Начало » Мисли » Милан Кундера

Милан Кундера

(чеш. Milan Kundera) (1929)
чешки писател

Живота на човека сред хората - е постоянна битка за ушите на съседите.

Полицейското досие - нашата единствена надежда за безсмъртие.

В наши дни за да бъдеш оптимист, ще трябва да бъде ужасен циник.

Жените обръщат внимание не на красиви мъже, а на мъже с красиви жени.

Престъпните режими създават не престъпници, а фанатици, откриващи единственият верен път към рая.

Не може да съдите за взаимното влияние между двама души по броя разменени думи.

Двама влюбени, сами, изолирани от света; това е красиво.

Болката не иска да слуша доводи, тя си има собствени, които нямат нищо общо с логиката.

Когато сърцето говори, разумът намира за неприлично да възразява.

Всички имаме нужда от публика. Може да се разделим на 4 категории, според това от кого имаме нужда. Първата категория жадува погледа на безброй анонимни зрители. Втората група е съставена от хора, които имат съществена нужда от множество познати очи. Те са неуморни домакини на коктейли и вечери и са по-щастливи от хората в първата категория, които щом загубят публиката си, сякаш и светлината губи стойност в живота им. Това се случва на почти всички рано или късно. От друга страна хората от втората група винаги могат да се съберат с желаните наблюдатели. Третата категория хора са тези, които постоянно искат да са с тези, които обичат. Те са в ситуация опасна, колкото тази на първата група. Един ден тяхната любов ще затвори очите си завинаги и тъмнина ще изпълни стаята. Четвъртата група хора се срещат най-рядко. Които живеят сред въображаема публика. Това са мечтателите.

Кучетата са нашата връзка с рая. Те не познават злото, ревността или недоволството. Да приседнеш на някой склон в един прекрасен следобед редом с куче е като да се завърнеш в рая; където не съществува скука – това е мирът.

Една определена част от нас живее извън времето. Може би ние осъзнаваме нашата възраст в някои редки моменти и повечето време нямаме възраст.

Флиртът е обещание за секс, но без гаранции.

Целите, които преследваме са винаги забулени. Момичето, което жадува за брак, очаква нещо, за което не знае абсолютно нищо. Момчето, което бленува слава, си няма понятие какво е славата. Това, което придава значение на всяко наше действие, винаги остава непознато за нас.



XX век | XXI век | Чехия | писатели |
Чехия писатели | Чехия XX век | Чехия XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе