Начало » Мисли » Иво Андрич

Иво Андрич

(Ivan "Ivo" Andric) (1892-1975)
писател от бивша Югославия, носител на Нобеловата награда за литература

Живеем с илюзии, от тях и загиваме.

Върху всяка книга, която е добра художествена творба, би могло да се напише: "Отнето от живота,моя и вашия".

Чудеса не стават... Но все пак има нещо,което прилича на чудо,а то е нашата неунищожима и необяснима човешка потребност от чудо...

-Какво прави тъгата ти, докато спиш?
-Бди и чака. А когато изгуби търпение, ме буди.

Нещастието е жестоко и всевиждащо и все пак сляпо по най-лошия и страшен начин, защото вижда и онова,което го няма.

Пази се от неясния и измамен предвечерен час, от чашата и от цигарата,и от човека, който стои край теб, усмихва се в лицето ти и говори малко, разтегляйки думите ,а внимателно слуша онова, което ти казваш.

В онова, което ние мислим за себе си, има твърде малко от онова,което наистина сме... Ето защо, представата, която имаме за себе си, никога не е точна: често се променя, а понякога е напълно невярна. И човек няма причини, нито оправдания да бъде заради нея нито особено горд, нито особено засрамен.

Известно е, че в отношението на близките ни към нас най-много ни огорчават онези техни постъпки, които и сами бихме направили, ако случаят беше обратният.

Старците и младежите обикновено имат мнение за всичко и го изразяват при всеки повод. Тези мнения често са пресилени в една или друга посока.При младежите те избързват, а при старците изостават. И едното, и другото е извор на много заблуди и често става непоносимо и смешно.

Който лекува тъгата с ракия, той не излекува тъгата, а умира от ракията.

Аз не съм способен да се видя нито като цяло, нито в отделни свои черти дори само за миг. По природа, както и всички други хора, аз мога да обичам себе си (и най-често го правя) или да се мразя (често правя и това), мога дори да се клеветя, но не зная и не умея спокойно да се наблюдавам, правдиво и истински да се разследвам, обвинявам, съдя и съгласно решението на този съд - да се поправям.

Голямата истинска любов ще разкрие пълната си сила само ако успее от двама влюбени слаби хора да създаде същество, което не се бои от промени,нито от нещастия, нито от раздели,нито от болести, нито от живота, нито от смъртта.

Човек може да бъде обзет от истинско отчаяние, когато у онези които смята за близки, вместо разбиране и усърдна помощ срещне хладни, остроумни анализи на своите възгледи и постъпки. Може би половината от отвратителните и вредни неща, които тровят живота на човека и обезобразяват лицето на света, са изковани в брачното ложе или около него.

Колумб не е могъл да открие Америка вместо нас, нито е могъл да ни спести усилието всеки сам за себе си да открива своите Америки.

Болезнена илюзия. Разновидност на Ада!

Няма достатъчно луда и неоснователна надежда, която може да се роди в мислите на отчаяния човек.

Отидох си. Зад мен остана всичко, което хората са казали, като ивицa мъгла, която чезне. А всичко, което са направили, понесох върху дланта на едната си ръка...

Да, да се спасиш! По-добре казано: да се спасяваш, но не като бягаш от болката, а хващайки се гуша за гуша с нея, опитвайки се да проникнеш в нея,до самата и сърцевина,до средищната и неподвижна точка, в която се кръстосват и неутрализират всички безбройни линии на неините вечно подвижни сили, и тук да намериш почивка и спасение.

Да мислиш както мислите вие, че всички освен вас са будали и кретени, сигурно е приятно и понякога ви завиждат за това. И все пак да смяташ целия свят само предмет на своята безпогрешна критика и подножие на собственото си величие, намирам,че никак не е хубаво, и съжалявам такъв човек, особено пък онези, които са принудени да живеят край него и да работят за него.

В мъката, която се нарича жена и копнеж по жена, има неща,които са предмет на шеги и разговори, ей тъй,открито, пред всички: сетне има и други, за които може да се шепне с добри приятели на четири очи: но има и такива, които не могат да се назоват с име, защото за тях понякога само се мечтае като за нещо далечно и болезнено недостижимо.

Не е най-лошо това, че всичко отминава, а че ние не можем и не умеем да се помирим с този прост и неизбежен факт.

Ние не признаваме страха, но на него признание не му е нужно.

Да се измамиш в една голяма надежда, не е срамно. Самият факт, че такава надежда е могла да съществува, струва толкова, че едно разочарование, колкото и тежко да е, не е много висока цена.

Искам да бъда неизвестен и забравен със същата сила и болезнена страст, с която други искат да бъдат прочути и прославени.

Аз съм превит от живота, но не съм победен, а надигран!

През първата половина на живота човек желае да прави онова, от което през втората половина ще се срамува и отрича, а втората половина преминава в напразни опити да се поправи или поне да се прикрие онова, което се е правило през първата. Така накрая всичко се изтрива и свежда към нула. Остават само разкаяние и срам.



XIX век | XX век | Югославия | писатели | Нобелова награда литература |
Югославия писатели | Югославия XIX век | Югославия XX век | писатели XIX век | писатели XX век

Д.Т.
Всичко е в дозата...
Коментар #3 от: 21-06-2013, 08:57:02
Съвсем не е нужно да си кръчмар,дори не е нужно да "ходиш по заведения ",за да забележиш,че в България се пие здраво,като за последно.Какво "лекува" българинът с ракия?Не става въпрос за онова понамазване,което бабите прилагат ,за да гонят настинки...Може би това е единствения начин да си създаде човек поносима действителност...Но работата е там,че "да се лекуваме" с алкохол не е български патент ,а балкански .Има нещо в гените ни ,което се нуждае от корекция.
Vassil
Само да допълня...
Коментар #2 от: 17-10-2012, 13:18:38
Според мен човека е взел заслужена нобелова награда поне по това което чета. Автора фигурира в сайта благодарение на Диана Терзиева. Признавам си до момента в който първоначално го предложи не бях го чувал. Ще поправя тази грешка :-j.
ДИЯНА ТЕРЗИЕВА
Re:
Коментар #1 от: 16-10-2012, 11:39:24
Още от Иво Андрич:
"Когато слънцето на твоя роден край те напусне,кой ще ти свети по пътя на връщане?"
"Често пъти децата са така безогледни в думите си,както възрастните могат да бъдат само в мислите си.Това са ония кратки и луди свади в училищния двор,ония невероятни първи обидни думи,които никога вече не се забравят,защото всички други,които идват по-късно,само развреждат старата рана."
"Всяка истинска и голяма страст търси самота и анонимност.Човекът,който служи на страстта си,желае да остане невидян и незнаен,насаме с предмета на своята страст и за всичко друго той предпочита и умее да говори повече и по-добре,отколкото за това,което е главният предмет на неговите мисли и желания.Дори и порокът си има своя свян и скрупули ,макар и изопачени и странни."
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе