Латински сентенции - S
Saeculorum novus nascitur ordo (Vergilius) - Времето ражда нов ред (Вергилий).
Saepe est etiam sub palliolo sordido sapientia (Cicero) - Често под бедния плащ се крие мъдрост (Цицерон).
Saepe mora est melior - Често забавянето е по-добро.
Saepe nihil inimicus homini, quam sibi ipse (Cicero) - Често човек няма друг враг, освен самия себе си (Цицерон).
Saepe stylum vertas (Horatius) - Често обръщай стила (обработвай това, което пишеш) (Хораций).
Saepe summa ingenia in occulto latent - Често големите таланти остават в сянка.
Saepe tacens vocem verbaque vultus habet - Често мълчаливият облик има глас и думи.
Sagitta interdum resiliens percuit dirigentem - Понякога отскачащата назад стрела убива този, който я е пуснал.
Salus aegroti suprema lex medicorum - Здравето на болния е най-големия закон за лекарите.
Salus populi - suprema lex (Cicero) - Благото на народа е най-големият закон (Цицерон).
Salus publica (rei publicae) - suprema lex - Общественото благо - най-голям закон.
Salve! - Здравей!
Salvo errore et omissione - Без грешки и пропуск.
Salvo honore - Без вреда за честта.
Sancta sanctorum - Светая светих.
Sapere aude! (Horatius) - Осмели се да бъдеш умен! (Хораций)
Sapiens bonum fert modice, fortiter malum (Varro) - Мъдрецът понася щастието сдържано, а нещастието - мъжествено (Вар).
Sapiens ipse fingit fortunam sibi - Умният сам си създава щастие.
Sapiens nil affirmat, quod nonn probet - Умният нищо не твърди без доказателство.
Sapienti sat (Plautus) - За умния е достатъчно (казаното) (Плавт).
Sapientia felicitas - Мъдростта е щастие.
Sapientia prima stultitia caruisse - Начало на мъдростта е липсата на глупост.
Sapientia vino obumbratur (Plinius) - Умът се помрачава от виното (Плиний).
Sapientis animus numquam tumet - Умният никога не се възгордява.
Sapientis est mutare consilium - Умният не се срамува да измени мнението си.
Satis eloquentiae, sapientiae parum (Sallustius) - Красноречие достатъчно, ум малко (за заговорника Катилина) (Салустий).
Satius est sero te quam numquam discere - По-добре е да се учиш късно, отколкото никога.
Satis verborum - Достатъчно думи.
Satur (plenus) venter non studet libenter - Пълният корем не се учи с желание.
Scientia difficilis, sed fructuosa - Знанието е трудно, но е плодотворно.
Scientia nihil est quam veritatis imago - Знанието не е нищо друго, освен отражение на истината.
Scientia potientia est - Знанието е сила.
Scilicet - Разбира се; а именно, тоест.
Scilicet ut fulvum spectatur in ignibus aurum, tempore sic duro est inspicienda fides (Ovidius) - Както жълтото злато се изпитва с огън, така и верността може да се познае в трудно време (Овидий).
Scio me nihil scire (Socrates) - Зная, че нищо не зная (Сократ).
Scopae recentiores semper meliores - Новите метли са винаги по-добри.
Scribendo scribere, dicendo dicere discis - Пишейки , се учиш да пишеш, а разговаряйки - да говориш.
Secreto amicos admone, lauda palam (Syrus) - Увещавай приятелите си насаме, а ги хвали публично (Сир).
Secundae res neglegentiam creant - Успехът води към лекомислие.
Seditio civium hostium est occasio (Syrus) - Несъгласието на гражданите е удобен случай за враговете (Сир).
Semel scriptum, decies lectum - Един път написано, десет пъти прочетено.
Semper avarus eget - Скъперникът винаги изпитва нужда.
Semper idem - Винаги същият; винаги същото.
Semper tiro - Винаги новак.
Senectutem ut adipiscantur, omnes optat, eandem accusant adepti - Всички искат да доживеят до старостта, а като доживеят, се оплакват от нея.
Senex laudator temporis acti (Horatius) - Старецът е хвалител на миналото време (Хораций).
Senior - Старши.
Seniores priores - Старшите имат предимство.
Sensus - Усещане, чувство.
Sera nunquam est ad bonos mores via - Пътят към честния живот никога не е късен.
Sera parsimonia in fundo est - Късно е да бъдеш пестелив, когато се вижда дъното.
Sereno quoque coelo aliquando tonat - Понякога пада гръм и от ясно небе.
Sermo mollis frangit iram - Спокойният разговор обезврежда гнева.
Sero recusat ferre, qui subiit, iugum (Seneca) - Късно е да се отказва да носи ярема този, който го е поел върху себе си (Сенека).
Sero (tarde) venientibus ossa - На късно дошлите - кокали (така римляните поздравявали закъснелите гости).
Serum est cavendi tempus in mediis malis (Seneca) - Късно е да се предпазваш в разгара на нещастието (Сенека).
Servitus est postremum malorum omnium - Неволята е най-голямото нещастие.
Sic! - Така! (в скоби или в полето показва важността на дадено място в текста или изразява иронично отношение на автора).
Si cupias pacem, linguam compesce loquacem! - Ако се стремиш към покой, обуздавай бъбривия си език!
Si duo faciunt idem, non est idem - Ако двама правят едно и също нещо, не е едно и също нещо.
Si finis bonus, laudabile totum - Ако краят е добър, всичко е похвално.
Si licet parva componere magnis (Vergilius) - Ако може да се сравни малкото с голямото (Вергилий).
Silentium - Мълчание, безмълвие.
Silentium Universi - Мълчание на Вселената (израз, с който се обозначава недостигането до Земята на сигнали от предполагаеми извънземни цивилизации).
Sine ano - Без посочване на годината (на издаване на книга и т.н.).
Sine loco - Без посочване на мястото (на издаване на книга и т.н.).
Si omnes consentiunt, ego non dissentio (Шилер) - Ако всички са съгласни, и аз не възразявам (Шилер).
Si parva licet componere magis (Vergilius) - Ако може да се сравняват малки с велики неща (Хораций)
Si res firma est, itidem firmi amici sunt: si res labat, itidem amici conlabascunt (Plautus) - Ако твоето положение е надеждно, и приятелите са верни, ако се разклати, и приятелите се разбягват (Плавт).
Si sapis, sis apis (Seneca) - Ако си умен, бъди трудолюбив като пчела (Сенека).
Siste, viator! - Спри, пътнико!
Si tacuisses, philosophus mansisses (Boetius) - Ако беше мълчал, можеше да минеш за философ (нямаше да разберат, че си глупав) (Боеций).
Si vis amari, ama! (Seneca) - Ако искаш да те обичат, обичай! (Сенека).
Si vis me flere, dolendum est primum ipsi tibi (Horatius) - Ако искаш да заплача, започни да плачеш първи (Хораций).
Si vis pacem, para pacem! - Ако искаш мир, готви мир!
Si vis vincere, disce pati - Ако искаш да побеждаваш, научи се на търпеливост.
Si vivis Romae, Romano vivito more - Ако живееш в Рим, живей по римските обичаи.
Sibi bene facit, qui bene facit amico - Прави добро на себе си този, който прави добро на приятеля си.
Sibi parat malum, qui alteri parat - На себе си готви нещастие този, който го готви на друг.
Sic fata tulere - Така желае съдбата.
Sic itur ad astra (Vergilius) - Така вървят към звездите (по този път се върви към славата) (Вергилий).
Sic transit gloria mundi - Така преминава световната слава.
Sic volo, sic iubeo; sit pro ratione voluntas (Iuvenalis) - Така искам, така заповядвам; вместо довод да бъде моята воля (Ювенал).
Sigillatim mortales, cunctim perpetui (Apuleius) - Сам човек е смъртен, но заедно хората са вечни (Апулей).
Silendo nemo peccat - Който мълчи, не греши.
Silentium videtur confessio - Мълчанието се смята за съгласие.
Similia similibus curantur - Подобното се лекува с подобно.
Similis simili gaudet - Подобният на подобно се радва.
Simplex sigillum veri - Простотата е признак на искреност.
Simul consilium cum re amisisti? (Terentius) - Нима с парите си загубил и разсъдъка си? (Теренций)
Simulans amicum inimicus inimicissimus (Syrus) - Най-опасен е този враг, който се прави на приятел (Сир).
Simulatum nihil diuturnum - Заблудата не е нещо дълготрайно.
Sine amicitia vita nulla est (Cicero) - Без дружба животът е нищо (Цицерон).
Sine ira et studio (Tacitus) - Без гняв и пристрастие (обективно) (Тацит).
Sine labore non erit panis in ore - Без труд няма да има хляб в устата .
Sine macula et ruga - Без петно и черта (чисто).
Sine mora - Без задръжка (веднага).
Sine prece, sine pretio, sine poculo - Без молба, без подкуп, без пиене.
Sint ut sunt aut non sint - Да остане така, както си е, или изобщо да не бъде.
Sit modus in rebus! (Horatius) - Да има мярка в нещата! (Хораций)
Sit tibi (ei) terra levis - Нека ти (и) бъде лека пръстта (надгробен надпис)
Sit venia verbo - Нека ми бъде позволено да кажа.
Si vis pacem, para bellum - Ако искаш мир, готви се за война.
Sisyphi saxum versare (volvere) - Търкаля камъка Сизиф (върши се тежка, но напразна работа).
Sol lucet omnibus (Petronius) - Слънцето свети за всички (Петроний).
Sol ubique triumphat - Слънцето тържествува навсякъде.
Solet hora, quod multi anni abstulerint, reddere (Syrus) - Един час може да върне това, което много години са взели (Сир).
Soli hoc sapienti contigit, ut nihil faciat invitus (Cicero) - Само мъдрецът успява да прави всичко съобразно волята си (Цицерон).
Solus cum sola non cogitabuntur orare "Pater noster" - Той и тя насаме няма да си помислят да пеят "Татко наш".
Somni, cibi, potus, venus omnia moderata sint (Hippocrates) - Сън, храна, пиене, любов - всичко да бъде с мярка (Хипократ).
Species decipit - Външността е лъжлива.
Spectatum veniunt, veniunt spectentur ut ipsar (Ovidius) - Идват да погледат и себе си да покажат (Овидий).
Spes bona confirmat animos datque vires - Добрата надежда укрепва духа и дава сили.
Spes est salutis, ubi hominem obiurgat pudor (Syrus) - Има надежда за спасение, ако у човека се обажда чувството за срам(Сир).
Spes est ultimum adversarum rerum solatium (Seneca) - Надеждата е последната утеха в нещастието (Сенека).
Spes sibi quisque - Всеки вярва на себе си.
Spes somnium vigilantium - Надеждата е сън наяве.
Spiritus - Душа, дух; спирт.
Sponte sua, sine lege - По собствена подбуда, без закон.
Stat ei in corde silex (Tibullus) - Сърцето му е от кремък (Тибул).
Stat sua cuique dies (Vergilius) - Всеки го очаква неговия ден (Вергилий).
Status in statu - Държава в държавата.
Status quo - Съществуващо положение.
Status quo ante - Предишно положение.
Studium rerum novarum - Страст към новото.
Stultitia prae se fert pudorem (Terentius) - Глупостта често се крие зад скромността (Теренций).
Stultorum plena sunt omnia (Cicero) - Глупаци има много навсякъде.
Stultum imperare reliquis, qui nescit sibi (Syrus) - Глупаво е да заповядваш на другите, ако не можеш да ръководиш себе си (Сир).
Sua cuique fortuna in manu est - На всеки съдбата е в ръцете му.
Sua sponte - По собствена воля.
Sua sunt cuique vitia - Всеки си има свои недостатъци.
Suaviter in modo, fortiter in re - Меко по форма, решително на дело.
Sub alia forma - В друг вид; в друга форма.
Spiritus - Душа, дух; спирт.
Sub conditione - Под условие.
Sub fide nobili - Под честна дума.
Sub Iove - Под Юпитер (под открито небе)
Sub rosa - Под розата (тайно).
Sub specie aeternitatis (Спиноза) - От гледна точка на вечността (Спиноза).
Sub voce - Под словото.
Sublata causa, tollitur morbus (effectus) - Отстрани причината, тогава ще мине болестта (следствието).
Sui generis - Своеобразен.
Sum, quod eris, quod es, ante fui - Аз съм това, което ще бъдеш, което си, аз бях преди (епитафия).
Stultum est timere, quod vitari non potest (Syrus) - Глупаво е да се страхуваш от това, което не можеш да избегнеш (Сир).
Summa sedes non capit duos (Seneca) - На най-високото положение няма двама (Сенека).
Summa summarum - Сума на сумите (своеобразен).
Summum bonum medicinae sanitas - Най-високото благо на медицината е здравето.
Summum ius, summa inuria (Cicero) - Най-висшето право е най-висша несправедливост. (Цицерон)
Sunt verba et voces praeteraeque nihil - Думи, звуци и нищо повече.
Sunt certi denique fines - Навсякъде има някакви граници.
Suo tempore - В своето време.
Superflua non nocet - Излишното няма да навреди.
Surdo fabulam narrare - Да разказваш басня на глухия.
Sursum cordа! - Горе сърцето! (не губи присъствие на духа)
Sus Minervam docet (Plutarchus) - Свинята учи Минерва (Плавт).
Sustine et abstine! - Търпи и се въздържай! (девиз на стоиците)
Suum quique est decor (Quintilianus) - За всеки е характерна собствена прелест (Квинтилиан).
Suum cuique placet (Plinius) - Всеки харесва нещо свое (Плиний).
Suum quisque iudicium habet (Suetonius) - Всеки има свое съждение (Светоний).
Предишен:
Следващ:
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Добре дошли в сайта за мисли, афоризми, латински сентенции,
