Начало » Мисли » Луи Жаколио

Луи Жаколио

(фр. Louis Jacolliot) (1837-1890)
френски писател романист

Скромността е похвално чувство, но бъдещето на човек почти винаги зависи от първата крачка, което му дава възможност да напредва от редиците на другите; тази стъпка не идва даром...

Младостта е такъв недостатък, от който хората се поправят всеки ден.

Всъщност, какво може да направи индивидуалната сила против събраната сила и гняв на милиони малки същества?

Океанът, както в буря, така и в затишие, представлява само безформен хаос, където отделните контури са неясни и се сливат в единно общо усещане за неизмеримост.

Хората изчезват, а канцелариите остават.

Никога не бива, без особено основателна причина, да поставя човек в трудно положение между неговата съвест и златото; в повечето случаи съвестта избледнява...

В живота често се случва много незначителни събития да доведат до най-неочаквани и изключително важни резултати.

Има минути, когато даже кроткият човек става безпощаден и неумолим... и забравя всички закони за човеколюбието.

Милосърдието не винаги е родено от човеколюбието, а често се явява следствие на слабост на характера.

Фактите се комбинират помежду си и произтичат един от друг като идеи.

След радост - тъга, след щастие - горчиви разочарования. Такава е съдбата на всички човешки същества.

Свободата е първото благо в живота, въпреки че се оценява само когато се загуби.

От подозрение до сигурност, разстоянието не е по-голямо, отколкото от чашата до устните.

Няма нищо безчестно от това да се откажете от безчестните средства.

Нищо не прояснява мисълта, като примера.

В логиката има свои несъкрушими закони.

Отмъщението е чувство, достъпно за най-малките умове, но способността да се забрави и прости, способността да бъдеш великодушен по време на своя триумф е присъща само на хора с голяма душа.

Между индусите има много честни хора, но аз никога не съм срещал нито един мюсюлманин, на когото може да се довериш...

...и животът им минава от сутрин до вечер, тъй като те мият косата си, къпят се, грижат се за тялото си, ядат сладкиши, карат се малко и си почиват.

Бяха им дадени много библии, но всичко, което можеше да бъде отнето, им беше отнето, а благосъстоянието на страната спадаше, малко по малко, бедността проникнала почти във всяко семейство.

Тялото е роб... То трябва да се подчинява...



XIX век | Франция | романисти | писатели |
Франция романисти | Франция писатели | Франция XIX век | романисти XIX век | писатели XIX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе