Начало » Мисли » Жан Бодрияр

Жан Бодрияр

(Jean Baudrillard) (1929-2007)
френски философ, социален теоретик и културолог

Вече става дума не за убиване, изяждане или съблазняване на Другия, за изправяне пред него, състезаване с него, за любов или омраза към Другия. Става въпрос преди всичко за производство на Другия. Другият е вече обект не на страст, а на производство. Може би защото Другият, в радикалната си другост или нередуцируемата си странност, е станал опасен или непоносим.

Американската цивилизация практически не знае повече за черният цвят с изключение та траурните и oфициалните церемонии.

За много цивилизации енергията на човек и енергията на животните е равнозначна.

Първата фаза е изтребването на другите, а после започва въвеждането наново на другия. Другият като огледало - това вече не е истински друг. Но аз се питам, дали не остават навсякъде хора други, но диви, които действат и не приемат тази конверсия на другоста по образа и подобието на Запада и това производство на фалшиви разлики. Става нещо, което не съвсем добре разбираме. Появяват се другости, сривове, провали, злополуки; можем да наречем това средновековно варварство, можем да го наречем ислямски фундаментализъм, но всичко това крие една несводима съпротива на тази универсализация на модела. И това едва започва.

Интелектуалците трябва да спрат да легитимират представата, че съществува някаква "последна истина" зад привидностите. Тогава, може би, масите ще обърнат гръб на медиите и манипулирането на общественото мнение ще претърпи крах.

Никога няма да разрешим енигмата на връзката между отрицателните основи на величието и самата величина.



XX век | XXI век | Франция | философи | културолози |
Франция философи | Франция културолози | Франция XX век | Франция XXI век | философи XX век | философи XXI век | културолози XX век | културолози XXI век

Кин Войло
С няколко думи
Коментар #2 от: 13-01-2014, 14:01:04
С няколко думи - същността на една важна съставка от неговата философия:

Символите симулират действителността. Но от определен - постмодернистичен - момент нататък действителността бива заменена от симулиращите я символи и всички ние започваме да живеем в тази измислена действителност. Такава измислена реалност се обозначава от Бодрийар като "симулакра", което е нова фаза на "симулацията посредством символика".

Това прилича на небезизвестния "солипсизъм", съгласно който ние нямаме представа за истинската реалност, защото реалността е комбинация от субективните ни възприятия. Но все пак способността ни да имаме субктивни усещания ни е дадена от Природата (под Природа по желание можем да разбираме и Бог). В случая на "симулакра" обаче, реалността ни се афишира не като комбинация от природно обусловени впечатления, а като комбинация от символи, които са се породили в нашата глава - вероятно поради нашето желание да стилизираме света и да опростим своето вникване в него до степен, при която няма да се чувствуваме интелектуално претоварени.

Един пример. Ние искаме да добием представа за Париж. Логичния подход би бил да се качим на самолета, да пристигнем в Париж и да прекараме няколко дена в него, разхождайки се из улиците, посещавайки музеите, отсядайки в кафенетата... Така ще добием солиптична представа за града Париж - тя няма да бъде съвсем пълна, защото няма да сме видяли друго, освен музеи и кафенета. Няма да сме добили представа как живеят в мизерните крайни квартали, например, наркоманите в Париж, или пък - крадците. Е да, там има и бардаци и някои хора се интересуват специално от тях, но ние сме почтени люде и ще се задоволим с бедната комбинация от усещания, която ни е отредил нашият почтен солипсизъм.

Постмодерните времена, обаче, са направили пътуването до Париж и шляенето из него да е най-малкото загуба на ценно време. Ето защо ние се задоволяваме да разгърнем картата на Париж, да прочетем един или два туристически пътеводителя, да хвърлим поглед в репродукциите в този или онзи албум - издание на съответния парижки музей и... ето ти я представата за Париж, изкована по един съвсем опосредствуван начин, който ни позволява да създадем в съзнанието си цяла система от символи, касаещи Париж.

Това вече е "симулакрата" на Жан Бодрийар.
Теодор
:)
Коментар #1 от: 22-11-2010, 18:58:46
страхотен философ, прочетете и други негови мнения , интервюта , до каквото се доберете ..
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе