Начало » Мисли » Кир Буличов

Кир Буличов

(Кир Булычёв) истинско име Игорь Всеволодович Можейко (1934-2003)
руски писател, журналист, учен и пътешественик

Винаги е нужно да помниш, че живота свършва.

Когато човек плаче това все още не означава, че трябва незабавно да го утешаваш. Плачът е интимно действие.

Всяка романтика не издържа на ярка светлина.

Както и е установено в интелигентните спорове в нашата страна, до истината още никой не се е докопал, понеже същността на руският спор се състои не в достигане на истината, а доказателство за своята правота.

Никога не се връщай на място, където си изпитал щастие или си срещнал любов. Защото в такъв случай ще постигнеш горчиво разочарование.

Ако не познаваш човек е трудно да познаеш възрастта по гласът му. Гласът остарява по-рано от неговия собственик. Или дълго остава млад.

Силата на белия лист, на който човек иска да изрази мисли или образи които го изпълват е невероятна.

Представете си трагедията на човек, който цял живот е гледал на звездите, а след това е попаднал в гора, където няма звезди, и освен това е ослепял.

При всички изплашени хора има развито въображение.

Много глупаво е да чакаш, понеже това е най-обикновеното и най-неправилното занятие. Трябва да живееш така, че съвсем да не чакаш.

Религията им е първобитна. Те одушевяват силата на природата. Още не са достигнали до концепцията на бог в човешки облик. Затова ние не можем да бъдем богове за тях.

Има хора, които умеят да командват. Това е призвание.

Ако хората нямат хартия, те участ историята наизуст, - каза той. -Без истории хората престават да бъдат хора.

... дори смъртта на човек не е толкова ужасна, ако знае за продължаването на собствения си вид. Смъртта става окончателна в този момент, когато не само вие сте изгубени с нея, но и всичко, което ви е свързало с живота.

Но все пак ще бъдем в ръцете на закона на деградацията. Или ние сме част от човечеството и ценим знанията му, или сме диваци.

Дължината на пътя зависи от теглото на чантата ви днес.

... голямо щастие е, че има ръце в света, които могат да ви помагат.

Всяко ненамеса е само нов вид намеса, често само по-лицемерна, тъй като не е намеса също е необходима за някого.

Където се появи човек, природата се превръща в обкръжаваща среда.

Винаги е полезно да мислиш.

И защо само някои хора се хвалят със своето образование, когато не е в програмата!

А традицията е това, което не е нужно на никого, но от което е трудно да се откажеш.

Не е ли все едно, на колко години е човек, ако той знае работата си?

Истината винаги побеждава в края, но, ако ние не и помогнем, тя може да победи твърде късно.

Ние сме безсилни да преодолеем инерцията на родителските стереотипи.

Пригответе се за ужасна смърт, незначителни парчета от протоплазма.

Смисъла на истинската цивилизация е хуманизмът.

Аз не мога да лъжа. Аз мога да греша.

Времената се менят. Променят се и нравите и модата, и не винаги към по-лошо.

Андрей е свикнал да следва съветите на опитните хора. Към средата на живота разбираш, че любопитството всъщност е лошо, особено на непознато място.

Докато при нас няма изобилие, ние ще го компенсираме със справедливост.

Още никой не е загубил от добри намерения.

Обичам нови планети. Първо, пълна тъмнина. Като че ли току-що сте родени. И тогава започваш да свикваш с този свят. И става по-светло.

За критерий на цивилизоваността на света трябва да служи именно чувството за хумор.

При всеки човек в живота има своя сложност. И колкото по-голяма е личноста, толкова по-драматична е сложноста.

Никой не се нуждае от истината. На всеки е нужна храна.

Всяко господство може да бъде запазено само със закона.

В тази жена имаше интуиция. А може би, опит.

Не разбираш ли, че никой не се нуждае от нещастие? От това се разваля настроението.

Всички ние мислим за бъдещето, страхуваме се и се надяваме. Иначе преставаме да бъдем хора.

За естествоизпитателя е полезно първо да мисли, а след това да изпитва.

Завоевателите сами си изобретяват морала.

- Опасно е да бъдеш бог... - Опасно е да се мислиш за бог.

- На къде е изток? - Изток винаги е там, от където изгрява слънцето.

- Ти си идеалист, Боря. Късче хлеб днес е по-нужно от абстрактни ананаси.

- Тогава по-добре смърт, каза Сали убедено. - Смъртта никога не е по-добре.

Повечето от моите приятели са интелектуалци и затова те не разбират нищо в живота.

Научи се да чуваш истината, и въобще да се научиш да слушаш. Ние покоряваме космосът, а не сме се научили да уважаваме другите.

Но дългът е над любовта. А това е отличителна черта на нордическият характер.

Хората са врагове на времето. Те го изхвърлят, мъчат, убиват и тъпчат.

Винаги сме раздразнени от това, към което не можем да се приспособим.

Това е загадка, а на света няма нищо по-интересно от разгаданите загадки.

През целия си живот давах надежда. Но не повече.

Човек започва да мисли, когато му е лошо и студено.

С нея всичко е просто. Тя е лош човек, но и не претендира, че е добра.

Трябва да сме внимателни - изборите ще бъдат скоро и не бихме искали опозицията да повтори отново, че стреляме по противниците си.

Началството винаги е загрижено повече за икономия на средства, отколкото за достижения в работата. Чиновника остава чиновник и в бъдещето.

Хората от тази планета са толкова убедени вегетарианци, че при думата "котлет" понякога припадат.

Той не разбира, че не принадлежи на себе си. Че има моменти в живота, когато човек няма право да принадлежи само на себе си. Случва се тогава, когато от неговите действия зависи съдбата на други хора.

Този свят никога няма да бъде такъв, какъвто е бил до идването на човека.

Разликата между завоевателите се състои само продължителността на успехите им.

Всичко сложно се състои от прости неща.

Всички революционери, както и да се държат, оправдават делата си с любовта към народа.

- Защо да чета мисли? - повтори тя. - На лицето ви е изписано всичко. - Всичко? - Даже твърде много.

Главата ми ме болеше толкова много, че исках да я развъртя и да живея малко без глава.

Вселената във всичките и варианти и отклонения въпреки това остава един организъм, мащабите и смисъла на който не ни е дадено да осъзнаваме.

Най-висшето наказание на мислещото същество е самотата. Вие сте заобиколени от приличащи си, но не подобни.

- Хората са царе на природата! - Само животните не знаят за това, понеже са неграмотни.

Има мъже, които трябва да се утешават. Значително по-рядко срещани са такива, които могат да те защитят и утешат.

Постъпките е най-добре да се правят, когато има кой да оцени тяхното благородство.

Приказката е действителност, само че от особен вид.

Всеки има право да опита късмета си.

Цялото човечество е разделено на онези, които управляват, и на тези, които се подчиняват на всички глупости на управляващите.

В живота на всяка жена настъпва момент, когато тя става опасна не сао за обкръжаващите, но и за самата себе си.

Колкото е по-страхлив човек, толкова по-зъл е към другите.

Може би, хората не забелязват собственият си егоизъм, понеже само отстрани виждаш чуждите слабости.

Хората са роби и в повечето случаи доброволни роби.

Паметта на човек е хуманна и затова е избирателна.

Жената винаги е по-стара от мъжа, ако и мъжа, и жените нямат двадесет години.

Ако не се бориш с миналото, то може да победи.

Приказките и легендите не са измислици, а спомени на хората за древният живот, когато магията е управлявала света.

Между другото, колкото по-малко мислиш, толкова по-здрав ставаш. Предполагам, че ще живея дълго време...

На учените са нужни по-научни думи. Това е нашата слабост.

Логиката на еволюцията във вселената е над понятията "хубаво" или "лошо", измислени от хората.

Това, което знаят двама е тайна. Това, което знаят трима е вестник.

Човешките съдби винаги са дълъг разказ.

Във всяко стадо, включително и човешкото, задължително съществуват табели за ранговете. Трима човека за тази система са достатъчни.

Но аз съм убедена, че всеки нов началник е по-лош от предишният. Това е вселенски закон.

От утрото свободният изглежда безкраен.

Страшно е да изгубиш себе си.

Най-нужните думи се появяват по-късно.

Смятам, че любовта е също толкова вредно нещо, като историята. Тя отвлича от производителноста на труда и увеличава ентропията.

Те са силни, докато ние се страхуваме.

Когато човек е уверен, той не трябва да крещи и да се ядосва.

Но как можем да живеем, ако винаги трябва да търпим?

Ние винаги живеем редом със смъртта.

Революциите се превърнаха в демагогия и жестокост.

Светът беше светъл, романтичен и открит за него великият пътешественик.

Няма по-страшно животно от котката.

Всеки човек съди за другите по своите мерки, в които самият е възпитан и оценява техните постъпки по себе си.

Любовта свършва тогава, когато човек започне да те дразни.

Всичко беше наред. Намери се мъртво животно на кораба, понеже на образцовият кораб трябва да има всичко.

Науката е един от нашите за нашето общуване със света, наравно с поезията.

Без риск няма живот.

Когато ти си решил да прекараш година в желязна кутия с тридесет други човека, деликатноста е най-доброто оръжие против конфликти.

Най-страшното престъпление е престъплението пред природата.

Когато си в лошо настроение, започваш да чувстваш чуждите беди.

В борбата с измислен враг е много по-лесно да се завземете властта.

Образованието не се дава на човек, за да бие другите по главата.

Разумът се опита да го защити от чудеса.

Политиците обикновено нямат чувство за хумор, да не говорим за чувства на ирония или сарказъм.

Случи се проста човешка история - те му предложиха да избира между смърта и неизвестноста. И той избра неизвестноста, както би избрал всеки нормален човек.

Постъпките се определят от предишния опит.

...нивото на цивилизацията се определя от чистотата на нейните тоалетни.

В историята предателите винаги се наказват по-сурово, отколкото откритите врагове.

Всеки от нас може да поеме правото да контролира само собствената си съдба.

И тогава целият живот се състоеше от малки и големи чудеса.

Диваците не се учат от историческите грешки.

В историята остава само главното. А детайлите могат и да не се съхранят в човешката памет.

Но преди да обещаеш, трябва да повярваш.

Не бива да губиш надежда, даже ако няма никаква надежда.

Въображението се храни само от това, което се вижда и чува.

За всяко знание трябва да платите.

Няма нищо по-глупаво, от колкото празната загуба на време.

Дяволът знае, че понякога спира човек на две крачки от целта.

Вероятно омразата се увеличава от безсилие да направи нещо.



XX век | XXI век | Русия | журналисти | писатели |
Русия журналисти | Русия писатели | Русия XX век | Русия XXI век | журналисти XX век | журналисти XXI век | писатели XX век | писатели XXI век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе