Начало » Мисли » Малкълм Магъридж

Малкълм Магъридж

Томас Малкълм Магъридж (Thomas Malcolm Muggeridge) (1903-1990)
английски журналист

За нас, хората, всичко е постоянно - до тогава, докато не се промени, и всички сме безсмъртни - докато не умрем.

Навярно, сякаш телевизора отучва хора да мислят; то просто фокусира тяхното безсмислие.

Посланици - това са пощальони във фракове и цилиндри, които можеш да уволниш в рамките на дни.

Няма по-големи сноби, отколкото професионалните борци за равенство.

Печат - това е хартиената съвест.

Авторите на трилъри имат склонност към сътрудничество със секретните служби, подобно на това как психически неуравновесените хора стават психиатри, а импотентните - порнографи.

Старите политици, както старите актьори, оживяват се при светлината на рампата.



XX век | Англия | журналисти |
Англия журналисти | Англия XX век | журналисти XX век

Кин Войло
Крайният резултат на адаптацията
Коментар #1 от: 20-07-2013, 11:45:12
"За нас, хората,
всичко е постоянно..."


Нещо повече - непроменимостта на света, който обитаваме, ни изпълва с чувство за вечност. ...С усещане за нашата собствена вечност, което ще рече: за безсмъртието ни - колкото и измамна да е тази постановка на въпроса.

Трябва да добавим, че ние в тоя живот сме наистина живи дотолкова и дотогава, доколкото и докогато все още не сме изгубили "усещането си за вечност". Но битието се променя - просто съществуват такива фактори, които го променят по един естествен начин. А има сред нас и такива хора, които - ако им се стори, че естествените промени настъпват бавно, - се намесват насилствено и предизвикват промените изкуствено. Точно такива хора - единствените, които печелят от предизвиканите от тях промени - са тези, които всекидневно ни убиват: кога незабележимо, а кога и твърде осезателно.

За да оцелеем пред "валяка на промените", не ни остава нищо друго, освен да се приспособяваме към тях (и доколкото можем - да се изплъзваме от "валяка"). Но стигнем ли до там, че да се приспособяваме, това значи, че сме загубили играта, че сме развяли "бял байрак". При това, за да се приспособиш, трябва през цялото време на един такъв "преход" ти да си вътре в него, да си неотклонно там, дори това да те доведе до оскотяване. (Всъщност оскотяването в повечето случаи е крайния резултат от адаптацията!)

Случи ли се така, че докато са траели промените ти си бил някъде далече и те са се извършили вън от обсега на твоето персонално зрение, един ден ти се завръщаш, за да потърсиш СВОЯТА РЕАЛНОСТ и осъзнаваш, че тя вече не съществува. Следователно ти, който те е нямало там, за да "се приспособяваш", си вече окончателно ликвидиран. Ти си мъртъв!
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе