Начало » Мисли » Николай Бердяев

Николай Бердяев

Николай Александрович Бердяев (1874-1948)
руски религиозен философ и публицист

Чудото трябва да бъде от вярва, а не вярата от чудо.

Психоанализата е психология без душа.

Свободата е право на неравенство.

Адът е нужен не за това да злите да получат възмездие, а за това, че човек не бива да бъде насилван от доброто и принудително въведен в рая.

Знанието е принудително, вярата е свободна.

Революция - край на стария живот, а не начало на новия живот, разплата за дългия път. В революцията се изкупуват греховете на миналото. Революцията винаги говори за това, че властимащите не са изпълнили своето местоназначение.

Мита за грехопадението е мита за величието на човек.

Основната мисъл на човек е мисълта за Бог. Основната мисъл на Бог е мисълта за човека.

Индивидуализма винаги убива личността и индивидуалността.

Христос е бил не основателя на религията, а религията.

Не може да има класова истина, но може да има класова лъжа.

Най-самолюбивите хора - това са хората, но обичащи себе си.

Властта на авторитета предполага свобода в неговото призвание.

Вярата в безсмъртието е не толкова утешителна, облекчаваща живота, тя даже е страшна, ужасна вяра отегчаваща живота с безмерна отговорност. Може даже да се каже, че невярващите повече са облекчили своя живот, от колкото вярващите.

Добрите дела, които са свършени не от любов към човека и не от грижа за него, а за спасение на собствената душа, съвсем не са добри. Където няма любов, там няма и добро.

Смъртта настъпва за нас не само тогава, когато ние умираме, но даже и тогава, когато умират наши близки. Ние имаме в живота си опит със смъртта било и неокончателен.

Свободата не е лека, както мислят нейните врагове, клеветящите я, свободата е трудна, тя е тежко бреме. И хората лесно се отказват от свободата, за да облекчат себе си... В целия човешки живот трябва да премине чрез свободата, чрез изпитание на свободата, чрез отхвърляне изкушенията на свободата.

Революционерите се покланят на бъдещето, но живеят в миналото.

Когато не притежаваш мъдрост, остава да обичаш мъдростта, тоест да бъдеш философ.

Християнството не е само вяра в Бога, но и вяра в човека, във възможностите на разкриването на божественото в човек.

Философията е школа на любов към истината.

Свободата не е интересна и не е нужна на въставащите маси, те не могат да понесат нейното бреме.

Свободата не е удовлетворение, лекота и наслаждение, а тежест, трудност и страдание.

Борбата за свободата аз разбирам преди всичко не като обществена борба, а като борба на личноста против власта на обществото.

Националноста и борбата за нейното битие и развитие не означава раздор в човечеството и с човечеството.

При жените има необикновената способност да пораждат илюзия, да не бъдат не такива, каквито всъщност са в действителност.

Най-лошият враг на свободата е сития и доволен роб.

В свободата живота бива по-труден, по-отговорен и по-трагичен. Етиката на свободата е сурова и изисква героизъм.

В свободата е скрита тайната на света. Бог иска свобода, и от там е произлязла трагедията на света.



XIX век | XX век | Русия | философи | публицисти |
Русия философи | Русия публицисти | Русия XIX век | Русия XX век | философи XIX век | философи XX век | публицисти XIX век | публицисти XX век

Кин-Войло
СВОБОДНА само тогава, когато...
Коментар #2 от: 27-11-2020, 09:23:50
«Знанието е принудително, вярата е свободна.»

Да, знанието е не само принудително — то е насилствено. Но и вярата ми би била СВОБОДНА само тогава, когато аз сам съм измислил в какво да вярвам.
Кин-Войло
СЪМНИТЕЛНИТЕ ИДЕАЛИ
Коментар #1 от: 26-11-2020, 20:05:18
«Свободата е право на неравенство.»

Това е абсолютно вярно твърдение, Защото: какво друго ни дава свободата, освен правото да правим каквото си искаме. А какво друго бихме си поискали, освен да поставим себе си в доминиращо положение относно себеподобните нам. Да ги подчиним, да властвуваме над тях!

Следователно, свободата е начин да осъществим деспотизма, свойствен на нашата природа.

В този смисъл цялата философия на Великата Френска революция олеква напълно.

Те казвали: РАВЕНСТВО, БРАТСТВО, СВОБОДА.

Но ясно е, че самото РАВЕНСТВО игнорира братството, защото: какво е само по себе си БРАТСТВОТО, освен ако не модел на ЙЕРАРХИЯТА в обществото. Най-големият брат е този, който унаследява бащата, поема пълномощията на „патриарха“. Обществото не може да бъде друго, освен ПАТРИАРХАЛНО, иначе то няма да е никакво общество. Няма да бъде структурирано, а хората ще бъдат просто СГАН от егоистичните индивиди, които единствено са способни на истинско равенство. (Равенството може да съществува само ако то е равенство на егоизми с еднаква стойност!)

Следователно БРАТСТВОТО е философия на НЕРАВЕНСТВОТО. В Средновековна Европа е процъфтяло рицарството (скитащи въоръжени люде, които са предлагали тук и там военните си умения). Защо? Защото тези хора са били по-младите братя в патриархалните семейства. Те не са получавали в наследство нищо от собствеността на „патриарха“, за да заживеят някакъв осмислен, икономически обоснован живот. За тях е имало три пътя — в армията, в манастира, или СКИТНИЦИ-РИЦАРИ (което до голяма степен е значело и КРАДЦИ).

„Червено“ и „черно“!…

…А също и просяци, които в романтичен план виждаме като странствуващи поети-бохеми, възпяващи „любовта“.

Армиите са се сфрмирали най-често в случай, че възникне нужда от някаква военна инвазия. А такава нужда винаги е възниквала. Следователно всичките тези НИЧИИ човешки същества е имало за какво да бъдат употребени — за деструктивни цели. В манастирите също са били НИЧИИ, защото илюзорните занимания с прослава на несъществуващия Бог не са могли да бъдат нещо по-различно от „занятие за НИЧИИ хора“.

Поетите-бохеми са били пък носители на разгул и венерически болести, макар днес да се възхищаваме на някои техни поетични шедьоври. В същност те са се оказали най-безобидни, ако не се смята факта, че с тяхна помощ са сформирани кръстоносните походи, които не са били нищо повече от разбойнически набези.

И така: людете, облечени в „черно“, както и людете, облечени в „червено“ са живото въплъщение на СЪМНИТЕЛНОТО РАВЕНСТВО, но те са били въплъщение и на СЪМНИТЕЛНАТА СВОБОДА, защото доброволно са поемали участта на РОБИ, подчинени на разни налудничави идеи.

На всичко това се опитала да сложи край Френската буржоазна революция и тя издигнала като девиз на своите въжделения именно тези три компонента на явлението, с което е искала да се справи: РАВЕНСТВО, БРАТСТВО, СВОБОДА.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе