Начало » Мисли » Жан Кокто

Жан Кокто

(фр. Jean Cocteau) (1889-1963)
френски поет, драматург, кинематограф, график

Аз знам, че изкуството е съвършено необходимо, само не знам защо.

Вундеркиндите, като правило, са деца на родители с богато въображение.

Разбира се, че вярвам в късмета: как иначе бих могъл да обясня успеха на тези, които не харесвам?

За умрелите, истинският гроб е в сърцето на живите.

Свърши половината работата, останалата ще се свърши сама.

Виктор Юго е бил безумец, който си е въобразил, че е Виктор Юго.

В голям град е възможно повече да видиш, затова пък в малкия - повече да чуеш.

Режисьорите биват три вида: умни, изобретателни и мнозинство.

Историята - това е истина, която е станала лъжа. Мит - това е лъжа, която е станала истина.

Прости за злото което не съм ти направил.

В Париж всички искат да бъдат актьори. Никой не иска да бъде зрител.

Волята е способна да измени даже линиите на нашите ръце.

Най-красивите дрехи се носят, за да бъдат съблечени.

Танците са вертикално изражение на хоризонтални желания.

За едни стилът е сложен начин да се говори за простото, за други е прост начин да се говори за сложното.

Да се страхуваш от смърта е все едно да се боиш от това, че сме ограничени в пространството.

Тайната винаги има форма на ухо.

Ако ти си знаменитост, е неприятно, когато всички около теб те познават, и съвършено ужасно, когато не те познават.

От време на време трябва да почивате от безделието.

Глаголът "обичам" е сложен за спрягане: минало време - сложно, сегашно време - показателно, а бъдеще време - винаги условно.

Виртуозите не служат на музиката, те карат тя да служи на тях.

Във всеки от нас седи пружина. Тя непременно трябва да се навие до край, но да не се счупи.

Безсрамието е заразно.

Това, което давате на един, отнемате от друг. Това е неизбежно.

Сънят притежава свой космос, собствена география, геометрия, хронология.

Всички ние сме болни и умеем да четем само тези книги, които разказват за нашите болести.

Между нас има само една разлика: всичко.

Лъжата не помага в нещастието.

Да чакаш е най-трудната задача.

Страданието е навик.

Когато чудото трае твърде дълго, то престава да бъде чудо...

Театъра е подобен на манастир. Ние служим на свой бог, повтаряйки едни и същи молитви.

Няма нищо по-просто и ясно, от този момент когато се ражда просто и ясно състояние на духа.

Любовта трябва да се изобрети отново.

Париж е по-коварен град, от Венеция, в смисъл, че добре скрива своите капани.

Законите на морала са правилата на играта, в която всеки мами, откакто света съществува. И не можеш да промениш нищо тук.

Привилегиите на красотата са неизмерими. Тя действа даже на тези, които не я признават.

Елизабет не благодари. Тя обичаше да преживява чудеса и да ги взема без изненада. Тя ги очакваше и те винаги се случваха.

Той неумело убиваше времето, което майсторски го убиваше.

...копнежа за самота не дава никакви предимства, а напротив, тя се превръща в ужасна празнота.

Светът приема рискови експерименти в областта на изкуството, защото не приема сериозно изкуството, а в живота безмилостно ги осъжда.

Аз правя глупости, но това е понеже се страхувам да сгреша.

Какво ли мисли мраморът, когато от него скулптура изсича шедьовър? Той мисли: "Аз съм бит, ограбен, обиден, счупен, умиращ". Мраморът е идиот.

Той падна жертва на полумрака, в който несъзнателните чувства се сблъскват със сърцето.

В Париж е невъзможно да спасиш душа: твърде много я отвлича.

Фалшивите таланти се страхуват от смешното. Смехът отваря широко човек. И тогава виждате или съкровище или празнота.

Глупостта на архитекта е по-опасна от всяка друга, защото нейното влияние не изчезва.

Внезапната смърт на майка сложи край на бурите. Децата я обичаха и ако бяха груби с нея, това беше, защото бяха свикнали да я смятат за безсмъртна.

За двадесет години брак любовта променя външния си вид. Такива сродни чувства възникват между съпрузите, в които известните неща стават изключително трудни, неприлични, почти невъзможни.

Времето не съществува. Когато престанеш да следваш общоприетите представи, от него си отива цялата реалност.

...аз не търпя, когато към мен проявяват търпимост. Това оскърбява моята любов и любовта към свободата.

Възхищавах се на непознаването на Бог: това не е признание за шедьоври. Какво не им пречи да бъдат знаменити и да внушават трепет.

Безпредметната жажда за красота убива.

Защото тези деца наистина са създали шедьовър, шедьовър, в който интелектът не е играл никаква роля, чудото се състои в това, че е без гордост и цел.

Порокът на обществото превръща в порок моята прямота.

Огледалата са вратите, през които Смъртта идва и си отива. Не казвайте на никого за това. Смъртта работи в огледало като пчела в стъклен кошер.

...младостта първо разбира, какво не иска, а едва след това какво иска. И тя не иска това, което искаме. Ние сме им й нужни за контраст.

Дори под ножа за гилотина има надежда, защото, ако механизмът заяде, правосъдието дава прошка.

Бурята е необходима, понеже тя изчиства въздуха.

Хората мразят, когато са невнимателни към тях.

Модата умира млада. Ето защо неговата лекота е толкова сериозна. Апломбът на успеха и тъгата на неговата преходност усъвършенстваха този танц.

Той ме накара да разбера, че трябва да бъдеш купувач или продукт. Комбинирането на двете е невъзможно.

Сърцето и чувствата образуват в мен такава смес, че за мен е трудно да поставя едно в действие без другото. Това ме тласка да изляза от рамката на приятелството и ме кара да се страхувам от краткотрайни контакти, при които има риск да уловя болестта на любовта.

Изяществото трудно свиква с опростяването.

На слънце чувствата нарастват бързо. Танцът избягва пречките на неловкостта, хвърля непознати в ръцете на другите и става прелюдия към любовта.

Не се ласкаете, ако днес сте показали характер: показахте само едно нещо - че любовта ви отминава.

Сърцето живее в плен. Оттук и неговите тъмни пориви и безнадеждни мъки.

Прозата е начин да се изрази мисълта на всяка цена. Всичко останало е само украса.

Тяхното дълбоко приятелство беше приятелството между двама пациенти, страдащи от едно и също заболяване.

Не харесваше собствената си красота. Той я смяташе за уродлива.

Величието на театъра е в това, че жертвите стават в края. Но жертвите на тези, които правят от живота театър, никога не стават в края.

Пазете се от театъра в живота! Големият актьор прави изкуството си само на сцената. Лош актьор винаги играе в живота.

Легендата нямаше да бъде легенда, ако бяхме като нея. Основният успех не е да бъдеш като онова, което хората мислят за нас.

Или великолепна роля и няма пиеса, или добра пиеса, но няма роля. Кога най-накрая ще намеря добра пиеса с добра роля?

Да обичаш и да бъдеш любов - ето това е идеалът. Ако, разбира се се има в предвид едно и също лице.

Рим не ме вълнува. Той ме обърква.

И сянката на обекта, която се появява, се превръща в обект.

Колко измамно щастие за миг. Колко съблазнителна скръб от векове.

Запомнете: добрата книга никога не дава това, което можеш да очакваш от нея. Тя не е способна да отговори на вашите очаквания. Тя трябва да поставя пред вас въпросителни знаци.

Любовта трябва да се преоткрива.

Дипломацията е способността да се изпрати човек в ада, така че той да се приготви да пътува.

Случаят е форма, която Бог приема, за да остане инкогнито.

Критиците винаги сравняват. Несравнимото им убягва.

По-рано жените кърмеха с гърдите си бебета, а сега - кинорежисьори.

Всички мечтатели са лоши поети.

Даже най-великият шедьовър на литературата е просто приведен в безпорядък речник.

Дори и най-злото куче не хапе този, който го храни. Какъв пример за литературните критици...

Животът е хоризонтално падение.

Изкуството е науката, която е станала ясна.

Истината е твърде гола и затова никого не възбужда.

Изворът рядко одобрява пътят, който е избрала реката.

Италианците са французи в добро настроение.

Опиумът прилича на религия, както илюзиониста на Иисус.

Защото генералите са толкова глупави? Понеже се избират от средите на полковниците.

Поезията е религия без надежди.

Поетът си спомня бъдещето.

Най-страшната трагедия за поета е когато му се възхищават понеже не го разбират.

Аз ви обичам, - повтори той, - и за мен да ви обичам е щастие.

За критиците шедьовърът е произведение, което може да се сравни с нещо, което изглежда като шедьовър. Истинският шедьовър обаче не е такъв. Той е непременно крив, незабележим, всичко в него не е наред, но в един момент неговите триумфиращи грешки и канонизирани недостатъци го правят шедьовър.

Когато истината излезе навън, тя се нарича парадокс.

Тактът в дързостта е способността да се усети степента, до която можете да отидете твърде далеч.

Развивайте това, което е критикувано във вас. Това си ти.

Обичам своите котки, понеже обичам своят дом, а те постепенно стават неговата видима душа.

Рано или късно трябва да изберете: или да удължите младостта си, или да удължите живота си.

Способността да се смееш от цялото си сърце е качество на прекрасната душа.

Изкуството е ценно само в този случай, когато то се явява изразяване на морала.

Всеки човек носи маймуна на лявото си рамо, а на дясното папагал.



XIX век | XX век | Франция | поети | драматурзи |
Франция поети | Франция драматурзи | Франция XIX век | Франция XX век | поети XIX век | поети XX век | драматурзи XIX век | драматурзи XX век

Д.Т.
Re:
Коментар #1 от: 31-01-2013, 10:59:43
"Човек никога не може да разбере тия,които обича,когато е с тях.Не може да ги възприеме такива каквито са,иска му се да отговарят на неговите мечти и желания...и затова много рядко ги чувства свои."
Жан Кокто
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе