Начало » Мисли » Нагиб Махфуз

Нагиб Махфуз

(1911-2006)
египетски писател романист и държавен служител, носител на Нобеловата награда за литература

Има хора, които обожават демона си, без да го знаят.

Няма нищо по-жестоко, от идеалистите. Те са отговорни за кръвопролитията по цял свят.

Свободата е отговорност, с която умеят да се справят само способните.

Колкото по-тежки са изпитанията, които падат на дела на човек, толкова по-упорито той търси щастие!

Сърдечният покой е рядък дар.

Живот без съвест е все едно земя, лишена от силата на тежеста.

За да живееш, трябва да забравиш за страхът.

По-добре е да бъдеш убит, отколкото да станеш убиец.

Даже и при лудостта има граници!

Човек е всичко на всичко само човек.

Колко сладко е да бъдеш щастлив във този свят!

Започни с това, да се научиш да се отнасяш строго към себе си.

Уверявам те, че със змиите се разбираме много по-лесно, отколкото с много други хора.

Една жена без деца е като вино без упойване, роза без миризма, вярващ, забравил своя бог.

Никой не знае какво ще ядоса жената, но какво ще й е по вкус. Разчитайте на Всемогъщия.

Колко удивителен е човешкият живот: можеш да го заключиш в две думи - кръв и пир.

Колкото повече те гледам, толкова повече ти запълваш моята душа.

Да възстановиш справедливостта и при това да не пролееш нито капка кръв е трудно.

Въпреки всичко, ние живеем, търпим. Гледаме на бъдещето, без да знаем, кога то ще настъпи.

Този народ който е свикнал да купува спокойствие с парите си, а безопасноста е заслужена с подчинение и покорство.

Реших: най-доброто с което може да се заеме пътешественика е да наблюдава, слуша записва и не попада в неприятни ситуации.

Който не вижда, какво става около него, за този ставащото не съществува...

Колко е благородно, когато богатите ни учат да живеем в бедност...

Затворът, като джамията, е отворен за всички.

Който е по-стар от теб с ден е, е по-опитен с една година.

... продължавайки безкрайно, щастието губи всякакъв смисъл.

Ако няма наказание за зверствата, светът е обречен.

Повече от всичко неприятности човек си доставя сам на себе си.

По-добре е да се разрешава с повишено внимание, отколкото с невнимание.

Истинският живот на човека е в дълбините на душата му.

Истинският талант се проявява и в пустотата, ако той притежава търпение.

Всеки от нас говори толкова уверено за живота, все едно действително го познава.

Няма страни по-нещастни от тези, където завиждат на хората от преклонна възраст.

За своят позор всеки е виновен сам...

Слушам много и затова не чувам почти нищо.

Не всичко в живота на човек е предназначено за външни очи.

Човек може да понесе всичко, но само не и самотата.

... никой не може да попречи на човек да се надява на най-доброто.

Още един силен мълчалив мъж! Светът гъмжи от нас.

Никога не бъркайте необичайното с невъзможното.

Още древните са знаели, че всички неприятности се забравят в природата.

Щастието съществува, но пътят към нея не е положен. И в тази игра можете да имате късмет, а може и да не успеете.

Жената е живот, с нея и смърта ще бъде прекрасна!

Истинският героизъм е, че работим, без да се щадим, въпреки че знаем, че животът може внезапно да прекъсне.

Видно е, че трябва да се отнасяме към живота леко, понеже той съвсем не заслужава сериозно отношение.

Той премина с нея всички стадии - от желание до скука и придоби навик, от който е трудно да се избави.

Може би не вярваш, но живота ми изглежда понякога като верига от неочаквани проблеми.

Всички те си приличат: те са приятни, те възбуждат, но няма нужда да се женят за тях.

В края на краищата без високи постове могат мнозина, но може ли някой без жени?

Наистина, жените са цял свят, и няма граница за това многообразие, тези слабости и тези страдания, които те причиняват.

Времето е като меч, ако не го убиеш, то те убива.

В края на краищата, самият живот е сила, а за да защити и продължиш този живот, също е нужна сила.

Няма нищо по-коварно, от годините.

Само с цената на пот и кръв придобиваме смисъла на нашето съществуване.

Притежаваш усърдие, но се научи, че душевният покой е също скъп дар.

Времето на идването на човек в света и тръгването му от него е мимолетно, но същевременно и безкрайно.

Целият човешки живот може да се изрази в две думи: среща и раздяла.

Главата е основата на нашите беди.

Младостта търси приключения, старостта се стреми към стабилност.

Бракът е по-силен от любовта, и очарованието му е по-силно и трайно.

Глупостта ражда мъдрост!

Животът и смъртта, сънят и реалността са стъпки в пътя на търсещия духа.

Щастливи страни не съществуват. Страданието е общият език на всички народи.

Сърцето може да разбере повече, от разумът.

Нищо не нарушава нашите планове и не съкращава нашият век, както семейният живот и средното образование.

Всичко прекрасно и ужасно започва, благославяйки в името на Бога.

Удивително е как хората мечтаят да се освободят от гнетът на правителството и в същото време да завържат душата си с невидими вериги...

Ако избирателите са такива идиоти, че да изберат вас, те ви й заслужават.

В нашето тежко време икономисаният цент е спечелен цент.

Успехът предполага съсредоточеност, а тя е изпълнена с размекване на мозъка.

Земните мъки съществуват не за това, да отслабват активноста на човек, а обратно - да я засилват!

Най-щастливият човек е този, който заспива след добро парти и не се събужда никога!

На мен ми харесва правдивостта в думите, искреноста в делата и доверието между хората, а не сляпото следване на закона.

Хората са като кораб без рул, които се носят по волята на вятъра.

Всички са недоволни. Защо желаете промени? Радвайте се на това, което ти е дадено.

Търпението е ключ към радоста.

Винаги съм странял от този свят, но той не желае да ме остави мен и делата ми в покой.

През нощта един син се отрече от баща си, а на утрото друг баща се отказа от синът си!

Но пътят към комфорта е лесен за глупаците и престъпниците ...

Великият живот изисква велики жертви.

Хората се прекланят пред силата, даже и жертвите й.

Минаха години. Бяха лесни, но трудно издържани.

Запомнете, че най-странното от пръв поглед в постъпките на човек може да се окаже най-лесно оправданото.

Никога нищо не предприемайте, без да си представяте, какъв ще бъде краят му.

Наистина съвременното възпитание не е лесно!

Когато човек е обречен на самота и очакване в тъмнината, не е по силите му да понесе още и лъжа...

Не е ли срамно да молиш за милост, към този към когото ти самият си безмилостен?

Тя беше толкова еманципирана, че можеше да заинтересува всеки мъж.

... изумлението живее само час, а след това човек намира подслон в щастието...



XX век | XXI век | Египет | романисти | писатели | Нобелова награда литература |
Египет романисти | Египет писатели | Египет XX век | Египет XXI век | романисти XX век | романисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе