Начало » Мисли » Линдън Джонсън

Линдън Джонсън

Линдън Бейнс Джонсън (Lyndon Baines Johnson) (1908-1973)
36-ият президент на САЩ

Когато станеш знаменитост, при теб се появяват удивително много училищни приятели.

Политикът никога не трябва да казва "никога".

Ние трябва да бъдем достатъчно силни, за да спечелим войната, и достатъчно мъдри, за да я избегнем.

Ако двама винаги са съгласни един спрямо друг, значи, мисли само един от тях.

Ако вие влизайки в стаята, не можете да веднага да кажете, кой от присъстващите е за вас и кой е против, означава, че вие не бива да се занимавате с политика.

Аз съм свободен човек, американец, сенатор на Съединените Щати и демократ - именно в тази последователност.

Думите раняват. Но след двадесет годишни сражения в сената аз се радвам да ви съобщя, че думите не убиват.

Рядко мисля за политиката повече от осемнадесет часа на ден.



XX век | САЩ | президенти на САЩ |
САЩ XX век

Кин Войло
За Empistosunh
Коментар #3 от: 27-01-2014, 01:42:27
"Това, което прави живота в България
труден за понасяне, е генералното
безредие, поощрено от феноменалната
ни толерантност към
непоносими безобразия."


Да, всичко това е така!

1/ Генералното безредие се дължи на РАЗНОПОСОЧНОСТТА НА МИСЛЕНЕТО. Това е и причината, поради която някои хора (сиреч - мнозинството) вярват в колективността: демек, трябва да образуваме колектив, другари, зер колективът - при наличие на изрядно лидерство - няма как да не бъде "сплотен" и по никой начин няма да допусне разнобой в становищата (нищо, че другото име на това явление е "диктатура", а също и "тоталитаризъм"). Ако бихме били малко по-еднакви, сигурно ЕДНОПОСОЧНОСТТА НА МИСЛЕНЕТО щеше да ни е подразбиращ се от самосебе си дар, ниспослен нам от Всевишния. Но не би!

Хитлер беше измислил "рецепта за еднаквост" - прочиства се нацията от "чужди компоненти", докато се превърне тя в хомогенна генетична маса (пастет от арийци) и ето ти я предпоставката за еднопосочно мислене и произтичащото от него световно превъзходство (на нацията, расата и т.н.). Но Хитлер беше глупак, който не усети как го прецакаха, като с негова помощ постигнаха няколко ялови цели - (а) поизтребиха няколко дестки милиона "омразни руснаци" (но Русия все пак възкръсна от пепелищата!) и (б) погнаха шепата оцелели евреи към Светите земи (където да се самозалъгват и до днес, че са се оказали печеливши в Дарвиновата надпревара за оцеляване).

2/ Феноменалната толерантност към непоносими безобразия, обаче, се дължи на страх от саморазправата, която логично би последвала евентуалната НЕТОЛЕРАНТНОСТ към безобразията.

Пишещият тези редове имаше един братовчед, с когото заедно бяха отраснали и който му беше като брат още от зората на детството и на двамата. С настъпването на "безкръвните промени" в началото на 90-те години на миналия век братовчедът беше зверски ликвидиран от МУТРИ, защото се беше оказал НЕТОЛЕРАНТЕН към непоносимите мутренски безобразия. (Намляха му костите с арматурни железа и релси!)

Е, на никого не му се мре, нали така? И то по такъв човекоядски и долнопробен начин...

За да се постигне нещо, разбира се, е нужна повече себеотрицателност - както по времето на мускетарите на Дюма, които са прекарвали по 24 часа в денонощието с ръка, обхванала дръжката на шпагата. Но ние искаме да бъдем и цивилизовани хора - да творим, да правим научни открития, да пишем поеми...

А пък ако реши човек да изтрие от лицето на земята МУТРИТЕ, ще се получи ефектът, описан от братя Стругацкие в книгата им "Трудно е да бъдеш Бог". Там литературният протагонист Будах в беседа със самия Господ-Бог стига до извода, че ако анихилираш дадена категория хора с повишена степен на вредност (или непотребност) за обществото, в следващия миг на овакантеното място ще се образува нова категория, която да поеме функциите на отстранените.

Така например, ако намерим начин някак си да изтребим мутрите, от останалите люде, които до този момент не са били мутри, ще се заформи ново мутренско съсловие.

Ако изтребим просяците, проститутките, или крадците, ако ликвидираме мизерствуващите лентяи, ако пратим малограмотните на ограмотяване..., в следващия миг ще се завъдят нови просяци, проститутки, крадци, мързеливци, алкохолици, наркомани, идиоти, и т.н., които да понесат щафетата.

Ако ли пък решим да бъдем екстремални марксисти и лишим богаташите от богатствата им, докарвайки ги до окаяна пролетаризация, мигом част от тези именно, които са докарали това дередже (комисарите на "святата" революция), ще сформират новата богаташка класа.

На това така обрисувано уродство му се казва ЧОВЕШКО ОБЩЕСТВО. Спасението от уродството на обществото е: всеки да стане краен индивидуалист и да не дава шансове на когото и да било да посяга на свещения му индивидуализъм.
Empistosunh
За Кин Войло
Коментар #2 от: 26-01-2014, 00:40:35
У българите вече не остана нито време, нито смисъл за поправка. Ние сме се добутали до някакво дередже, което д-р Михайлов много добре определя като безобразно.
"Средното поколение оцелява в пресата на двойна отговорност – към децата и родителите, в ситуация на несигурност и стрес. Върху това поколение е стоварена основната тежест на времето. Средното поколение е угрижено поколение. Младите бленуват жизнен стандарт в съответствие с широко рекламирания стил на световния консумативен елит. Това поколение е прагматично, малограмотно, силно еротизирано и игрово. Живее предимно във виртуалния свят, с друг код на общуване и други изкушения. Рисково поколение, струва ми се. Това, което прави живота в България труден за понасяне, е генералното безредие, поощрено от феноменалната ни толерантност към непоносими безобразия. В България е допустимо всичко, което се санкционира навсякъде."
(из интервюто на д-р Николай Михайлов)
Та какви адекватни решения би могъл да вземе един народ, в който над 90% от населението му е Неграмотно?! И то да беше само неграмотността, с мед да я намажем. А то нарцистична нагласа, мания за величие, арогантност и злоба + неграмотност. Ето от тези човешки качества черпим всички ние всеки ден. А политиката ни, тя е старата позната: Два вълка и едно агне гласуват какво ще вечерят.
Кин Войло
Скептиците винаги се оказват прави
Коментар #1 от: 24-01-2014, 19:09:03
"Ако двама са съгласни за нещо един с друг,
това значи, че мисли само единият от тях."


Това също тъй означава, че така съгласуваните двама човека образуват КОЛЕКТИВ. За колективния поведенчески стил е характерно, че когато едно нещо е колектив, винаги се откроява един индивид, който е лидер и който поема всички отговорности, взема решения, предвижда... Другите (или другият - ако в комбината са само двама) го удрят/удря на безхаберие, мързел и глезотия - на принципа "Щом е безнаказано да бъда безхаберен, защо пък не!"

При едно общество, състоящо се от индивидуалисти обаче, всеки би бил принуден да бъде лидер сам на себе си или - в противен случай - да загине. Така би се осъществявал Дарвиновия естествен подбор.

Критиците на социализма - и изобщо на който да е вид социална политика на една държавна система - изтъкват погрешно, че порокът на социализма се бил коренял в готовността да се дава шанс на всеки "сульо и пульо", което за некадърниците и мързеливците било добре дошло, защото им позволявало някакъв, макар и мизерен, но лесен живот.

...Но ако системата, колкото и да е социална, е добре замислена, тя би могла да се справи с некадърниците и мързеливците, като ги елиминира.

За съжаление обаче, никоя система не може да се справи с поляризацията между тези, които имат лидерски амбиции, и останалите, които са лишени от такива.

Демокрацията, каквато ни я пропагандират през последния четвърт век, прави точно това: периодично кара всички онези, които искат някой друг да мисли вместо тях, да се събират при избирателните урни и да посочват кой искат да им бъде лидер. ...Само и само за да има някой, който да ги разтовари от необходимостта да раздвижват био-импулсите по протежение на собствените си мозъчни неврони.

А и кандидати за лидерски постове винаги се намират... Голям гювеч е!

Порокът на социализма, подлежащ на критика, следователно би трябвало да носи названието "колектив", а не "равен шанс за всички".

Принципът "равен шанс за всички" се осмисля напълно, особено ако - измежду въпросните ВСИЧКИ - някои заслужават в по-голяма степен равен шанс, защото са ощетени по силата на инцидентно придобита инвалидност, хронически заболявания, или неизбежна старост. Все неща, за които те не носят лична вина. В това отношение Великобритания е безупречен пример, а Америка - точно обратното. Това обаче, няма нищо с понятията "капитализъм" и "социализъм", а с понятията "диващина" и "цивилизованост".

Капитализмът би могъл да бъде дивашки и за това е лесно да се посочат примери.

Социализмът, в своите най-екстремални форми също може да бъде диващина. Достатъчно е да се обяви една категория хора за елит (например "арийци") и върху нея да се изсипе рогът на изобилието от "равни шансове", докато за тези, който са изключени от елита, въобще да не става и дума. Получава се елитар-социализъм (например, "национал-социализъм", където измисленият "национал" е "арийски")...

Докато в недалечното минало скептиците на "соца" наричаха въпросната система "капитализъм, който се преструва на социализъм", днес скептиците на новия "демократичен" световен ред наричат новоизобретения стил на поляризация "социализъм, който се преструва на капитализъм".

Скептиците винаги се оказват прави.
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе