Начало » Мисли » Жорж Перек

Жорж Перек

(фр. Georges Perec) (1936-1982)
френски режисьор и писател романист

Хората, които не обичат клюките, обикновено не се интересуват от съседите си.

Той не умря, но и не стана по-мъдър.

Истината е спящо куче.

Да кажеш истината е като да направиш завой със скорост от 60 километра в час.

Всяко котенце разумно ще забележи, че котките живеят в къщи много по-добре от хората. Дори и в най-чудовищни по квадратура пространства те успяват да намерят уютен ъгъл.

Стените съществуват, понеже съществуват картини.

Безразличието е безполезно.

Всичко нечовешко, което е в града, идва от човека.

Отсега нататък живеете под ужасното иго на мълчание. Но ти самият искаше да станеш по-мълчалив от всички останали?

Сякаш всеки момент се изкушаваш да кажеш: така е, защото толкова много го исках, толкова го исках, иначе нямаше да оцелея.

Общински служител, три четвърти идиот,...

Няма нищо по-тъмно от бялото.

За да живееш, трябва да се бориш. Няма избор. Няма друга алтернатива. Невъзможно е да затворите очи, невъзможно е да откажете. Няма от когп да очакваш помощ, съжаление, спасение.

Понякога си представяше, че къщата е айсберг, където етажите и таванските помещения образуват видимата част.

За сив човек сивото не означава никаква сивота. Не безчувствен, но неутрален.

Картините съществуват, защото съществуват стени. Трябва да можем да забравим, че има стени, но нищо по-добро от картините не е измислено.

Тя не беше зла и не разточителна, а по-скоро безразлична към парите.

Понякога съвпадението на художествена литература и биография превръща портрета в поразително притискане от живота на модела.

Къде в омразата или в любовта - намираме сили да продължим този фалшив живот и откъде черпим толкова много енергия, за да продължим да страдаме и да се надяваме.

Сега ти живееш в неизбежност.

...всяка картина, и особено портрет, е на пресечната точка на мечтите и действителността.

Колко чудесно изобретение е човекът!

Надеждата да постигнеш абсолютната истина е илюзорна.

Да живееш просто означава да се движиш от едно пространство в друго, стараейки се да не се нараняваш, ако е възможно.

След като затворите очи, започват приключенията на съня.

Отсега нататък спомените съществуват, мимолетни и трайни, незначителни или болезнени, но нищо не ги обединява.

Нищо не ни поразява. Не знаем как да го видим.



XX век | Франция | романисти | писатели | режисьори |
Франция романисти | Франция писатели | Франция режисьори | Франция XX век | романисти XX век | писатели XX век | режисьори XX век

Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе