Начало » Мисли » Марк Менсън

Марк Менсън

(Mark Manson) (1984)
американски журналист, мотивационен писател, есеист, блогър и предприемач

Обаче решения, които са основани само на емоционална интуиция, а не на разум, почти винаги са погрешни. Знаете ли, кой основава целия си живот на емоциите? Тригодишните деца. И кучета. И знаете ли, какво още правят тригодишните деца и кучетата? Серат на килима.

Когато самите ние избираме проблемите си, ние се чувстваме окрилени. Когато проблемите избират нас въпреки волята ни, ние се чувстваме нещастни жертви.

Самопознанието е подобно на лука. В него има много слоеве, и колкото повече ги сваля, толкова по-вероятно, ще заплачеш.

Злите хора никога не се смятат за зли: те смятат за зли всички останали.

Не стойте със скръстени ръце. Правете нещо. Отговорите ще дойдат.

Доверието е най-важната съставка на всички отношения, понеже без него отношенията са безсмислени.

Вие също ще умрете. Ще умрете, понеже сте имали късмет да живеете.

Помнете: болката има смисъл.

Както се изясни, не всички ние сме изключително. А високата самооценка е безсмислена, когато зад нея няма добри причини.

Повечето от нас цял живот отдават душевни сили на неща, които не си заслужават.

Без конфликт няма доверие. Конфликта показва, кой действително ни обича, и кой ни обича нас при определени условия. Не си струва да се довериш на човек, който винаги се съгласява.

Стремежът към по-голям позитивен опит само по себе си е негативен опит. И колкото и да е парадоксално, приемането на негативния опит е позитивен опит.

Но такъв е живота: ако ви изглежда, че вие сте против целия свят, много скоро, самият вие ще сте против себе си.

Самоусъвършенстването и успеха често вървят ръка за ръка. Но това не означава, че те са едно и също нещо.

Действието не е само следствие от мотивацията, но и негова причина.

Смъртта ни плаши. А колкото и да ни плаши, ние се стремим да не говорим и да не мислим за нея, даже ако умира близък човек.

Повечето от нас се занимават с нещо сериозно само ако чувстват мотивация. А ние чувстваме мотивация само при наличието на емоционално вдъхновение.

Увереността е враг на растежа. Нищо не може да се счита за несъмнено, докато не се случи. Даже и тогава то не е факт. Ето затова всеки растеж е невъзможен без осъзнаване: нашите ценности винаги са несъвършени.

Провалите и неуспехите са полезни и необходими: без тях е невъзможно да станем такива, успешни и зрели хора.

Ще ви дам съвет: оставете мислите за вашата неповторимост. Погледнете в себе си трезво и реалистично. Не гледайте на себе си като растяща звезда или непризнат гений. Не гледайте на себе си като уникална жертва или феерически неудачник.

Ние лично носим отговорност за всичко, което става в нашия живот, каквито и да са външните обстоятелства.

Ако вие желаете да промените вашата гледна точка на проблемите, вие трябва да промените своите ценности и/или своите критерии за успех/неуспех.

Егоцентриците винят обкръжаващите за своите чувства и постъпки, понеже са убедени: ако постоянно разказвате, как с тях са постъпили лошо, задължително ще дойде някой, ще ги спаси и ще ги надари с желаната любов.

Житейските проблеми са неизчерпаеми.

Колкото повече някой заплашва вашата идентично, толкова по-активно го избягвате.

Проблемите не спират, те само се променят и/или минават на ново ниво.

Страданието във всичките му форми е най-ефективният начин на организма да стимулира действие.

Неудовлетвореността и тревогата са неизбежни елементи от човешката природа.

Индивидите считат мерзките постъпки по отношение на другите за оправдани, когато са непоколебимо уверени в своята праведност, в собствените си убедения и заслуги.

Ако аз мисля едно, а всичко останали - друго, то е много вероятно, грешащият да съм аз.

Това, което вие наричате приятелство, е само постоянни опити да впечатлите обкръжаващите.

Но знаете ли, как наричат човек, който не открива емоции и не вижда смисъл в нищо? Психопат.

Колкото повече се опитвате да бъдете уверени в нещо, толкова по-често ви посещават неувереност и съмнения.

Живота е безкрайна серия от проблеми. Решавайки един проблем, ти само създаваш друг.

Нашите болки и нещастия не са неуспех на човешката еволюция, а нейна особеност.

Успехът може да дойде само тогава, когато човек разбере: до величието е далеч, а резултатите са скромни и посредствени. И има къде да расте.

Да решаваш - ето това е пътя към щастието. Щастието е форма на действие, активност.

Негативните емоции са призив към действие. Те показват: вие трябва да направите нещо. И напротив, позитивните емоции са награда за правилните действия.

Вината има отношение към миналото, а отговорноста към настоящето.

Нашите ценности определят характера на нашите проблеми, а характера на проблемите определя качеството на нашия живот.

Щастието не е математическо уравнение, което можеш да решиш.

Често единствената разлика между болезнените проблеми и приятните проблеми се състои в това, че последните ние сме избрали сами и сме готови да носим за тях отговорност.

Болката и загубата са неизбежни, и не трябва да им се противиш...

Невъзможно е да минеш през живота и да не получиш белези.

Ако близките хора не са способни открито и честно да се разберат със своите разногласия, то значи, отношенията им са основани на лъжи и манипулации и постепенно ще станат токсични.

Знанието и приемането на вашето скромно съществуване ще ви освободи да правите дела, които действително желаете - без излишен страх и високи очаквания.

