Начало » Мисли » Марсел Пруст

Марсел Пруст

Валантен Луи Жорж Йожен Марсел Пруст (фр. Valentin Louis Georges Eugene Marcel Proust) (1871-1922)
френски писател - романист, критик и есеист

Да оставим красивите жени на хората без въображение.

Да знаеш не винаги означава да направиш.

Силната мисъл предава частица от своята сила на противника.

Изключете въображението от своите наслаждения - значи да останеш без тях.

Както повечето интелигенти, той не умее да говори просто за простите неща.

Днешните парадокси са утрешните предразсъдъци.

Ревността в частност не е нищо различно от безпокоен стремеж към тиранията, пренесено в сферата на любовта.

Никой човек не е загадка, освен за самия себе си.

Как човек с високо развит интелект, не може накратко да каже това, което не изисква дълги речи.

Само с помощта на изкуството можем да изоставим себе си, узнавайки, как другите виждат вселената.

В живота се срещат много малко лесни успехи и окончателни неуспехи.

Най-нежното общуване в света се случва между онези, които не се интересуват от общуването.

Желаейки да забравим човек, ние се намираме в такова състояние, когато нашата памет прави всичко в разрез с нашите желания.

Не се страхувайте да отидете твърде далеч, защото истината винаги е още по-далеч.

Щастието е благотворно за тялото, но само мъката развива способностите на духа ни.

За да изцелите страданието е нужно да го преживеете напълно.

Животът е по-добре да се преживее в мечтите, отколкото в действителноста.

Можеш да направиш много ценни открития както в "Мислите" на Паскал, така и в рекламата на сапун.

Ясни наричаме мислите, които са мътни в точно такава степен, колкото и нашите собствени.

Болестта е лекарят, в когото най-много се вслушваме: с доброта и познание, ние умеем само да обещаваме; подчиняваме се само на страданието.

В по-голямата си част болката е вид необходимост на организма да осъзнае някакво ново състояние, което го безпокои, да донесе чувствителност в съответствие с това състояние.

Ние живеем само с тези, които не обичаме, когато ни принуждават да живеем с тях, само за да убием непоносимата любов.

Преди мечтаехме да завладеем сърцето на жената, в която бяхме влюбени; сега когато усещаме, че ти владеем сърцето на жената може да се окаже достатъчно, че да се влюбим в нея.

Умният човек има право да бъде нещастен, само заради жената, която си заслужава.

Той така дълго размишляваше за това, че даже започна да го проповядва.

На нас ни липсва само необходимото: голям къс от небето. Старайте се винаги да съхранявате къс от небето над вашият живот.

Няколко дни в човешкия живот може да се сравнят със скалите: вие се качвате върху тях с невероятен труд, без да виждате края и ръба на пътя. В други дни е като равнините: да се движат по тях лесно, бързо и без затруднения.

Никога не осъзнаваме, колко сме щастливи. Ние никога не сме толкова нещастни, колкото изглежда.

Определеният спомен е само съжаление за определеният момент.

Умният човек не се бои да се покаже глупав пред друг умен човек.

Истината е така променяща се вътре в нас, че е трудно за другите да я разберат.

Твърдите решения човек взема само в такова душевно състояние, което трае кратко.

Важни са само постъпките, а съвсем не това, за което говорим и за което мислим.

Както и бъдещето, ние поглъщаме миналото не цяло, а на капки.

Реалността е най-ловкият от нашите врагове. Тя атакува тези страни от нашата душа, където ние не очакваме и където ние не сме се приготвили за отбрана.

Снобизмът е тежка душевна болест, тя не обхваща определена област от душата, а не цялата.

И често само отсъствието на творческа мисъл не ни позволява да отидем твърде далеч в страданието.

Тиранията на римите се явява за добрите поети повод за намиране на най-висша красота.

Хората охотно пренебрегват целта, която не им се е отдало да достигнат, или целта, която е достигната.

Желанието притежава огромна сила, то ражда вяра.

Човек, който обичаш цял живот, не може да се забрави.

Завистта трябва да има на своето лице някакво изразяване на зависта.

Той твърде ме обичаше, че да се съгласи да ме избави от страданията.

Не съм ли все още осъзнал, че собствените ми чувства за нея не зависят от действията или от волята ми?

В нещастието ние веднага ставаме нравствени.

Истинското изкуство минава без гръмки лозунги и се прави в тишина.

... ние погрешно считаме нашата любов и нашата ревност за еднакви, непрекъснати, неделими чувства.

Обществата, както и тълпите, се управляват от инстинкта за имитация и страхливост.

При всеки има свой вкус: вас ви възмущава, а мен ме довежда до възторг.

Нищо не е по-нежно от кореспонденцията на приятели, които не желаят повече да се срещат.

Шедьоврите не се срещат толкова често!

