, за да остроумничиш пред публика.

Човек трябва да умре в много красива стая. Аз ще умра в своята.

Това, което просто не става с чувствителна душа, е странно чувство, чието име е любов.

Мелиети беше учтив, но това не означаваше, че можеш да му се довериш.

Когато не искаше да прави нищо, тя казваше, че има главоболие. Това беше любимото й извинение.

Футболът е глупава игра, всички гонят една топка, но други го харесват. Ако бях се научил да играя футбол, всичко щеше да е наред. Щях да имам приятели.

Така често се случва: този, на когото не гледаш, утре ще заеме мястото ти.

Започвайки фразата с "но", ти вече правиш грешка.

- Аз се страхувам. - Те също се страхуват. - Защо мислиш така? - Понеже всички крещят.

В полумрака на църквата дисплеите на телефоните светеха като погребални свещи.

Старецът умре, и колкото и да е странно отивайки си, той не издаде нито най-малък звук.

От сутрин до вечер говорят за равенство, но за какво равенство можем да говорим? Когато самите те са стадо безмозъчни въртиопашки.

Яростта се разтече по цялото тяло, като отрова.

Ако ми купиш продукти, аз ще ти направя такава лазаня, че ти ще застанеш пред мен на колене и ще признаеш, че аз съм твоят бог.



XX век | XXI век | Италия | романисти | писатели |
Италия романисти | Италия писатели | Италия XX век | Италия XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе