Начало » Мисли » Мартин Хайдегер
Мартин Хайдегер
(нем. Martin Heidegger) (1889-1976)
немски философ-екзистенциалист
За източно-азиатските и европейските народи същността на езика остава съвършено различна.
Творението е далече от това, да бъде естетическа ценност.
У всяка историческа епоха има свое разбиране за величие.
Всички пътища на мисълта малко или много по осезаем загадъчен начин водят към езика.
Всеки човек винаги е в диалог със своите предшественици; дори още повече, може би, и съкровено - със своите потомци.
Хората не искат да видят, защото в противен случай те ще трябва да признаят, че фундамента, на който строят една разновидност на метафизика за друг, съвсем не е фундамент.
За това, какво е плуване, ще ни каже само скок в реката.
Нашият път е пътя на мислите.
Екзистенциалният страх не разкрива нищо.
... изкуството е творческото запазване на истината в творението.
В творението твори самата истина...
Посредством храма бог пребивава в храма.
Бързото отстраняване на всички разстояния не носи със себе си никаква близост...
Съществуват пазари за роби, на които самите роби най-често се явяват най-крупните търговци.
Робът по дух никога няма да стане господар.
Основната характеристика на мисленето е представителството. Възприятието се развива в усещането.
Творението удържа откритоста на света.
Веднага щом светът се разкрие, всички неща стават по свой начин близки и отдалечени, дълги и къси, тесни и широки.
Квартетите на Бетховен лежат в склада на издателството, както картофите лежат в мазето.
Картината виси на стената, както висят на стената ловното оръжие и шпагата.
... изкуството е само дума, която не съответства вече на никаква действителност.
... в живота на отделният човек е заключено това, което е присъщо на всеки.
В източника на вода присъства бракосъчетанието на небето и земята.
В голяма част ние не мислим, макар и да се наричаме "разумни същества".
Произволът е робство на случайното.
Никой не е достатъчно млад за да не умре.
Смъртта е възможност за прекратяване на всички възможности.
Нещата, за които често мислите, стават все по-тайнствени.
Ненаписаното е пълно с тайни и носи в себе си зрелищна сила.
Битието означава присъствие.
Главната черта на мисленето, съществуваща до сега е възприятието.
Казаното от поета и казаното от мислителя никога не може да бъде едно и също. Но и едното и другото могат да казват по различни начини едно и също.
Човекът все още в продължение на векове е действал много и малко е мислил.
В примитивното няма бъдеще...
Началото скрито съдържа в себе си края.
Същността на изкуството е поезия. А същността на поезията е институция на истината.
... изкуството изначално се крие в творението.
Светлината, вградена в творението, е прекрасна.
Действителността на изкуството е в творението.
... не техниката е във власта на човек, а човек е във власта на техниката.
... за да се върнем, трябва да тръгнем...
Езикът се базира на мълчание.
Сега всичко присъстващо е еднакво близко и еднакво далечно.
Ако толкова малко знаем за човек, как тогава може нашето същество да не ни е чуждо?
Философията е философстване.
Дали скулптурата е овладяване на пространството, достигайки господство над него?
Смъртта в широк смисъл е феномен на живота.
Всеки се оказва различен и никой не е сам.
Отказът не отнема. Отказът дарява. Дарява с неизчерпаемата сила на простотата.
Ужасът е с нас. Той само спи.
... за изкуството говорят като за вечна ценност.
В същноста си истината е заключена във всичко.
Казват, че научното знание е принудително. Несъмнено е.
Късото разстояние още не е близост. Далечното разстояние още не е далеч.
С последният удар на камбаната тишината е още по-тиха.
Всяка произнесена дума е и отговор.
Прозрението озарява човек.
Творението е символ.
XIX век | XX век | Германия | философи |
Германия философи | Германия XIX век | Германия XX век | философи XIX век | философи XX век