... много надареният човек обичайно обръща по-малко внимание на чуждата глупост, от глупакът.

... често другите хора са по-добре уведомени за нашият живот, отколкото предполагаме...

Живота е пълен с чудеса, на които винаги могат да се надяват влюбените.

Те си въобразяват, че в живота можеш да се насладиш на очарователните мечти.

Истинската красота е своеобразна, необикновена, и затова ни изглежда, че това не е красота.

Мисълта за смърта е по-жестока, от смърта, но по-малко жестока, от мисълта за смърта на друг човек.

Има болести, които не трябва да се лекуват, понеже те ни пазят от по-опасни.

... глупаците преобладават във всички страни...

В любовта е по-лесно да се преодолее чувството, отколкото да се загуби навикът.

В чест на мъртвите понякога правят неща, които не биха направили за живите.

Болестите на културните хора произтичат на три четвърти от техният интелект.

Всичко, което се е случило веднъж в живота, се стреми към повторение.

Произведенията на изкуството, по наше мнение, предизвикват по-силно впечатление след това, като дълго време не ги наблюдаваш...

При любовта има толкова много красноречие, а при равнодушието толкова малко любопитство!

Любовта към другите ни отвлича от егоистичните страдания.

Когато ние обичаме, любовта е твърде велика, че напълно да се вмести в нас.

Смехът е недостатъчно определен език.

Непознатият ни език е заключен дворец.

Лъжата е основна черта на човека.

Ние се стремим да бъдем разбрани понеже искаме да ни обичат.

Любовта е пространство и време, отекващо като болка в сърцето.

Притежаването на това, което обичаш е още по-голяма радост от любовта.

Устойчивостта на навиците обичайно съответства на тяхната нищожност.

Той мълчеше, той гледаше, как умира тяхната любов.

Ние сме склонни да сведем до минимум важността на ролята, която безкористните чувства играят в живота.

Нервността е гениален имитатор. Няма такава болест която да не имитира съвършено.

Има ли по-неопредолима преграда от мълчанието?

Средата няма значение. Истинското влияние оказва интелектуалната среда!

Нищо не влияе така на гласовите данни, както направлението на мисълта.

Нашата любов към хората отслабва, не защото те са мъртви, а понеже, ние умираме.

Какво може да бъде по-скъпо от живота - той е единственият дар, който Господ Бог на никого не дава два пъти?

Поезията през зимата придава още по-голям уют в дома.

Разглеждам всяка нова книга не като една от многото, а като своеобразна личност, сама по себе си затворена.

Интелигентността няма нищо общо с приетите определени естетически формули.

По-късно разглеждаме нещата от по-практична гледна точка в пълно съгласие с другите членове на обществото, но юношеството е единственият момент в живота, когато научаваме нещо.

В цветята има повече живот, отколкото в книгите.

Навикът също така определя стила на писателя, както и характера на човека.

Бъдете снизходителни към заблужденията, а особено към заблужденията от младоста.

... и няма острие по-пронизващо от острието на безкрайноста.

Музеите са сгради, в които живеят мисли.

В основата на постъпките е необосновано заложено самолюбие.

Политическите страсти са също толкова неопределени, както и всичко друго.

Всички ние знаем, че вселената съществува, но във всеки от нас има своя особена вселена.

Ужасно е, когато живота на другия човек е свързан с твоя, като бомба, от която не можеш да се отделиш, без да си направил престъпление.

Нагледното представяне на нещата действа така успокоително.

Възпитанието, по ме мнение, изобщо не зависи от социалното положение.

Той не знаеше, че на езика на дипломацията да беседваш означава да предлагаш.

Никога не трябва да говорите за себе си, защото можете да сте сигурни, че ще имате различни гледни точки по този въпрос с всеки събеседник.

Постигнатото е само тласък, за да се стремим към повече.

Външният вид на човека е продукт на нашите мисли за него.

... да повтаряш това, което мислят всички, в политиката се явява признак не на слабост, а на сила.

Всеки човек е дълбоко сам.

Да вярваш в медицината е велико безумие, а да не вярваш още по-голямо.

Това беше най-силната любов, основана на чувство за съжаление.

Колко напълно нормални съпруги в края на краищата приличат един на друг, а други даже си променят духовните качества.

Да придаваш такова значение на подробностите означава да изразиш своето мнение.



XIX век | XX век | Франция | писатели | есеисти | критици | романисти |
Франция писатели | Франция есеисти | Франция критици | Франция романисти | Франция XIX век | Франция XX век | писатели XIX век | писатели XX век | есеисти XIX век | есеисти XX век | критици XIX век | критици XX век | романисти XIX век | романисти XX век

sara shuster
марсел пруст
Коментар #1 от: 09-03-2009, 20:13:24
Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи , а търсенето на нови очи! това също е един от цитатите на марсел пруст!!!!
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе