Начало » Мисли » Майкъл Джира

Майкъл Джира

Майкъл Ролф Джира (Michael Rolfe Gira) (1954)
американски музикант, писател, художник и текстописец

Музиката трябва да бъде жива. Тя е като рана. Тя е като кръв от рана.

Мен все по-малко ме интересуват експерименти със звука и електронна музика. Аз ценя тази музика, която е физически създадена от човек. Тази, в която има елемент от физически труд или физическо страдание.

Мнозинството съвременни музиканти се отнасят към музиката, като към дреха. Те просто обличат музиката, когато са сред хора, и я свалят, когато са си у дома.

Докато ти се опитваш да предскажеш и предусетиш, живота просто действа.

Аз нищо не контролирам на този свят, и аз напълно съм се смирил с това. Аз просто съм прашинка, плаваща в чаша с вода.

Аз не разбирам организираните религии. Аз просто живея в наивно очарование от това, че съществувам.

Живота на всеки човек е търсене на Спасителя. Но Спасителя всички виждат различно.

Трябва да се научим да живеем в баланс между два добродетеля: не възприемайте твърде на сериозно мнението на околните и не възприемайте твърде на сериозно себе си.

Симптом на болестта ми е, че продължавам да живея. Моето физическо присъствие на света е ключ към моята глупост.

Обичам я повече, отколкото се нуждая от себе си.

Когато съзнанието се освободи от егоизма, то се свива и се разтваря във вода.

Музиката е способна да нанася рани. Веднъж, например аз си счупих зъб на микрофона.

Повечето съвременни музиканти се отнасят към музиката, като към дреха. Те просто обличат музиката, когато са сред хора, и я свалят, когато са си у дома.

Единствената носталгия, която приемам, е носталгията по най-лошите времена. Времената, в които сте имали дупки в обувките си, когато сте нямали какво да ядете и когато ви е било студено.

Всяко произведение на изкуството трябва да съответства на два критерия: или да отговаря на някой въпрос или да го задава.

Нищо не развращава така идеята, като времето.

Най-доброто изкуство е това, което се ражда от проста човешка нужда и едва тогава става изкуство.

Аз не контролирам нищо в този свят и напълно съм се примирил с това. Аз съм само частица прах, плаваща в чаша вода.

Повече от всичко, мразя предпазливите бунтовници.

Към какво се стремя? Вероятно към забвение. Радостта от забравата... няма ли нещо величествено и религиозно в това?



XX век | XXI век | САЩ | музиканти | художници | писатели |
САЩ музиканти | САЩ художници | САЩ писатели | САЩ XX век | САЩ XXI век | музиканти XX век | музиканти XXI век | художници XX век | художници XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе