Начало » Мисли » Майгул Акселсон

Майгул Акселсон

(Majgull Axelsson) (1947)
шведска писателка и журналистка

... нито едно от обвиненията, които ми хвърлят, не е по-лош от тези, които самата аз вечно повтарям на себе си.

Навярно, моето дихание ще замръзне, помислих си аз, и то навярно ще увисне във въздуха, подобно на парче захарен памук.

Тя все още се скиташе през живота, погребана в следващата книга.

От разбитите илюзии понякога е по-болезнено отколкото от счупена челюст.

Истинската доброта е мълчалива. Има много действия, но нито една дума.

Колкото по-ярка е светлината, толкова по-черна е сянката.

Любовта не се нуждае от никакви рационални доводи.

Този, който считат за идиот, в крайна на краищата се вживява в тази роля.

Ако не ти достигат пари за най-доброто, не купувай нищо.

Спомените бързо се износват.

Да забравяш е талант.

Тя вече знаеше, че светът е пълен със сенки.

Плътта сама по себе си е наказание.

Вселената не е мъртва тишина, а тя е сърце.

Кой е казал, че на човек въобще му е нужна истина?

Отсъствието на прошка следва от отсъствието на любов.

Някои сънища и мечти имат свойството да се сбъдват.

Живота е такъв, както се отнасяш към него.

Бъдещето се приближава, неумолимо, като свекърва.

Леглото е дом в домът.

...нито едно от обвиненията, които ми отправят не е по-лошо от тези, които самата аз вечно повтарям на себе си.

Усмихни се на светът и той ще ти се усмихне в отговор.

Истинската доброта е тиха. Тя има много неща за вършене, но нито една дума.

Има празнина, която не може да бъде запълнена. Никога. Без значение как се биете.

Не харесвах особено момчета, които ме харесваха. Те имат лош вкус.

Всички ние сме различни. И в това е нашият ресурс.

Доверие. Откритост. Отзивчивост. Съчувствие. Увереност. Надеждност. Вярност. Защитеност. Думи. Възможно е в някоя друга вселена те да означават нещо.

- Вярвам в Бога - каза той. - Но хората? Защо трябва да се доверявате на хората? Те са способни на всичко.

- Мислиш, че можеш да живееш без любов? Можеш ли да оцелееш? - Ясно е, че можеш. Трябва.

Денят има думи, а нощта има само настроения.

Ние говорехме - дни, седмици, месеци и години но неизменно мълчахме за това, което е изгори най-дълбоки дупки в нас.

Историята на всеки един от нашите животи винаги е историята на онези, които са били преди нас.

Често забравяме, че така наречените закони на природата са само нашите собствени възгледи за реалността, твърде сложни за разбиране.

Винаги ще се намери сърце, което бие за теб.

Има тихи нещастия, за които не можеш да разказваш.

Освен това няма нищо по-скучно от историите за старата любов.

Обичаше сънищата си повече от мислите си, а когато лежиш в леглото и не спиш, не можеш да се отървеш от мислите си.

В моят глас останаха три звука: въздишка - когато ми е удобно, стон - когато ми е неудобно, и животински вой - когато ми е болно.

...няма нищо по-лошо от обяснение на плачещите съпруги и възрастни деца с влажни очи, че няма смисъл да се продължи лечението.

Навярно, аз не съществувам. Какъв е смисълът от човек, който се занимава с куп дела, ако той не съществува.

Животът, каквото и да се каже, в много отношения е справедлив, всеки ще получи това, което заслужават, особено в края.

Наоколо е толкова тихо. Аз съм сама. Светът най-накрая стана надеждно място.

Тъмнината много успокоява. Почти утешава.

Но кой работи за радостта? Те работят, за да получат пари.

Трябва да успееш да видиш колкото е възможно повече, докато ти си още тук на земята.

Този, който не може да говори, не се страхува от нищо.

Приближава нов айсберг, модернистична скулптура с остри зъбци и ярко сини кухини.

Като няма хляб ще се радваш и на коричка.

Не е ли безумно да се опитате да протегнете ръка до миналото?

Колко народ има по света! И всеки от тях е главен герой в своята собствена история.

По някаква причина полицията и социалните работници й се струват същества като приказни язовци, които се възползват от жертвата със смъртоносна хватка и няма да се откажат, докато не чуят как скелетът й е натрошен.

Единственото нещо, което е достатъчно за моята власт, е да не се намесвам. Но може ли това да се нарече власт?

Време е да разберете - време е да разчитате само на себе си!

Плюс това, вечната надежда, която се сбъдва веднъж някога ще се сбъдне отново.

Още от самото начало вярвахме, че е сключен брак, за да скрием тайната си от никого.

Морската повърхност блести, като вода, но почти не се движи и са намира в това особено преходно състояние, което не е нито вода и нито лед.

Музиката означава много за мен. Това са чувства.

Всеки, който влезе в светлината на прожекторите, би трябвало да даде за тази част от себе си - нещо лично и интимно, нещо дълбоко и съкровено.

Никога не се случва точно така, както човек си мисли. Може би по-добре, може би по-зле - но не и така.

Срамувам се от факта, че винаги съм имал две лица и че съм говорил през целия си живот, но не съм се научил да говоря.

...има някаква надеждност в рутината, в думите, които се повтарят всеки ден.

Добре изиграваш ролята си и тогава получаваш други добри роли.

От собствен опит ще ви кажа - когато ви е тежко, по-добре е да поговорите.

Аз желая да разговарям, макар и да не умея да говоря.

Разярена съм от мъже, които са си присвоили правото да управляват жените.

В живота, както и в смъртта му трябваше голяма компания. Това е факт, и нищо не може да се направи.

Отмъщението, между другото, винаги е безсмислено.

Властта е амеба.

Нашето приятелство има някакви граници.

Истинската същност на проблема не се решава с алтернативи.

Да, смея да кажа - бяхме приятели до степен, до която напълно непознати могат да бъдат приятели.

Границата минава там, където започва живота на другият човек...

Наоколо има само глупаци, така че няма нужда да говорите с тях.

Къде е нашето отражение, толкова подобно на нас и в същото време напълно различно?

Баналност, но в нея, както и в други като нея, има зрънце истина.

Те са възпитани до ужас. Никога не повишават тон. Никога не се смеят с цяло гърло. Не бягат. Не лазят. Не фантазира. Само знаят да седят свили колене и да се надяват, че никого не са обезпокоили. Един вид полумъртви.

Миналото е изстрадано и преодоляно, преживяно и останало назад.

Тя просто няма да направи нищо, за да се измъкне от собствения си живот.

Мечтите трябва да се пазят.

Отново затварям очи. Дългът на паметта е отдаден. Аз имам право да забравя.

Една минута беше достатъчна, за да забрави четири месеца копнеж и болка.

Всички мечти се смениха с висши степени на конкретни спомени.

Какво е това прошка, не знае никой, въобще никой на света.

Всичко, което се е случило веднъж и какво може да се случи, се случва сега - едновременно и завинаги.

Тук управлява този, който в своята борба за добро няма да пожали ничии кости.

Ако миналото наистина живее в нас, ако е неразрушимо, то има всичко в това минало. Включително и местата, където нищо не се е случило.

Ние не сме нужни на нашите деца. И недоумявах. На кого тогава въобще сме нужни?

Помилването е по-разбираемо, от прощаването.

Глупостта има ли граници?

Как въобще говорят с тези, които не ги слушат. За какво им говорят?

Не бива да се дразните журналисти напразно, понеже те са злопаметни, като слонове.

Търговията с хора е срамът и позорът на днешният ден.

Знанията се усвояват сами по себе си, нищо трудно, нищо невъзможно.

Много по-трудно е да се разбере защо толкова старателно изкривяваш фактите.

Човешкото име е обективен факт, нали?

Понякога деспотизмът е най-жалък и най-привилегированите понякога заслужават състрадание.

Кръвта - от нейната картина се превръща в нещо като пъзел.

Толкова малко разговаряше, но произнасяше "привет" и "добро утро", "благодаря" и "моля" толкова често, че никой и не забелязваше: всъщност тя мълчи.

Винаги съм се страхувала. Да бъда грозна или твърде красива. Страхувала съм се да се сближа с друг човек.

Езикът в устата е като звяр. Непознат.

Всъщност, тя не чува какво се казва, думите имат време да загубят значението си преди да достигнат тъпанчетата й.

...живях в епоха, която не признаваше мъката, търсеше вместо това проблем. Проблемът е по-прост, изисква само действие, а скръбта трябва да бъде преодоляна.

Този, който замръзва, той не мисли.

Аз съм човек - помисли си тя. Аз съм просто човек сред другите хора. Не трябва повече да бягам. Аз нося собствената си вина. Мога да издържа.

Защо човек задължително е нужно да живее?

Какво щастие е просто да бъдеш.

През дните има думи, а през нощите само настроения...

Когато пишеш, спомените изчезват, а остава само записаното, - а тази вечер действително искаш да съхраниш в паметта.

Близнаците са нещо особено, отделно в буквален смисъл, отделни от всичко останало.

Хората винаги се ядосват, когато разберат, че не са прави.

Ние с нея не престанахме да разговаряме. Ние просто и не започнахме.

Всяка жена на определена възраст трябва да избира между муцуната и задника.

В крайна сметка, тук, на земята, материята е все още твърда и надеждна, а времето все още е същият поток, който тече от началото на живота до своя край.

Мисли само за това, което вършиш.

Тя е свободна. Напълно свободна. Не е нужно нито да следи за времето, нито да готви обед, никого не чака - нито деца, нито пациенти. За първи път от двадесет и повече години тя принадлежи само на себе си.

Накратко, всичко тече. Това обаче отдавна е известно.

Необходимо е да се прощава - дори заради собственото здраве.

Нищо от това не може да бъде обърнато назад: времето не оставя вратички, където можете да се промушите и да промените вече случилото се.

Животът продължава. Той се промени, обърна се и се претърколи, но продължи.

Този, който иска да напусне света, има само един изход. Но си обеща да не мисли за това.

Ти си длъжна да се защитиш. Понеже ти си достойна за защита.

Не можеш да упрекваш човек в това, че той не те разбира.

Хората объркват властта и достъпа до информация.



XX век | XXI век | Швеция | журналисти | писатели |
Швеция журналисти | Швеция писатели | Швеция XX век | Швеция XXI век | журналисти XX век | журналисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе