Начало » Мисли » Майкъл Джира
Майкъл Джира
Майкъл Ролф Джира (Michael Rolfe Gira) (1954)
американски музикант, писател, художник и текстописец
Музиката трябва да бъде жива. Тя е като рана. Тя е като кръв от рана.
Мен все по-малко ме интересуват експерименти със звука и електронна музика. Аз ценя тази музика, която е физически създадена от човек. Тази, в която има елемент от физически труд или физическо страдание.
Мнозинството съвременни музиканти се отнасят към музиката, като към дреха. Те просто обличат музиката, когато са сред хора, и я свалят, когато са си у дома.
Докато ти се опитваш да предскажеш и предусетиш, живота просто действа.
Аз нищо не контролирам на този свят, и аз напълно съм се смирил с това. Аз просто съм прашинка, плаваща в чаша с вода.
Аз не разбирам организираните религии. Аз просто живея в наивно очарование от това, че съществувам.
Живота на всеки човек е търсене на Спасителя. Но Спасителя всички виждат различно.
Трябва да се научим да живеем в баланс между два добродетеля: не възприемайте твърде на сериозно мнението на околните и не възприемайте твърде на сериозно себе си.
Симптом на болестта ми е, че продължавам да живея. Моето физическо присъствие на света е ключ към моята глупост.
Обичам я повече, отколкото се нуждая от себе си.
Когато съзнанието се освободи от егоизма, то се свива и се разтваря във вода.
Музиката е способна да нанася рани. Веднъж, например аз си счупих зъб на микрофона.
Повечето съвременни музиканти се отнасят към музиката, като към дреха. Те просто обличат музиката, когато са сред хора, и я свалят, когато са си у дома.
Единствената носталгия, която приемам, е носталгията по най-лошите времена. Времената, в които сте имали дупки в обувките си, когато сте нямали какво да ядете и когато ви е било студено.
Всяко произведение на изкуството трябва да съответства на два критерия: или да отговаря на някой въпрос или да го задава.
Нищо не развращава така идеята, като времето.
Най-доброто изкуство е това, което се ражда от проста човешка нужда и едва тогава става изкуство.
Аз не контролирам нищо в този свят и напълно съм се примирил с това. Аз съм само частица прах, плаваща в чаша вода.
Повече от всичко, мразя предпазливите бунтовници.
Към какво се стремя? Вероятно към забвение. Радостта от забравата... няма ли нещо величествено и религиозно в това?
XX век | XXI век | САЩ | музиканти | художници | писатели |
САЩ музиканти | САЩ художници | САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | музиканти XX век | музиканти XXI век | художници XX век | художници XXI век | писатели XX век | писатели XXI век