В нашите проблеми няма практически нищо уникално и особено.

Разбира се, "да приемаш всичко в позитивен смисъл" има свои плюсове. Но уви, живота понякога е отвратителен. И би било нездравословно ако не го отбелязваш.

Отговорността и вината често се асоциират една с друга в нашата култура. А това са различни неща.

Опитът да избегнеш страданията е форма на страдание.

Единственият начин да решиш проблемите си е първо да признаеш, че вашите постъпки и убеждения досега са били погрешни не са работили.

И почти всичко може да стане наркотик, в зависимост от мотива за използването му.

Когато ние мислим, че всичко и винаги трябва да е наред, ние подсъзнателно започваме да обвиняваме себе си.

Проблемите са житейска константа.

Да осмислиш собствената си смърт е важно, понеже това те избавя от всички празни, неустойчиви и повърхности ценности в живота.

С голямата отговорност идва голяма сила.

Изследванията са показали: нашият мозък не вижда разлика между физическата и психологическата болка.

Така сме устроени: да изпитваме неудовлетвореност от всичко, което имаме, и удовлетвореност само от това, което нямаме.

Когато човек няма проблеми, неговият ум ги измисля.

Ако жертвата реално ни обичала спасителя, тя би казала: "Послушай ме, аз имам проблем. Ти не си длъжен да го решаваш. Аз сам ще го направя. То ти можеш ли да ме подкрепиш?" Ето това е истинската любов. Човек взима върху себе си отговорност за своите проблеми и не ги предава на другите.

...ако за критерий за житейският ви успех считате собствената си правота, на вас ви предстоят нелеки усилия по оправдаване на собственият ви идиотизъм.

Единственият начин да победиш страданието е да се научиш да го понасяш.

Ако се вълнувате от всякакви глупости в живота, не ви остава място за вълнението по сериозни поводи.

Колкото повече се стремите да получите нещо, толкова повече се комплексирате от отсъствието на желаното.

В интернет ние намираме не само лесен достъп до информациа, но и лесен достъп до неувереност, срам и съмнения в себе си.

Негативните емоции са необходим компонент от емоционалното здраве. Да ги отричаш означава да съхраняваш проблемите, а не да ги решаваш.

Ключът към добрият живот по никакъв начин не е във все нови и нови грижи: той е в по-малко число грижи.

Най-често истински ни променят само най-тежките изпитания.

Без готовност за признаване на своята неправота е невъзможна промяна и растеж.

Неувереността в коренът на всеки прогрес и ръст.

"Повече" не винаги е "по-добре".

Честността в отношенията е по-важна отколкото постоянният покой.

Неуспехът е път напред.

Човешкият мозък е способен да измисли пълна глупост и да е уверен в нея.

Емоциите са се появили в хода на еволюцията с определена цел: да ни помогнат по-добре да живеем и да се възпроизвеждаме.

Нашият мозък е машина търсеща смисъл. Това, което ние възприемаме като "смисъл", се генерира от асоциации, които мозъка е направил между две или повече събития.

Нашите ценности определят с помощта на какви критерии ще оценяваме себе си и всички останали.

Както и всички родители, моите родители с най-добри намерения предадоха на мен част от проблемите си. Така навярно, ще бъде с мен и моите деца.

Колкото и да е странно, смърта на друг човек ми даде сила да живея.

Всичко е просто, но се дава много, много трудно.

Щастието изисква борба. То пораства от проблемите.

Потока на крайности ни кара да повярваме, че изключителноста е норма.

Болката в една или друга форма са неизбежни за всеки от нас, но ние можем да избираме, какво тя означава за нас.

...ние винаги тежко се трудим, за да променим житейската ситуация, но усещанията на живота от това почти не се променят.

В същността си ние ставаме избирателни по отношение на това, което ни вълува. Това се нарича зрялост.

Ние винаги правим избор, независимо дали го осъзнаваме или не.

Опитвайки се да избегнеш болката, ти и придаваш твърде голямо значение.

Ценностите лежат в основата всичко, което сме и което правим.

Изберете, за какво да се борите.

Емоциите не са заповеди, а само знаци и намеци, които ни дава нашата невробиология. Не трябва винаги да им се доверяваме. Дори още повече, трябва да се съмнявате по-често в тях.

Удоволствието е най-повърхностната от формите на житейско удовлетворение.

Хората с твърди граници не се страхуват от истерии и спорове. Те не се страхуват, че ще ги обидят.

...нашите убеждения се поддават на въздействие, а нашите спомени са крайно ненадеждни.

Нашият ум винаги осмисля текущата ситуация изхождайки от нашите възгледи и нашия опит.

...вашата отговорност е да интерпретирате събитията и да избирате правилния отговор.

Болката е скрепващият нит в тъканта на живота.

Предполагаемата неспособност да решим проблемите ни кара да се чувстваме нещастни и безпомощни.

Прави или не прави, няма никакво "как".

Да приемеш отговорност за своите проблеми означава да направиш първата крачка към тяхното решаване.

Често ние последни забелязваме, че ние се гневим, ревнуваме или разстройваме.



XX век | XXI век | САЩ | писатели | журналисти | бизнесмени | есеисти |
САЩ писатели | САЩ журналисти | САЩ бизнесмени | САЩ есеисти | САЩ XX век | САЩ XXI век | писатели XX век | писатели XXI век | журналисти XX век | журналисти XXI век | бизнесмени XX век | бизнесмени XXI век | есеисти XX век | есеисти XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе