Латински сентенции - V
Vacua (inania) vasa plurinum sonant - Празен съд силно дрънчи.
Vade mecum - Върви с мене.
Vae misero mihi! (Terentius) - Тежко на нещастния! (Теренций)
Vae soli! - Тежко на самотния!
Vae victis! - Тежко на победените! (възклицание на Брен - предводител на галското племе сенони)
Vale! - Бъди здрав! Сбогом!
Vale et me ama - Сбогом и ме обичай.
Vale et memor sis mei - Сбогом и ме помни.
Valeant cives mei, sint incolumes, sint florentes, sint beati! - Нека моите земляци бъдат здрави, цъфтящи, щастливи!
Valeant curae! - Сбогом грижи!
Valetudo bonum optimum - Здравето е най-голямото благо.
Valetudo mala corpus, non animum tenet (Seneca) - Болестта измъчва тялото, а не душата (Сенека).
Vana sine viribus ira (Livius) - Гневът без сила е напразен (Ливий).
Vanam gloriam qui spreverit, veram habebit - Който пренебрегне лъжливата слава, ще намери истинската.
Vanitas vanitatum et omnia vanitas - Суета на суетите и всичко е суета.
Varia - Разно.
Variatio (varietas) delectat - Разнообразието забавлява.
Varium et mutabile semper femina (Vergilius) - Непостоянна и променлива е винаги жената (Вергилий).
Vel optima nomina non appellando fiunt mala (Horatius) - Дори най-славните имена се забравят, ако не се спомнят (Хораций).
Vel sapientissimus errare potest - Дори най-умният може да сбърка.
Velox consilium sequitur poenitentia (Syrus) - След прибързаното решение следва разкаяние (Сир).
Veni, vidi, vici - Дойдох, видях, победих (така Юлий Цезар известил за победата си при Зела).
Venia dignus est humanus error - Човешката грешка заслужава прошка.
Veniet tempus, quo posteri nostri tam aperta nos nescisse mirentur - Ще дойде време, когато нашите потомци ще се учудват, че не сме знаели толкова очевидни неща.
Venter caret auribus (Seneca) - Животът няма уши (не можеш да запълниш живота с думи) (Сенека).
Ventis loqueris - Говориш на вятъра.
Ventrem nimis replere nocet (Celsus) - Прекаленото пълнене на стомаха вреди (Целс).
Ver, aestas, hiems, redit annus in annum; omnia cum redeunt, homini sua non redit aetas! - Пролетта, лятото, есента и зимата се връщат всяка година, всичко се връща, но годините си отиват безвъзвратно.
Ver hiemem sequitur, sequitur post triste serenum - След зимата идва пролет, след тъгата - радост.
Vera incessu patuit dea (Vergilius) - Походката издава в нея истинска богиня (Вергилий).
Vera ornamenta matronarum pudicitia, non vestes (Iustinus) - Истинско украшение за жената е срамежливостта, а не дрехата (Юстин).
Verae amicitiae sempiternae sunt - Истинската дружба е вечна.
Verba cutem non laniant - Думите не разрязват кожата.
Verba docent (movent), exempla trahunt - Думите учат, а примерите увличат.
Verba magistri - Думи на учител (на авторитетен човек).
Verba non sunt verbera - Думите не са бичуване.
Verba nullo pretio emuntur - Не можеш да купиш за никаква цена думите.
Verba veritatis - Думи на истина.
Verba volant, scripta manent - Думите отлитат, писаното остава.
Verbatim et litteratim - Дословно и буквално.
Verbis et nummis utendum est - Думите трябва да се използват като парите (икономично).
Verbum nobile - Честна дума.
Verbum nobile debet esse stabile - Честната дума трябва да бъде сдържана.
Vere scire est per causas scire - Истинското знание е опознаване на причината.
Veritas nimis saepe laborat, exstinguitur numquam - Истината често бива безпомощна, но никога не загива.
Veritas vitae est viaticum carissimum - Истината е най-доброто нещо по пътя на живота.
Veritatem dies aperit (Seneca) - Времето разкрива истината (Сенека).
Veritatis simplex oratio - Речта на истината е проста.
Verte (vertatur) - Обърни, виж на другата страна.
Verum consilium, quod initio auditu grave est, postea fit iucundum - Искреният съвет, който отначало е неприятен за слуха, след това става приятен.
Verum est, ut bonos boni diligant - Истина е, че честните хора обичат честните.
Verum plus uno esse non potest - Не може да има повече от една истина.
Vestigia semper adora (Statius) - Почитай винаги следите на миналото (Стаций).
Vestigia terrent (Aesopus) - Следите плашат (следите на нещастните предшественици) (Езоп).
Vestis virum reddit (Quintilianus) - Дрехата издава човека (Квинтилиан).
Veterrimus homini optimus amicus est (Plautus) - Най-старият приятел е най-добър за човека (Плавт).
Veto - Забранявам.
Vetus amor non sentit rubiginem - Старата любов не ръждясва.
Via - По този път; през (върху писма и товари за посочване на направление).
Vi et armis - Със сила и оръжие.
Vi opprimi in bona causa est melius, quam malae cedere (Cicero) - Да загинеш от насилие в честно дело е по-добре, отколкото да отстъпиш пред злото (Цицерон).
Via mala - Труден път; лош път.
Via sacra - Свещен път (правилен път).
Via trita via tuta - Прокараният път е безопасен.
Vice versa - Обратно; в обратно направление.
Vicinus bonus ingens bonum - Добрият съсед е голямо благо.
Vicinus malus ingens malum - Лошият съсед е голямо нещастие.
Video lupum - Виждам вълка ("за вълка говорим, а той в кошарата").
Videte et applaudite! - Гледайте и ръкопляскайте!
Vile donum, vilis gracia - Малък подарък, малка благодарност.
Vile est, quod licet - Евтино се цени това, което е достъпно.
Vilius argentum est auro, virtutibus aurum (Horatius) - Среброто е по-евтино от злато, златото е по-евтино от добродетелта (Хораций).
Vim vi repellere fas est - Позволено е да се отблъсква силата със сила.
Vincere et victoria uti non idem est - Да побеждаваш и да се ползваш от победата не е едно и също нещо.
Vincere scis, Hannibal; victoria uti nescis - Умееш да побеждаваш, Ханибале, но не умееш да се ползваш от победата (думи на картагенския пълководец Махарбал към Ханибал, който не съумял да използва победата при Кана).
Vincula da linguae vel tibi vincla dabit - Вържи езика си иначе той ще те върже.
Vincuntur molli pectora dura prece (Tibullus) - Ласкавата молба побеждава жестоките сърца (Тибул).
Vindicta hominem sceleratum aliquando consequetur - Отмъщението настига някога престъпника.
Viribus unitis - С общи усилия.
Viribus unitis res parvae crescunt - С обединението на усилията растат и малките дела.
Virtus amicitiam et gignit et continet - Честността ражда дружба и я поддържа.
Virtus nihil expetit praemii - Честността не иска награда.
Virtus nobilitat - Честността облагородява.
Virtus omni loco nascitur - Честността се ражда навсякъде.
Virtus sola homines beatos reddit - Само честността прави хората щастливи.
Virtute duce comite fortuna (Cicero) - Храбростта води, а щастието върви заедно (Цицерон).
Virtute et exemplo - С храброст и пример.
Virtute et ingenio - С храброст и ум.
Virtuti in bello - За храброст по време на война.
Virtuti militari - За воинска доблест.
Virtutis fortuna comes - Спътник на смелостта е щастието.
Vis consilii expers mole ruit sua (Horatius) - Сила без ум пада под тежестта на собственото си тегло (Хораций).
Vis mediatrix naturae - Лекуващата сила на природата.
Vita sine libertate nihil - Животът без свобода е нищо.
Vita sine litteris mors est - Животът без наука е смърт.
Vita somnium breve - Животът е кратък сън.
Vitae brevis est cursus, gloriae sempiternus - Животът е кратък, но славата е дълготрайна.
Vitae sal amicitia - Дружбата е солта на живота.
Vitae via virtus - Честността е път в живота.
Vitam impendere vero (Ювенал ">Iuvenalis) - Да посвещаваш живота си на истината (Ювенал).
Vitia sine praeceptore discuntur (Seneca) - На лоши постъпки се учим без учител (Сенека).
Vitiis sine nemo nascitur (Horatius) - Никой не се ражда без пороци (Хораций).
Viva voce - С живо слово (устно).
Viva vox docet (Plinius) - Живото слово учи (Плиний).
Vivat nostra civitas, vivat, crescat, floreat! - Да живее нашата държава, да живее, да се развива, да процъфтява!
Vive valeque - Живей и бъди здрав (заключителна формулировка в антично приятелско писмо).
Vivere est cogitare (Cicero) - Да живееш значи да мислиш (Цицерон).
Vivere est militare (Seneca) - Да живееш значи да се бориш (Сенека).
Vivere in diem - Да живееш в един ден.
Vivere memento! - Помни за живота!
Volens - nolens - Волю-неволю.
Volentem ducunt fata, nolentem trahunt (Seneca) - Съдбата води желаещия, а нежелаещия го влачи (Сенека).
Volenti (voluntario) nihil difficile - За желаещия няма нищо трудно.
Voluntas est superior intellectu (Скот) - Силната воля стои по-високо от разума (Скот).
Voluntas populi suprema lex est - Волята на народа е най-големият закон.
Voluptas e difficili data dulcissima est (Syrus) - Удовлетворението, постигнато с труд, е най-приятно (Сир).
Vox clamantis in deserto - Глас на викащия в пустинята.
Vox faucibus haesit (Vergilius) - Гласът заседна в гърлото (за означаване на силно учудване, уплаха и подобни) (Вергилий).
Vox populi, vox dei (Homerus) - Глас народен, глас божи (Омир).
Vox, vox, praeterea nihil - Думи, думи и нищо повече.
Vox unius, vox nullius - Един глас не е никакъв глас.
Vulgo - Обикновено, в просторечието.
Vulgus pessimus rerum interpres (Seneca) - Тълпата е най-лошият съдия (Сенека).
Vulnerant omnes, ultima necat - Всички раняват, последната убива (надпис върху стари часовници).
Vulpes pilum mutat, non mores (Suetonius) - Лисицата си сменя козината, но не и нрава (Светоний).
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте коментари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Вие сте в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции,
Целия сайт
Коментар #1 от: 21-11-2009, 15:19:36