Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции, тестове, хумор, биографии и други интересни неща

"За нас, хората,
всичко е постоянно..."


Нещо повече - непроменимостта на света, който обитаваме, ни изпълва с чувство за вечност. ...С усещане за нашата собствена вечност, което ще рече: за безсмъртието ни - колкото и измамна да е тази постановка на въпроса.

Трябва да добавим, че ние в тоя живот сме наистина живи дотолкова и дотогава, доколкото и докогато все още не сме изгубили "усещането си за вечност". Но битието се променя - просто съществуват такива фактори, които го променят по един естествен начин. А има сред нас и такива хора, които - ако им се стори, че естествените промени настъпват бавно, - се намесват насилствено и предизвикват промените изкуствено. Точно такива хора - единствените, които печелят от предизвиканите от тях промени - са тези, които всекидневно ни убиват: кога незабележимо, а кога и твърде осезателно.

За да оцелеем пред "валяка на промените", не ни остава нищо друго, освен да се приспособяваме към тях (и доколкото можем - да се изплъзваме от "валяка"). Но стигнем ли до там, че да се приспособяваме, това значи, че сме загубили играта, че сме развяли "бял байрак". При това, за да се приспособиш, трябва през цялото време на един такъв "преход" ти да си вътре в него, да си неотклонно там, дори това да те доведе до оскотяване. (Всъщност оскотяването в повечето случаи е крайния резултат от адаптацията!)

Случи ли се така, че докато са траели промените ти си бил някъде далече и те са се извършили вън от обсега на твоето персонално зрение, един ден ти се завръщаш, за да потърсиш СВОЯТА РЕАЛНОСТ и осъзнаваш, че тя вече не съществува. Следователно ти, който те е нямало там, за да "се приспособяваш", си вече окончателно ликвидиран. Ти си мъртъв!