Начало » Мисли » Леонардо ди Каприо

Леонардо ди Каприо

Леонардо Вилхелм ди Каприо (Leonardo Wilhelm DiCaprio) (1974)
американски актьор и продуцент

Знаете ли, какво научих, докато играх Гетсби? Той е притежавал огромният дар да се надява. Аз мисля, че всички се нуждаем от това - от надежда. Навярно, Гетсби не се е вписвал напълно в реалноста, но мнозина, в това число и аз, също не се вписваме особено.

Вярвам, че още е възможно да се спаси нашата планета и всичките й обитатели.

Важно е да помниш: всеки път, когато купуваш нещо, ти на сто процента поддържаш политиката на тази компания, която е произвела тази вещ.

Повече от всичко на света ми се иска да стана безотговорен идиот, каквито се явяват много от моите приятели. Но когато мисля за последствията от такова поведение, разбира че едва ли мога да си го позволя.

Не обичам училището - там те заставят да се съсредоточаваш в това, което не искаш да знаеш.

Винаги се стреми към истината.

Като цяло, ми се нрави, как е устроен светът.

Ако нямаш свои цели в живота, то работи за този, у когото има.

Аз прекарах доволно много време в Африка и видях, с какви проблеми се сблъскват там хората. След това, когато се прибрах у дома, аз разбрах, че повече не желая да слушам нито за един проблем, който безпокои хората от моята среда.

Мисля си, че главният проблем на Америка е в това, че тя се опитва да установи своите порядки в страни, за които тя не знае абсолютно нищо.

Радостта от славата идва твърде бързо и ти разбираш, че главната награда не е в това, че те познават на улицата на всеки мол, а в това, че твоите филми ще останат след смъртта ти.

Не мисля, че трябва да се мразят папараците. Разбира се, това е нахлуване в личният живот. Но можеше да съм болен както някои холивудски звезди, които могат с часове да говорят за това, как ненавиждат папараците, едновременно с това винаги радвайки се, когато ги снимат в жълтите вестници заедно с красавици с буйна грива.

Струва ми се, че най-големият проблем в днешния ден е проблемът как хората да консумират по-малко.

Хората, които са ме обкръжавали в детството, често не бяха от най-приятните, но затова именно аз съм един вид "закален".

Аз нямам никакви политически стремежи, и до смърт ме плашат хора, които имат.

Направих всичко, което исках, и в същото време успях да държа глава на раменете си. Е, как да не се радвам на това?

Африка е едно от последните места, където все още успявам да запазя анонимност.

За разлика от много актьори, съдбата ми не е определена от детството. Израснах в бедняшките квартали на Холивуд и си помислих, че ще порасна луд.

На мен ми се иска да мисля, че документалният филм няма режисьор, понеже неговият режисьор е Бог.

Не толкова отдавна киното навърши сто години. Но ако се замислите, през последните сто години стотна част от това, което можеше да се направи, не беше направено в киното.

Подозирам, че е доста трудно да си сам.

Славата е като универсален пропуск: отиваш там, където искаш.

Аз имам не толкова много страхове: акули, пришълци и глобално затопляне.

НЕ разбирам защо днес толкова малко хора правят филми. Наистина, сега всеки може да купи цифрова камера и да уреди павилион за снимане в гаража.



XX век | XXI век | САЩ | актьори | продуценти |
САЩ актьори | САЩ продуценти | САЩ XX век | САЩ XXI век | актьори XX век | актьори XXI век | продуценти XX век | продуценти XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе