Начало » Мисли » Ивлин Уо

Ивлин Уо

Артър Ивлин Сейнт Джон Уо (Arthur Evelyn St. John Waugh) (1903-1966)
английски писател

Само загубилият всякакви интереси за бъдещето човек съзрява за да напише мемуари.

Да напише роман може всеки, ако му дадат шест седмици време, писалка, хартия и да махнат телефона и жената му.

По-рано експериментираха в изкуството. Сега експериментите им станаха изкуство.

Другите нации "използват сила"; ние британците, "демонстрираме мощ".

Ние обичаме своите приятели не за това, че с тях ни е интересно, а заради това, че им е интересно с нас.

Нищо, по същество, не принадлежи на нас, освен миналото...

Разбира се, тези, които имат чар, не се нуждаят от мозъци.

Няма нищо по-надеждно от доброто образование.

Невъзможно е да се запази човек, ако той иска да се напие.

Основният проблем на празниците са парите.

Жалко е, че двама такива богати хора са влюбени един в друг. Толкова много пари се губят.

Боже, направи ме добродетелен, но не днес.

Можете наистина да оцените красотата на света само като се опитвате да го изобразите.

Всъщност, какво означава да обичаш човек, ако не вярваш в него?

Трудно е да се вярва на нещо друго освен на това, което ни бяха научили в детството.

В оправдание на всички тези хора трябва да напомним, че никой от тях още нищо не е обядвал..

Дори и за майчинство, тя се отнася като един вид колониализъм, където мъжът експлоатира жената.

Слабостите на моите деца са мои слабости.

Когато хората са нещастни, те се стремят да избягват.

Насилието и несправедливостта съществуват навсякъде.

За минутите на прозрение понякога е малко и цял живот.

- Ако младостта знаеше. -Ако старостта можеше.

Удивително е: колкото повече познавам баща си, толкова повече оценявам майка си.

Бог говори с много гласове и се изразява в безброй форми.

Човекът, който работеше преди мен, обиждаше чувствата на клиентите с работен ентусиазъм.

Да разбереш означава да простиш.

Да познаваш и да обичаш друг човек - в това е и коренът на всяка мъдрост.

Децата ми ме уморяват. Аз ги възприемам като неразвити възрастни; небрежно, агресивно, лекомислени, без чувство за хумор.

Английските писатели, когато са над четиридесет, или пророкуват, или придобиват собствен стил.

Знаеш, както се случва ... когато започнат кавги между близки роднини. Тук жестокостта не знае граници.

По всяка вероятност сърцето й е счупено, но това е само малък и евтин продукт на местното производство.

Невъзможно е да бъдеш светия и да не страдаш...

Езикът на бъдещето е език на мислите, а не на думите.

Длъжна съм да ти кажа, че моето сърце е разбито, само че аз не вярвам в разбити сърца.

Хората правят различни планове за това, което наричат живот. И те грешат. В по-голямата част за това са виновни поетите.

Медицината ме е научила на едно - никога не пророкувай

Бих дал всичко на света за нещо ново.

Нациите не доживяват до староста. Те заболяват и умират в деня на своето пълнолетие.

Когато заявяват любов към Франция, те имат в предвид любовта към храната.

Колкото е по-лошо, толкова е по-голяма моята нужда от бог.

Баща ми принадлежи към поколението, което разделя художниците на сериозни и несериозни в зависимост от това дали рисуват с масло или акварел.

Науката съкращава разстоянията.

Трапезната маса беше нашето бойно поле.

Дяволът се съпротивлява до последната минута, но накрая Божията милост над него триумфира.

Арогантността е решимостта да разговаряш със света на своят собствен език.

Хората така са свикнали с романите, че в истината никой не би повярвал.

Осем минути внимание се оказа достатъчно за решаването на кръстословицата.

На нас не ни се дава да видим по-далеч от стъпка напред.

Ако ще посетите приятеля си в болницата и нямате бутилка уиски в джоба си, тогава изобщо не трябва да ходите там.

...не трябва да критикуваме това, което не разбираме.

Често смелите хора са най-раними.

Часовете не бързат - времето бърза

Винаги съм смятал, че успехът в живота зависи от уменията точно да определи, какви са минималните усилия които изисква всяка работа...

За художниците както за хората не е характерна изисканост...

Проблемът с модерното образование е, че той маскира истинските измерения на човешкото невежество.

Ти стоиш в почетният караул над своята тъга.

Разберете, че смъртта не е ваша лична трагедия, а съдбата на всеки човек.

...той е умен и в това е неговата слабост.

Печалбата е ракът на нашата епоха.

Но човек не може да вярва в нещо просто защото е красив.

Ако в най-близко време ние е му намерим жена, той ще изучи цялата съвременна наука.

Той каза не "Това е моят дом", а "Тук живее нашето семейство".

Каквото и да кажеш, но физическото не може да се сравни с естетическото удоволствие.

Цял живот задавам въпроси, които оскърбяват чувствата на вярващите.

Обаянието е английско национално бедствие.

И глас, мек, като молитва, и също толкова властен.

Струва ми се, че всеки ден, с всеки придобит навик, ставах по-млад.

Гласът от мрака мълчеше.

Сълзите се зараждат от думите.

Бедата на съвременното образование е в това, че то маскира истинските размери на човешкото невежество.

Как можеш да си представиш, какво страдание изпитва човек с такава травма, като при него, - лишен от собствено достойнство, лишен от воля?

В края на краищата съгласи се че манастирския живот е безсмислен нали? Това е чист егоизъм - по цял ден мислиш само за собствената си душа.

Той беше като приятел, с когото се събраха на лодка в открито море; и сега пристигнахме в родното му пристанището.

Онези, които излизат на запой, имат един проблем: или чувстват, че никой не знае за тях, или че те знаят всичко на света.

Той изкупи своята вина, но аз винаги съм мислел, колко по-добре е да нямаш вина, която да трябва да изкупиш.

"Реалността на живота" не може да се усвои с чужди думи...

Когато видиш човек на четиридесет години, е трудно да си припомниш, какъв е бил той в един или друг период.



XX век | Англия | писатели |
Англия писатели | Англия XX век | писатели XX век

Кин Войло
В подкрепа на предишното абсурдно разсъждение
Коментар #2 от: 15-12-2013, 20:54:59
Казват, че лудият бил бягал от пияния. А какво става, когато лудият се напие? Били могъл той да избяга от себе си?...
Кин Войло
Абсурдно разсъждение
Коментар #1 от: 15-12-2013, 03:57:39
"Ние обичаме своите приятели не за това,
че с тях ни е интересно, а заради това,
че на тях им е интересно с нас."


По същата причина обичам себе си (зер изпитвам към себе си приятелски чувства). Ето защо, не че ми е интересно с мен, но на мен самия ми е интересно ...със собствената ми особа!
Добави коментар

Режим на клавиатурата: ENG
Обратно горе