Начало » Мисли » Жан Кокто

Жан Кокто

(фр. Jean Cocteau) (1889-1963)
френски поет, драматург, кинематограф, график

Аз знам, че изкуството е съвършено необходимо, само не знам защо.

Вундеркинд, като правило, са деца на родители с богато въображение.

Аз вярвам в късмета: как иначе бихте могли да обясните успеха на тези, които не харесвате.

За умрелите, истинският гроб е в сърцето на живите.

Свърши половината работата, останалата ще се свърши сама.

Виктор Юго е бил безумец, който си е въобразил, че е Виктор Юго.

В голям град е възможно повече да видиш, затова пък в малкия - повече да чуеш.

Режисьорите биват три вида: умни, изобретателни и болшинство.

Историята - това е истина, която е станала лъжа. Мит - това е лъжа, която е станала истина.

Прости за злото което не съм ти направил.

В Париж всички искат да бъдат актьори. Никой не иска да бъде зрител.

Най-красивите дрехи се носят, за да бъдат съблечени.

Танците са вертикално изражение на хоризонтални желания.

Волята е способна да измени даже линиите на нашите ръце.

Стилът е прост начин да говориш за сложните неща.

Да се страхуваш от смърта е все едно да се боиш от това, че сме ограничени в пространството.

Тайната винаги има форма на ухо.

Ако ти си знаменитост, е неприятно, когато всички около теб те познават, и съвършено ужасно, когато не те познават.

От време на време трябва да почивате от безделието.

Глаголът "обичам" е сложен за спрягане: минало време - сложно, сегашно време - показателно, а бъдеще време - винаги условно.

Виртуозите не служат на музиката, те карат тя да служи на тях.

Във всеки от нас седи пружина. Тя непременно трябва да се навие до край, но да не се счупи.

Безсрамието е заразно.

Това, което давате на един, отнемате от друг. Това е неизбежно.

Сънят притежава свой космос, собствена география, геометрия, хронология.

Всички ние сме болни и умеем да четем само тези книги, които разказват за нашите болести.

Между нас има само една разлика: всичко.

Лъжата не помага в нещастието.

Да чакаш е най-трудната задача.

Страданието е навик.

Когато чудото трае твърде дълго, то престава да бъде чудо...

Театъра е подобен на манастир. Ние служим на свой бог, повтаряйки едни и същи молитви.

Няма нищо по-просто и ясно, от този момент когато се ражда просто и ясно състояние на духа.

Любовта трябва да се изобрети отново.

Париж е по-коварен град, от Венеция, в смисъл, че добре скрива своите капани.

Законите на морала са правилата на играта, в която всеки мами, откакто света съществува. И не можеш да промениш нищо тук.



XIX век | XX век | Франция | поети | драматурзи |
Франция поети | Франция драматурзи | Франция XIX век | Франция XX век | поети XIX век | поети XX век | драматурзи XIX век | драматурзи XX век

Д.Т.
Re:
Коментар #1 от: 31-01-2013, 10:59:43
"Човек никога не може да разбере тия,които обича,когато е с тях.Не може да ги възприеме такива каквито са,иска му се да отговарят на неговите мечти и желания...и затова много рядко ги чувства свои."
Жан Кокто
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе