Начало » Мисли » Никола Себастиан Шамфор

Никола Себастиан Шамфор

(1741-1794)
френски писател

Съзерцателния живот е много безрадостен. Нужно е повече да се действа.

Известност - удоволствието да бъдеш познат с тези, които за теб са непознати.

Първо любовта, после брака: първо пламъка, после дима.

Любовта - мило безумие; честолюбието - опасна глупост.

Бедата е тогава, когато някой е умен, но не е надарен със силен характер.

Който се стреми да стане философ, той не трябва да се притеснява от първите печални открития по пътя на познанието на хората. За да стигне човек до края, нужно е да преодолее тази неприязъм, която го предизвиква в нас: не можеш да станеш изкусен анатом, докато не се научиш да се взираш без отвращение към човешкото тяло и неговите органи.

Определението на деспотизма: такъв порядък на нещата, при който висшия е нисък, а ниския унизен.

Чувството пробужда в нас мисъл - с това всички са съгласил; но с това, че мисълта пробужда чувство, се съгласяват далеч не всички, а това е не по-малко правилно.

Мълчанието на човек, известен със своето красноречие, внушава повече уважение от бръщолевенето на обикновен бъбривец.

Надменността е длъжна да стане щит на скромността.

Трябва да умеем да правим тези глупости, които изисква от нас нашата природа.

Любов - не по-различно от обмен на фантазии.

Убеждение - това е съвестта на разума.

Щастието не е нещо лесно: трудно е да го намериш в себе си и нелеко да го намериш извън себе си.

Човек без твърди правила почти винаги е лишен и от характер: има ли в него характер, той ще почувства, че са му необходими правила.

Възпитанието трябва да се опира на две основи - нравственост и благоразумие.

Аз още не знам това, което съм научил, а немного от това което знам, просто знам.

За да управляваш хората е нужна глава: за игра на шахмат малко доброта.

В света около нас има три вида приятели: едните ни обичат, другите ни ненавиждат, третите просто не ни помнят.

Глупостта не е пълна глупост, ако не се бои от ума. Порока не може да е истински порок, ако не изпитва ненавист към добродетелта.

Който не разполага с възвишена душа, той не е способен на доброта. За него е достъпно само добродушие.

Почти всички хора - роби, и това се обяснява с тази причина, поради която спартанците обяснявали падението на персите: те нямали силата да казват думата "не".

Да си го кажем направо: щастливо живее на света само този, който напълно е умъртвил някои страни на душата си.

Три четвърти от безумствата фактически се оказват просто глупости.



XVIII век | Франция | писатели |
Франция писатели | Франция XVIII век | писатели XVIII век

Kin Voilo-y-Cabala Vovan
преосигуряване
Коментар #1 от: 18-05-2013, 05:16:20
"...щастливо живее на света само този,
който напълно е умъртвил някои страни на душата си."


Да, щастието избликва спонтанно в случай, че умъртвяваме онези някои страни на душите ни, които се наричат ЖЕЛАНИЯ.

...Но човек започва да разбира по-добре собствената си душа, ако съумее да "умъртви" и плътта си. Заставайки на ръба на умъртвяването - там, където остава само една малка крачка до унищожението на плътта, - душата внезапно започва съвсем ясно да схваща какво би представлявала, ако се окаже бездомна душа.

Струва ми се, че някои души, ужасявайки се пред перспективата да бъдат "бездомни души", се преосигуряват с плът.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе